Зъболекарят от България, който превзе света

Десетки поздравления както от чужденци, така и от българи започна да приема той, щом бе обявена новината. Поздравяваха го и политици. Световната дентална федерация да бъде оглавена от българин, това е огромно признание за България. "Поздравете своя баща", заяви дори председателят на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев, след като изрично попита на едно от последните й заседания неговия син и здравен икономист Аркади Шарков дали не е роднина на д-р Николай Шарков.

„За нас, като българи, и като членове на БЗС това е огромно признание и заслужен престиж. Без неговата самоотвержена работа в подкрепа и интерес на съсловието, както и това да се отвоюват всяка година стъпка по стъпка повече неща за българските пациенти, много неща нямаше да се случат", заяви след избора му главният секретар на Управителния съвет на съсловната организация д-р Борислав Миланов.

 

Биографично

 

Д-р Николай Шарков е роден на 12 юли 1956 г. в София, но е израстнал в Бургас. Завършва дентална медицина в Медицинския университет в столицата. Специализира „Детска дентална медицина" и „Обща дентална медицина".

Има магистърска степен по „Бизнес администрация" със специалност „Здравен мениджмънт". От 1989 г. е преподавател в катедра „Детска дентална медицина" към Медицински университет – София. Става член на Борда на директорите на Съвета на европейските зъболекари (Council of European Dentists).

За разлика от някои лекари, професията съвсем не му се пада по наследство само, защото мама и тате са доктори. Баща му - Иван е инженер химик, впоследствие старши научен сътрудник I степен в БАН (сега отговаря на професор). Работил е дълги години като главен специалист в община Бургас. Майка му – Росина е икономист.

Двамата родители, макар и грижовни към сина си, като всички заети работещи хора, делегирали права за отглеждането на баба му Станка Петкова. По професия учителка по френски, тя знаела още четири езика. Тя е човекът, възбудил интереса на внука си към книгите и то не само на български.

„Не помня кой ме научи да чета, но на 4-годишна възраст аз вече четях свободно. Много ме впечатлиха „ Приключенията на Лукчо" на Джани Родари и „Мечо Пух" на Алън А. Милн. По-късно прочетох и „Д-р Дулитъл", но не тя беше определяща да се насоча към медицината, като цяло", казва д-р Николай Шарков. Любовта му към писаното слово е останала оттогава. Чете и сега във всяка свободна минута. Твърди, че това е най-смисленото хоби, което може да има човек. Като ученик се увличал и по кинооператорството. То му е интересно и сега – гледа филмите не само, като зрител, но и с око, сякаш е зад камерата.

 

Ученик зад камерата

 

За бъдещия избор на професията огромна роля изиграли добрите учители, които имал в Английската езикова гимназия „Гео Милев" в Бургас. Благодарение на тях, но и на собственото си трудолюбие сега той владее отлично английски и руски език. „Учех и френски, но не ми е така силен, защото баба ми пишеше домашните", спомня си той с усмивка.

За себе си, като ученик казва, че е бил много добър по математика, история, география и биология. „По биология дори ме класираха на второ място на национална олимпиада. Подариха ми алпийска палатка, която обаче беше 1,80, а аз вече бях 1,90 метра.", шегува се със себе си д-р Шарков. Колкото до темата, с която бил класиран, съвсем не е за смях нито сега, още по-малко тогава, в 1975 година. Тя му била присъдена за заснемането на документален филм за замърсяване на околната среда в Бургас. Заснел пушещите комини на Нефтохимическия завод, Корабостроителния завод, Месопреработвателния завод „Родопа" и Консервения комбинат за преработка на риба „Славянка". „Как в онези времена не отнесох някакво наказание заради критичната лента, така не мога да ги обясня и сега. Освен това, ме и наградиха. Вероятно самият филм съм заснел много добре, защото определено фотографията и кинооператорството в младежките години се бяха превърнали в моя страст.

 

Страшен ли е зъболекарят

 

„Не помня да ме е било страх, нито да съм плакал, като дете, когато са ме водили при него. Изглежда, защото не ми се е налагало често. Ние бургазлиите от онова време имахме много здрави зъби и не страдахме от кариеси, тъй като водата, която пиехме съдържаше много висока концентрация на флуор. Особеното е, че от него те пожълтяваха", казва д-р Николай Шарков. Като ученик обаче имал ортодонтски проблеми. Наложило се да му извадят два здрави зъба, а останалите да изравнят с ластици, пръстени и телчета – предшествениците на брекетите. Ортодонт му била д-р Ганева – сестрата на Гиньо Ганев.

„Дали защото ходех при нея да ми коригира зъбите, дали заради биологията, която ми беше сред любимите предмети, някак от само себе си се оказа, че в горните класове на гимназията бях категорично убеден, че ще кандидатствам медицина", разказва д-р Шарков.

За изпитите не взимал частни уроци, не ходел на курсове, каквато е практиката сега. Готвел се сам, четях по биология и химия не само гимназиалните учебници, но и странична литература. „Още тогава разбрах, че професията на медика не е лека работа. Трябва да си непрекъснато в крак с новите неща, да си над книгите. Това обаче не само, че не се отегчаваше и разколебаваше, а напротив – амбицираше ме. Така, още тогава разбрах, че това е моето призвание", споделя той. Разкрива обаче и една тайна, която малцина знаят. Имал колебание дали да не кандидатства в НАТФИЗ, кинооператорско майсторство. Колкото повече обмислял и тази възможност обаче, толкова повече везната наклонявала в полза на медицината.

 

По пътя към професията

 

В онези години, преди промените, в България съществуваше т.нар. жителство и съответно райониране, според него, за кандидатстване във висше учебно заведение. Спускали се и бройки за прием, които не можело да бъдат надскочени. Точно това обстоятелство погодило номер на абитуриента Николай Шарков. Тъй като той е роден в София, имал софийско жителство. Затова след издържане и класиране от изпитите можел да кандидатства медицина само от квотата за столичани. Върху плика с документите му за допускане до записване обаче имал резолюция от тогавашния заместник-образователен министър, че по семейни причини може да следва във Висшия медицински институт във Варна (сега университет). Чиновниците обаче недогледали надписа и го изпратили в София. „Научихме това сравнително късно, но веднага потърсихме справедливостта. В столицата казаха, че класацията за медицина там е приключила, останали са едно-две места за стоматология. Балът от изпитите ми обаче беше много висок, точно за медицина. Семейният съвет реши, че ще запиша стоматология. Един от основателите на Медицинска академия в София и неин пръв ректор до 1979 г. акад. Атанас Малеев написал и подписал бележка, че ако младежът приключи първи курс с отличен успех, може да бъде прехвърлен медицина. „Аз изкарах отличен успех, но вече стоматологията ми беше станала интересна, а и групата ни беше страхотна. Така се оказа, че едно административно изискване вместо огорчение ми създаде възможността да се развивам в професия, която обичам", казва д-р Николай Шарков.

 

Университетът на пациентите

 

По думите му, нито веднъж не се е случвало да съжалява за направения избор. „Може би, в един момент настъпва умората от прекалено много работа, но това не го броя", казва той.

По думите му истински университет в професионализма се оказали първите три години след дипломирането, когато бил на разпределение. Тогава работел в подвижен стоматологичен кабинет. С колеги лекувал зъбите на децата и учениците от Бургаска област, най-вече в градчетата и селата от източните склонове на Стара планина. „Преглеждахме и лекувахме и в заведенията за граждани с душевни недъзи, както тогава наричаха психиатричните болници – все хора, забравени от Бога и близките. Там се сблъсках с неща, които трудно могат да се опишат, но пък натрупах огромен опит. След тези три години за мен нямаше кой знае какви тайни в професията", разказва денталният специалист. Точно натрупаният опит и знания му дали самочувствието след няколко години да кандидатства за преподавател в тогавашния Стоматологичен факултет в София, където чете лекции и досега. Твърди, че не бяга от отговор и на най-провокативните въпроси на студентите. И, като се има предвид откровеният му характер, напълно може да му се вярва.

 

Хората около и за него

 

Естествено, най-близки са синовете му – Аркади и Росен. Нито един от двамата обаче не е поел по неговия път. Единият е известният здравен икономист и съветник в МЗ Аркади Шарков, а другият – Росен Шарков завърши право и работи в голяма компания. От малки ги е научил на ред и дисциплина, но и на любов към книгите. Впрочем, личната му библиотека е, може би, една от най-богатите в София, защото книгите са неговото хоби. Те наброяват над 5 000 тома и на няколко адреса в столицата. Любовта си към четенето е предал и на децата си.

„Като баща беше строг, но справедлив. Когато сме се провинявали, като деца с брат ми, ни е и наказвал. Татко ни научи на ред. Той е нашият учител №1 в живота", казва Аркади. Пак баща му е приучил него и брат му още като деца да не се страхуват от зъболекаря. Сам преглеждал и лекувал зъбите им. Седнели ми обаче на стола, се отнасял с тях като към пациенти.

Д-р Николай Шарков е от хората, които не допускат всеки до вътрешния си духовен мир. Независимо от това и от факта, че човек на точна наука, каквато е денталната медицина, не крие, че е убеден и вярващ православен християнин. „Едни от най-близките ми духовници са игуменът на Бачковския и Троянския манастир епископ Сионий, както и този на Рилския манастир владиката Евлогий. Има много приятели и сред монасите в Света гора. За Атон се старае да пътува почти всяка година, като посещава не само българският Зографски манастир „Свети Георги Победоносец", но и други обители. Не се приема обаче за ултра благочестив християнин. „Старая се да се черкувам на големите църковни празници и основно да спазвам десетте Божии заповеди, казва той. Вярвам, че доброто винаги ще побеждава, мразя лъжата и лицемерието. Ненавиждам хората, които изпитват силна омраза към брата и сестрата, казано метафорично", допълва д-р Николай Шарков.