Лекарят, който отказа да е депутат
.jpg)
Роден е на 15 май 1956 година
във Велико Търново. От следването и завършването на тогавашния Висш медицински институт в Плевен, сега Медицински университет, се установява в града. Там развива и цялата си кариера. „Имал съм възможност да работа и в София, и в чужбина. Плевен обаче е градът, който харесах още в студентските си години и не искам да се разделям с него. Всичко значимо, което съм направил, съм постигнал тук", казва проф. Горчев.
В Плевен той направи първата
гинекологична операция с роботизираната система "Да Винчи". Това стана през 2008 година. Така той постави началото на роботизираната хирургия в България. Четири години по-късно, през 2012-та акад. Горчев оперира за пръв път в света жена от рак на маточната шийка, отново с "Да Винчи". Впоследствие тя роди здраво дете. За първи път в България през 2012 г. екипът му в Плевен въвежда напълно неинвазивно лечение на солидни тумори с високоинтензивен фокусиран ултразвук (HIFU). За уменията му помага фактът, че е с три специалности - акушерство и гинекология, онкология и хирургия. Заради успехите и научните му трудове, които са над 400, 4 учебника и 6 монографии, е избиран за ректор на Медицинския университет в Плевен два последователни мандата. Сега той е негов почетен ректор и практикува в УМБАЛ „Света Марина" в града. Успехите от близкото минало сега повече го натъжават, отколкото да го радват. „През 2008 г. екипът ни в Плевен беше пионер сред страните в Източна Европа, най-вече в сферата на онкогинекологията.
В Турция не бяха чували въобще
за такъв вид хирургия в онези години. В Румъния и Гърция внесоха такива системи чак в 2011-та. Сега те тичат пред нас не само в онкогинекологията, но и в онколгията въобще - гръдната хирургия и урологията. Имаме отлично подготвени лекари, здравната система обаче не е реформирана и създава куп пречки", казва с горчивина акад. Григор Горчев. Въпреки това самодисциплината и умението да постига поставените цели не му позволяват да бъде песимист. Казва, че тези качества са благодарение на родителите му. Замисля се. И, като се връща назад във времето, в ученическите си години, не може да си спомни кога точно е решил да стане лекар. „Получи се, някак си, естествено. Закономерно, макар и родителите ми да нямат нищо общо с медицината", казва той и бърза до допълни, че независимо от това, дисциплината и отговорността, на която са го научили са му помогнали да бъде това, което е сега.
Баща му бил биолог, майка му – учителка,
а по-късно и директор на техникум. „В рода ни обаче лекари няма, дори няма интересни хора, макар и всички, за които знам да са били достойни и почтени", връща се назад в спомените си акад. Григор Горчев. Животът му, като дете, бил под час – лягане вечер, ставане сутрин, време за учене и време за игра в определени часове, и нито минута бавене навън, щом те извикат от прозореца да се прибереш. Това са спомените му от детските години. Не помни да е правил особени момчешки щуротии, защото по думите му „у дома всичко беше дисциплина и ред". Макар и, както твърди, да е бил от послушните момчета в квартала и да иска да създаде добри навици на своите синове, на 5 и на 10 години, им позволява и да бъдат непослушни. Но, както уточнява „в рамките на допустимото". Основното обаче, което иска да възпита в тях е добро отношение към хората, незлобливост.
Още - чувство за чест и достойнство.
Признава си, че работното всекидневие така го поглъща, че с възпитанието на наследниците му повече се занимава съпругата му д-р Зорница Горчева, която е гинеколог. Това е и една от специалностите и на акад. Горчев. „Всъщност, записах я случайно. В болницата, където бях по разпределение три години след завършването, единственото свободно място беше за гинеколог, така ме и назначиха, така се оформи житейското ми поприще, без особен избор в началото", разказва за първите си стъпки като самостоятелен доктор акад. Горчев. Година по-късно се отворило място за специализация по акушерство и гинекология в Плевенския медицински университет и се зачислил. Казва, че не съжалява нито за миг, защото точно тя му е дала широка платформа да се развие по-нататък като онкогинеколог и хирург, и да прилага роботизираната хирургия.
След падането на Желязната завеса
кариерата му на лекар се развива толкова благоприятно, че мнозина негови колеги и досега не могат да се начудят как така за няма и пет години да извървиш иначе трудния в професионално отношение път на акушер-гинеколог от скромната тревненска болница до една от най-престижните клиники във Франция, тази на проф. Жан-Клод Жансер. „През 1991 г. заминах за Франция. Там имах честта близо две години да работя с един от най-известните онкогинеколози в Европа проф. Жан-Клод Жансер", продължава разказа си акад. Григор Горчев. В чужбина защитил и дисертацията „Предракови заболявания на тялото на матката". Станал доцент на 36, а десет години по-късно вече е и професор. Французите са очаровани от трудолюбието, но и от ведрия характер на човека, сформиран в едно твърде различно от тяхното общество.
Предлагат му работа в Париж
Д-р Горчев за пръв път обмисля възможността дълго. Раздвоен е, в крайна сметка – отказва. Решава, че с това, което е научил, може да бъде много по-полезен и ценен в България. Връща се, но не прекъсва контактите си с Франция, пътува често дотам на симпозиуми, конференции, поддържа контакти с водещи медици. Скоро след това специализира в Германия, Великобритания и Италия. Въпреки това, Франция остава любимата му страна. Затова впоследствие изпраща дъщеря си Ангела, от първия му брак, да учи в Париж. Там тя завършва първоначално лицей, а след това икономика в Сорбоната. „Аз съм либерален баща, не бих искал да се бъркам в живота на децата си, нито да им налагам мнение. Всеки трябва да е свободен в избора си, за да бъде щастлив. Имах обаче някаква надежда, че Ангела може да запише медицина, защото като малка играеше на доктори, беше й интересно да идва в болницата", разказва проф. Горчев.
Надява се синовете му да поемат по неговия път.
Дотогава обаче има много време, през което той иска да ги научи най-вече да бъдат хора и при никакви обстоятелства да не губят човешкото в себе си. Независимо от заетостта си, се старае да е с тях в събота и неделя. Научил ги е от малки да карат ски, а в останалите сезони са качени на велосипедите на родителите си за планинско каране и обхождат с тях по-леките маршрути в Балкана. Започне ли работната седмица, дициплината се затяга – детска градина и училище без кръшкане, като всички останали деца. Проф. Горчев е категоричен, че учениците трябва да са в класните стаи и призовава родителите да не се страхуват от неинвазивните тестове. „Това е начинът. И учителите, и децата ще свикнат, така Европа се освобождава от пандемията", казва той. И за да даде семейството му личен пример в това отношение, съпругата му д-р Зорница Горчева помага, като доброволка, във взимането на пробите от децата в училището на по-големия син – Григор.
Няма професионални тайни от младите си колеги,
това е нещо непонятно за акад. Горчев. „В лекарската професия приемствеността е най-важното нещо за успеха. Егоизмът тук е изключен", казва той. Залага на екипната работа и е категоричен, че единак в медицината е оксиморон. „За да постигнат успех, лекарите в екипа трябва да подтискат своето его. Това е много важно. Нека другите, по – опитните, доказалите се да ги оценяват, а не самите те да си правят самооценки. Стигне ли се до второто, винаги следва проблем, който е в ущърб на работата", казва акад. Григор Горчев и допълва, че това е правило №1, на което научава своите асистенти. В семейството обаче нещата стоят по друг начин. „Там човек трябва да е толерантен, да се научат и двамата да правят отстъпки. Балансът е крайно необходим, както впрочем и във всяка сфера на живота", заключава новият академик, който отказа да бъде депутат.

От пеенето до аутопсионната зала

Зъболекарят от България, който превзе света

Лекарят изобретател
За мен смисълът на живота е да бъдеш добър човек, да помагаш и да не се озлобяваш, казва д-р Йордан Спирдонов

Да ти дойде доктор на крака в село

Най-младият член-кореспондент на БАН

Венчана за науката

Пантата, който избра да е хирург

Доктор Миро

Мечта за сърце
