Лице

Лекарят, който отказа да е депутат

19-11-2021 07:00
В работата си акад. Григор Горчев залага на екипността, в семейството на толерантността и взаимните отстъпки Лекарят, който отказа да е депутат
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Да откажеш да си депутат и то, когато вече си избран. У нас такова събитие е изключение. Водещият онколог и хирург проф. Григор Горчев обаче го направи на 15 юли, като отказа да влезе в 46-то Народно събрание. Тогава той беше водач на листата ГЕРБ-СДС за Плевен от гражданската квота. Пет месеца по-късно, на 5 ноември обаче той беше избран за академик на БАН в областта на медицинските науки.
„Това ме радва много повече, отколкото да бъда депутат. Вече бях в така краткото 45-то Народно събрание. Потресен съм от това, което се случва вътре. Мога да бъда полезен и без да съм там, като лекар и учен", казва акад. Горчев. Той е от хората, за които напълно важи германската пословица "Има само едно доказателство за нечие умение: свършената работа." Следва я стъпка по стъпка, сега е онкохирург, познат и уважаван не само у нас, но и в Европа.

 

Роден е на 15 май 1956 година

 

във Велико Търново. От следването и завършването на тогавашния Висш медицински институт в Плевен, сега Медицински университет, се установява в града. Там развива и цялата си кариера. „Имал съм възможност да работа и в София, и в чужбина. Плевен обаче е градът, който харесах още в студентските си години и не искам да се разделям с него. Всичко значимо, което съм направил, съм постигнал тук", казва проф. Горчев.

 

В Плевен той направи първата

 

гинекологична операция с роботизираната система "Да Винчи". Това стана през 2008 година. Така той постави началото на роботизираната хирургия в България. Четири години по-късно, през 2012-та акад. Горчев оперира за пръв път в света жена от рак на маточната шийка, отново с "Да Винчи". Впоследствие тя роди здраво дете. За първи път в България през 2012 г. екипът му в Плевен въвежда напълно неинвазивно лечение на солидни тумори с високоинтензивен фокусиран ултразвук (HIFU). За уменията му помага фактът, че е с три специалности - акушерство и гинекология, онкология и хирургия. Заради успехите и научните му трудове, които са над 400, 4 учебника и 6 монографии, е избиран за ректор на Медицинския университет в Плевен два последователни мандата. Сега той е негов почетен ректор и практикува в УМБАЛ „Света Марина" в града. Успехите от близкото минало сега повече го натъжават, отколкото да го радват. „През 2008 г. екипът ни в Плевен беше пионер сред страните в Източна Европа, най-вече в сферата на онкогинекологията.

 

В Турция не бяха чували въобще

 

за такъв вид хирургия в онези години. В Румъния и Гърция внесоха такива системи чак в 2011-та. Сега те тичат пред нас не само в онкогинекологията, но и в онколгията въобще - гръдната хирургия и урологията. Имаме отлично подготвени лекари, здравната система обаче не е реформирана и създава куп пречки", казва с горчивина акад. Григор Горчев. Въпреки това самодисциплината и умението да постига поставените цели не му позволяват да бъде песимист. Казва, че тези качества са благодарение на родителите му. Замисля се. И, като се връща назад във времето, в ученическите си години, не може да си спомни кога точно е решил да стане лекар. „Получи се, някак си, естествено. Закономерно, макар и родителите ми да нямат нищо общо с медицината", казва той и бърза до допълни, че независимо от това, дисциплината и отговорността, на която са го научили са му помогнали да бъде това, което е сега.

 

Баща му бил биолог, майка му – учителка,

 

а по-късно и директор на техникум. „В рода ни обаче лекари няма, дори няма интересни хора, макар и всички, за които знам да са били достойни и почтени", връща се назад в спомените си акад. Григор Горчев. Животът му, като дете, бил под час – лягане вечер, ставане сутрин, време за учене и време за игра в определени часове, и нито минута бавене навън, щом те извикат от прозореца да се прибереш. Това са спомените му от детските години. Не помни да е правил особени момчешки щуротии, защото по думите му „у дома всичко беше дисциплина и ред". Макар и, както твърди, да е бил от послушните момчета в квартала и да иска да създаде добри навици на своите синове, на 5 и на 10 години, им позволява и да бъдат непослушни. Но, както уточнява „в рамките на допустимото". Основното обаче, което иска да възпита в тях е добро отношение към хората, незлобливост.

Още - чувство за чест и достойнство.

Признава си, че работното всекидневие така го поглъща, че с възпитанието на наследниците му повече се занимава съпругата му д-р Зорница Горчева, която е гинеколог. Това е и една от специалностите и на акад. Горчев. „Всъщност, записах я случайно. В болницата, където бях по разпределение три години след завършването, единственото свободно място беше за гинеколог, така ме и назначиха, така се оформи житейското ми поприще, без особен избор в началото", разказва за първите си стъпки като самостоятелен доктор акад. Горчев. Година по-късно се отворило място за специализация по акушерство и гинекология в Плевенския медицински университет и се зачислил. Казва, че не съжалява нито за миг, защото точно тя му е дала широка платформа да се развие по-нататък като онкогинеколог и хирург, и да прилага роботизираната хирургия.

 

След падането на Желязната завеса

 

кариерата му на лекар се развива толкова благоприятно, че мнозина негови колеги и досега не могат да се начудят как така за няма и пет години да извървиш иначе трудния в професионално отношение път на акушер-гинеколог от скромната тревненска болница до една от най-престижните клиники във Франция, тази на проф. Жан-Клод Жансер. „През 1991 г. заминах за Франция. Там имах честта близо две години да работя с един от най-известните онкогинеколози в Европа ­ проф. Жан-Клод Жансер", продължава разказа си акад. Григор Горчев. В чужбина защитил и дисертацията „Предракови заболявания на тялото на матката". Станал доцент на 36, а десет години по-късно вече е и професор. Французите са очаровани от трудолюбието, но и от ведрия характер на човека, сформиран в едно твърде различно от тяхното общество.

 

Предлагат му работа в Париж

 

Д-р Горчев за пръв път обмисля възможността дълго. Раздвоен е, в крайна сметка – отказва. Решава, че с това, което е научил, може да бъде много по-полезен и ценен в България. Връща се, но не прекъсва контактите си с Франция, пътува често дотам на симпозиуми, конференции, поддържа контакти с водещи медици. Скоро след това специализира в Германия, Великобритания и Италия. Въпреки това, Франция остава любимата му страна. Затова впоследствие изпраща дъщеря си Ангела, от първия му брак, да учи в Париж. Там тя завършва първоначално лицей, а след това икономика в Сорбоната. „Аз съм либерален баща, не бих искал да се бъркам в живота на децата си, нито да им налагам мнение. Всеки трябва да е свободен в избора си, за да бъде щастлив. Имах обаче някаква надежда, че Ангела може да запише медицина, защото като малка играеше на доктори, беше й интересно да идва в болницата", разказва проф. Горчев.

Надява се синовете му да поемат по неговия път.

Дотогава обаче има много време, през което той иска да ги научи най-вече да бъдат хора и при никакви обстоятелства да не губят човешкото в себе си. Независимо от заетостта си, се старае да е с тях в събота и неделя. Научил ги е от малки да карат ски, а в останалите сезони са качени на велосипедите на родителите си за планинско каране и обхождат с тях по-леките маршрути в Балкана. Започне ли работната седмица, дициплината се затяга – детска градина и училище без кръшкане, като всички останали деца. Проф. Горчев е категоричен, че учениците трябва да са в класните стаи и призовава родителите да не се страхуват от неинвазивните тестове. „Това е начинът. И учителите, и децата ще свикнат, така Европа се освобождава от пандемията", казва той. И за да даде семейството му личен пример в това отношение, съпругата му д-р Зорница Горчева помага, като доброволка, във взимането на пробите от децата в училището на по-големия син – Григор.

 

Няма професионални тайни от младите си колеги,

 

това е нещо непонятно за акад. Горчев. „В лекарската професия приемствеността е най-важното нещо за успеха. Егоизмът тук е изключен", казва той. Залага на екипната работа и е категоричен, че единак в медицината е оксиморон. „За да постигнат успех, лекарите в екипа трябва да подтискат своето его. Това е много важно. Нека другите, по – опитните, доказалите се да ги оценяват, а не самите те да си правят самооценки. Стигне ли се до второто, винаги следва проблем, който е в ущърб на работата", казва акад. Григор Горчев и допълва, че това е правило №1, на което научава своите асистенти. В семейството обаче нещата стоят по друг начин. „Там човек трябва да е толерантен, да се научат и двамата да правят отстъпки. Балансът е крайно необходим, както впрочем и във всяка сфера на живота", заключава новият академик, който отказа да бъде депутат.


От пеенето до аутопсионната зала

От пеенето до аутопсионната зала

Д-р Стефани Шкетиева избира за своя съдба съдебната медицина, запленили я описаните случаи от проф. Стойчо Раданов
Зъболекарят от България, който превзе света

Зъболекарят от България, който превзе света

Новоизбраният президент на Световната дентална федерация д-р Николай Шарков встъпва в длъжност след 2 години, каквато е англосаксонската система
Лекарят изобретател

Лекарят изобретател

За мен смисълът на живота е да бъдеш добър човек, да помагаш и да не се озлобяваш, казва д-р Йордан Спирдонов

Да ти дойде доктор на крака в село

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекар и парамедик обхождат като доброволци самотни старци, сънародници в Англия купуват ЕГК, глюкомери храна за хората
Най-младият член-кореспондент на БАН

Най-младият член-кореспондент на БАН

Проф. Николай Габровски има над 5000 операции зад гърба си, изключителен опит и голямо желание пак да кара колело
Венчана за науката

Венчана за науката

Проф. Радка Аргирова – човекът, който разконспирира мистерията на ХИВ, стана обект на интерес дори от Държавна сигурност
Пантата, който избра да е хирург

Пантата, който избра да е хирург

След култовата роля във филма „Войната на таралежите" и снимки с Ламбо, д-р Борил Петров не съжалява за отказа си да стане актьор
Доктор Миро

Доктор Миро

Д-р Мирослав Ангелов афишира, че е ром, за да амбицира повече девойки и младежи от етноса да поемат по пътя на науката
Мечта за сърце

Мечта за сърце

Трябва да има донорска карта, с която всеки човек да упоменава, ако иска да дари органите си, за да се избегне говоренето с близките, казва Марияна Резова
Да посрещнеш детската усмивка

Да посрещнеш детската усмивка

Шефът на Клиника по детска хирургия в „Пирогов" доц. Христо Шивачев е новият заместник-председател на Българския лекарски съюз
1 2 3 4 5 ... 22 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Очаквате ли сериозни реформи от новия здравен министър?

Февруари 2025 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм