Да ти дойде доктор на крака в село

Това е организация на наши сънародници във Великобритания, които намират медици – доброволци за прегледи на изоставените старци на място. Подкрепата на сънародниците ни е най-вече финансова. Със събраните помежду им средства те заплащат транспорта до малките населени места, купуват и хранителни продукти за обитателите им. Неотдавна закупили портативен ЕКГ, глюкомери и още няколко преносими апарата за прегледите по селата.

 

Логистиката и организацията тук на място

 

поемат други доброволци, като тези от Сдружение „Аварийно спасяване – Пловдив". Активно с тях за медицинското обгрижване на старците в слабо населените пловдивски села работи общопрактикуващият лекар д-р Томас Христу – грък по националност, завършил медицина в България и избрал да остане и работи в нашата страна. Придружава го и парамедикът Георги Влайков.

 

Една от последните и особено успешни инициативи

 

и на „Ангели за България", и на „Аварийно спасяване – Пловдив" е тази за осигуряване на лекарски преглед на място, в села, където крак на специалист не е стъпвал отдавна, а хората са откъснати от света, тъй като няма редовен транспорт, а и няма кой да ги закара с автомобил до града. Екипът успял да обходи 14 села. И тъй като в Пловдивско те не са едно и две, доброволците се спрели на варианта в тях да има до тридесет къщи. Причината – в малко по-големите дори да няма постоянен общопрактикуващ лекар, той ги навестява поне веднъж или два пъти седмично, а в здравния кабинет има фелдшер или медицинска сестра, които при нужда осъществяват връзка с лекарската практика в града. На всички д-р Христу измерва кръвно налягане, пулсът и сатурацията, прави им ЕКГ, а на желаещите измерва и кръвната захар.

 

„Със събрани доброволни пожертвувания за каузата

 

в помощ на възрастните хора сънародниците ни на Острова заплащат пътуването на лекари, които да отидат и да ги прегледат. Нашата доброволческа грижа бе и е да създаден организацията и да сме в помощ на лекарите, които осъществяват прегледите", пояснява парамедикът Георги Влайков. Избрали села, отдалечени на около 40 – 50 км. от Пловдив – разстояние, съвсем не далече от областния град. „Не очаквахме да видим това, на което ни се натъкнаха очите. Оказа се, че макар и на има-няма четиридесетина километра има места, където хората са записани при личен лекар, но той там не е стъпвал от месеци. Средната възраст на жителите е над 60 години – нещо, което само по се/е си говори, че те имат нужда от редовно медицинско наблюдение заради многобройните хронични заболявания", разказва за изненадата си той. Обикновено грижата на общопрактикуващият лекар, в чиято листа са записани се изчерпва да изпише нова „безплатна" рецепта по линия на здравната каса, а после някой от по-подвижните или обикновено кметът, да отиде до града и да им ги купи. Така се практикува от години, и в повечето случаи от години старците не са ходили на контролен преглед, не са наясно дали не са развили ново заболяване, нито дали хапчетата срещу високото кръвно трябва да бъдат сменени или не.

 

Така е в селата Черничево, Отец Паисиево, Михилци, Сухозем,

 

във всички, обходени от доброволците. От „Ангели за България" останали финансови средства, с които от „Аварийно спасяване – Пловдив" могат да организират посещението на лекар на място в още две села. Сега проучват къде положението е най-незавидно, за да вдъхнат поне малка надежда на хората там, че здравната система не ги е забравила. А за забравата, на която се е натъкнал екипът, може да се говори и пише с часове.

„84-годишен дядо с кардиологично заболяване, например каза, че за последно електрокардиограма му е правена преди шест години. На 90% от старците за последно бяха посещавали лекар преди КОВИД пандемията. Имаш и такива, които от 2018 г. не бяха прекрачвали прага на кабинет", разказва Георги Влайков за хала на здравните грижи в селата.

Артериалната хипертония е най-честият здравословен проблем на хората в посетените села. Не по-малък проблем се оказал и диабетът, установил д-р Томас Христу. Оказало се, че не един и двата диабетици въобще не знаели, че са засегнати от него и не взимат никакви мерки, та макар и вече високата кръвна захар да била увредила зрението им. Тук екипът се натъкнал на още еди проблем.

 

Лекарят доброволец д-р Томас Христу не е техният джипи

 

и не може да им изпише ново лекарство, ако се наложи то да бъде сменено. Той не може да им даде и направление за специалист, ако и това се наложи. Независимо, че той не можел да реши тези техни проблеми, хората ги посрещали с благодарност. В някои села бабите чакали пред здравната служба, заключена от години преди това и отворена от кмета за идването на доброволците, с китки цветя. Другаде им носели кофички с плодове. Имали и случаи, в който възрастен дядо със смущение мачкал каскета си в ръце. Отдавна не бил виждал лекар. Искал да благодари, чувал бил, че в градовете за преглед се плаща, а тук му идвали на крака оттам и никой не му искал и лев. „Сполай ви, момчета", успял само да промълви старецът и сълзите рукнали от очите му.

 

„Хората бяха неизказано благодарни, че някой отива при тях

 

да им обърне внимание, да им окаже медицинска грижа и то безплатно", вълнува се още при спомена за такива картини Георги Владов. Нерядко се случвало д-р Томас Христу да вземе портативния ЕКГ и докторската чанта и да поеме из селото, да преглежда на място лежащо болни старци.

Обикновено за един ден екипът успява да обиколи две села. Причината не е в това, че лекарят претупа работата, а защото в тях хората са малко и времето е напълно достатъчно жителите им да бъдат прегледани, насочени към специалист или хоспитализация, ако се наложи – нещо неосъществимо, ако нямаше сърцати кметски наместници, които в такива случаи прибавяха и тази грижа към делника си.

Колкото до „Ангели за България", тяхната работа не свърши в пловдивските села. Инициативата на сънародниците ни ще продължи в малките населени места в областите Силистра и Русе.