Живот с чуждо сърце

Детето е в листата на чакащите близо година и половина. Един летен следобед майката на Мартин получава обаждане, че е намерен донор- 6-годишният Дилян от Велико Търново, който пада от хълма Царевец и загива. Семейството трябва да се организира много бързо и да отиде в „Света Екатерина", където екип се подготвя за сърдечната трансплантация. Тогава момчето е на гости, а родителите му казват благородната лъжа, че в болницата е пристигнал специален апарат, на който трябва да бъде прегледан. „Спомням си, че с братовчед ми играехме и изведнъж ме извикаха да се прибера вкъщи. И казаха, че отиваме в болницата, което до този момент не беше нищо ново за мен, бях горе-долу свикнал. Сложиха ми абокад и съответната упойка. Заспах и на сутринта се събудих в интензивното- с една голяма лепенка на гърдите ми и няколко системи", разказва Марти.

Животоспасяващата операция е извършена на 15 август 2009 година от екипа на проф. Генчо Начев, а момчето влиза в статистиката като второто дете в България с присадено сърце. Първоначално тялото на Мартин отхвърля новия орган, но по-късно нещата се нормализират и след около 20 дена е изписан. „С времето успях да се върна към нормалния начин на живот", спомня си той.

Мартин вече е на 17 и от 7 години живее с новото сърце. Оказва се, че България е много малка и след известно време той и неговото семейство се срещат с родителите на донора му. „Наш приятел се познава с техен роднина и през него ние потърсихме контакт с това семейство. Попитахме ги дали желаят да се срещнем и да разговаряме. Естествено, ние получихме положителен отговор. Вече се познаваме и поддържаме връзка. В момента живеят в Бургас", спомня си Весела Настева, майката на момчето, която по-късно става председател на Българския съюз на транслантираните и помага на хора с подобни съдби.

„Първата ни среща бе в морската градина. Пишем си и лятото като минаваме през Бургас им ходим на гости. Искам да им благодаря от дъното на сърцето си, защото без тях нямаше да съм тук и нека да продължават да вършат хубави дела", добавя момчето, което живее втори живот благодарение на жеста на семейството, загубило своя син.

Марти учи „Компютърни мрежи" в Технологично училище "Електронни системи" към Техническия университет в София, желае да се развива в сферата на информационните технологии и да получи висшето си образование у нас. От няколко години участва в националните, европейски и световни игри за трансплантирани. „Започнах да се интересувам от това след като получих покана за игрите в България, участвах и взех златен медал по бягане. Тогава ми казаха, че мога да ходя на европейски и на световни игри за трансплантирани. Иначе се състезавам на бадминтон и гладко бягане на 100 метра", обяснява той.

„Винаги съм мечтаел да обикалям света", казва тийнейджърът, който обича да пътува. Венеция и Щатите са местата, които иска да посети в най-скоро време.

„Не взимайте органите си в рая, Господ знае, че ние се нуждаем от тях тук", казва момчето, което бе начело на тазгодишния парад на донорството, провел се в София.

На 29 октомври приключва Европейската седмица на донорството и трансплантациите. „Частица от теб може да бъде за някого целият свят" е мотото на националната ни кампания, в която Марти Настев участва активно. Още истински истории като неговата може да прочетете на http://bgdonor.com, където има и отговорите на много въпроси за донорството, които си задаваме.