Венчана за науката

Животът й е низ от превратности – от обичана и уважавана до обвинявана в какви ли не грехове. Истината обаче винаги е на нейна страна. Вероятно, защото самата тя е за истината, отстоявала я е и я отстоява, каквото и да й струва това. Накратко, жената, венчана за науката, не прави компромиси и може да се отдаде изцяло на каузи. Малцина знаят, че проф. Радка Аргирова, макар и зад кадър, се ангажира активно с освобождаването на българските медицински сестри от либийските затвори. Тя общува и съветва на медицински теми и в частност с всичко, що се отнася до ХИВ вируса, адвоката им Владимир Шейтанов. С нейна помощ само за месец, въпреки оскъдната и тенденциозно подавана от Джамахирията информация, тя подпомага подготвянето на експертизата в помощ на защитата на обвинените в заразяването на 393 деца българки.

 

„Химическо оръжие" в дамска чанта

 

Може ли една жена, при това учен вече с международна известност, да бъде диверсант. Ако пък и човек е наясно, че става дума за проф. Радка Аргирова, само би се засмял и махнал с ръка, сега. Някога обаче, през 1985 година властите са мислели точно обратното. По онова време все, още доцент, Аргирова е изпратена на научна командировка в Западна Германия – нещо, което се позволяваше само на учени действително с неоспорим капацитет. И тя, и редица европейски вирусолози се интересуват живо от новоизолирания ХИВ-вирус, причиняващ СПИН. За него се знае твърде малко, затова пък страхът на хората от заразяване е огромен. На връщане от странство, дамата-учен пренася в дамската си чанта малка епруветка, увита в салфетка. В нея има заразени клетки с новия вирус. Донася го, защото е убедена, че българската наука също трябва да знае всичко възможно, към тогавашния момент, за него. Ден след пристигането си вирусоложката занася епруветката в лабораторията към Института по обща и сравнителна патология на БАН, където работи. Не крие от колегите какво е донесла, защото е убедена, че служи на науката. Дни след това обаче за „сувенира" научава Държавна сигурност. Започват да я разследват, обвиняват я в шпионаж и диверсия.

 

Битката за истината и нейната цена

 

„Целият професионален живот на проф. Радка Аргирова е битка. Това е невероятно честен човек, отстояващ винаги истината, макар и да е знаела и да знае, че това може да й донесе беди", казва за нея д-р Мими Виткова. Тя е председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването (1995-1997 г.). Неин заместник в Министерството на здравеопазването беше проф. Радка Аргирова. „Преди да отида в министерството бях председател на Комисията по здравеопазване в парламента. Тогава с нея не се познавахме. Беше 1994 година. Тя намери кураж да ме потърси и да ме информира, че МЗ е направило търг за тестове за СПИН, които според научната информация, която тя следеше постоянно по проблема, дават доста висок процент фалшиво отрицателни резултати. Въпреки, че беше съобщила това в министерството, оттам ги бяха купили. Аргирова не се уплаши и доведе въпроса и до комисията по здравеопазване, която въпреки крайната политизация тогава, се консолидира и взе решение доставката на тези тестове да бъде спряна, разказва за запознанството си с нея д-р Мими Виткова. Когато трябваше да избера човек за свой заместник в МЗ, нямах никакви колебания. Казах си: тя ще е. И не сгреших", допълва тя. Точно битката за истината докарва и доста недоброжелатели на проф. Радка Аргирова. Когато впоследствие приятелка я убеждава да си види досието, остава изумена. Оказва се, че за нея са донасяли колеги от БАН, на които е имала свръх доверие. Тя обаче не обича да говори за това разочарование. Просто махва с ръка и търси по-приятна тема за разговор.

 

Създаването на Националната лаборатория по СПИН

 

Разпространяващата се вълна от ХИВ инфекцията по света, за която науката знае твърде малко, принуждава властите у нас да създадат през 1998 г. Националната лаборатория по СПИН. Повече от естествено е, че неин завеждащ може да бъде само проф. Аргирова. Макар, че вече и други нейни колеги се включват в проучването на вируса, тя остава корифеят на познаването му и поставя началото на лабораторната му диагностика у нас.

Благодарение пак на нея и енергичната й намеса стана ясно, че в България има заразяване на пациенти с ХИВ след преливане на кръвни продукти. Случва се чрез продукти на Центъра по хематология във Варна, които са предоставени на няколко болници в Североизочна България. Благодарение на проф. Аргирова здравните власти установяват откъде тръгва огнището. Следейки нивото на селопозитивните в страната, тя забелязва, че сред тях е и серопозитивен хемофилик, на когото регулярно се прелива кръв. За нея това е сигналът, че той вероятно се е заразил по този начин. По-нататъшните проучвания разплитат кълбото. Открит е още един заразен хемофилик, а после и още трима инфекирани след кръвопреливане. Така, благодарение на нея е предотвратена опасността от реална епидемия.

 

Да си много важна за госпожа Темида

 

„Никой не е пророк в собствената си страна". Тази пословица, възникнала на библейска основа е твърде актуална за нас, българите, във всяко време. Въпреки доказаният принос на проф. Радка Аргирова и като учен-вирусолог, и като практик в сферата за предотвратяване на епидемия от ХИВ в България се оказва, че и след промените тя е интересна на властите. Този път от нея се заинтересува съдебната система. „Тя и аз бяхме в знаковите дела на тогавашния главен прокурор Никола Филчев независимо, че случаите са от времето, когато ние не бяхме в управлението на МЗ", разказва още д-р Мими Виткова. Делата се точат в продължение на близо осем години, чак до 2004 г., но съдът не намира вина.

„Едва ли има човек, който да я познава и да каже лоша дума за нея. Тя е от хората, които вдъхновяват, може да окуражи човек винаги. Знам го от опит, била е близо до мен и в радостни, и в трудни моменти", казва за нея проф. Радостина Александрова от БАН. Тя познава проф. Аргирова още от студентските си години и помни как залата е била пълна на нейните лекции. „Имах щастието тя да бъде консултант на моята дисертация, както и един от рецензентите на професурата ми. Възхищава ме желанието й да учи и да надгражда, да открива нови неща и да не прави компромиси с истината и съвестта си. Тя е пример и вдъхновение за всеки, който се е посветил на науката", казва още проф. Александрова.

 

Как се надвива страха от ръкуване с ХИВ-позитивен

 

Никак не е лесно, но пак проф. Радка Аргирова е човекът, който успя да научи хората да не се страхуват от носителите на вируса. В средата на 90-те години тя води не една и две лекции пред Младежкия Български Червен Кръст, лекари и обществените по проблема ХИВ/СПИН и предпазване. По това време младите червенокръстци са ангажирани също в кампании по превенцията от заразяване. „На една от лекциите й имаше един чужденец – серопозитивен. След като говори, той се ръкува с нас. После все гледах ръката си и се питах, какво може да се случи", разказва със смях Петър Цинцарски, който тогава е бил доброволец на БЧК. По думите му тя може да обяснява достъпно и разбираемо дори най-сложните неща из областта на вирусологията. Така увлекателно, в средата на 90-те години, тя разказваше по проблематиката и на пресконференциите с журналисти. Рядко след обявеното време някой излизаше от залата, въпросите към нея продължаваха да се сипят.

 

Живот по време на КОВИД пандемия

 

Сега във времето на КОВИД-19 тя пак разказва разбираемо за заболяването и превенцията, но смята, че здравните ни власти твърде много закъсняха с разясняването на ползата от ваксинацията. „Много неща бяха пропуснати през лятото. Тогава трябваше да се даде гратисен период за зеления сертификат и за мерките, а от 1 август да се обявят. Сега, от една страна, се оказа, че е много късно, а от друга се издава документ на имунизирани с първа доза, а те всъщност, нямат антитела. Това е огромна грешка", непримирима е тя, наблюдавайки всекидневното покачване на вълната новозаразени. Непримирима е и към родителите, които ту искат децата да са в клас, ту не искат те да бъдат тествани. Самата тя е от първите, които се ваксинираха, което й позволи не само да работи без да се страхува, но и да не се ограничава от единственото си хоби – заклета меломанка е. За концерт с изпълнител, когото харесва е готова да прекоси половин България. Дори да лети за един ден до Милано на опера, както вече се е случвало. „Защото човек не може да живее само с делника, нужни са му и празници. А най-сладките от тях са, когато сам си ги направи", казва проф. Аргирова.