От пеенето до аутопсионната зала

Д-р Стефани Шкетиева избира за своя съдба съдебната медицина, запленили я описаните случаи от проф. Стойчо Раданов

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Д-р Стефани Шкетиева е родена през 1995 г. в Бургас. Там завършва в гимназията „Добри Чинтулов" с профил народно пеене и пиано. Впоследствие обаче се насочва към медицината и завършва Медицинският университет в Плевен. Специализира съдебна медицина и деонтология и работи в едноименното отделение на УМБАЛ – Бургас.

Пътят

Да тръгне по него, тя не е повлияна от семейството на родителите си. Те нямат нищо общо с лекарската професия. Майка й – Николинка Шкетиева е химик по образование, покойният й баща Димитър Шкетиев – инженер.

Увлякла се обаче по тази професия от своя кръстник – д-р Петко Капитански, който все още е хирург в болницата в Севлиево. Необичайно за мнозина, но след завършването избрала една от не особено предпочитаните специалности, особено от жените – съдебна медицина и деонтология. Изборът й е предопределен от един учебник. Този на корифея в тази област проф. Стойчо Раданов. „Той описва случаите така интересно, все едно човек чете криминален роман. Буквално бях запленена. Казах си: това ще работя", казва д-р Шкетлиева. Впрочем, любопитството й подсъзнателно сякаш я тласка към този избор още от детските години, когато отрано започнала да чете точно криминалета. След това все въртяла каналите на телевизора да намери криминален филм. Вярно, понякога под не особено одобрителните погледи на родителите. Когато след завършване на университета им съобщиха за избора си, баща й отвърнал с въпрос: „Нямаше ли нещо друго, че точно това ще специализираш?! Как жена ще се справя в моргата?" Не се опитал обаче да я разколебае. Майка й запазила мълчание, но в погледа й прочела също неодобрение. „Благодарна съм им, че дори да не им хареса това, което си бях наумила, не се опитаха да ме откажат. Ако го бяха направили и евентуално ги бях послушала, вероятно щях да работя специалност, която нямаше да ми е по душа", казва лекарката. Твърди, че нито за миг не е съжалила, откакто е направла своя избор. „Да работиш съдебна медицина и деонтология е истинско предизвикателство. За това се изисква задълбочено познание по всички останали специалности, хладен, бърз и услужлив ум и желание да надграждаш постоянно наученото", заявява тя.

Първият случай

Младата лекарка е категорична, че въобще не я е било страх при първото й влизане в аутопсионната зала. „Бях подготвена. Вълнувах се, че ще работя по специалността съдебна медицина – нещо, което исках още от самото начало на следването си. Освен това, още като студентка се случи така, че при една аутопсия професорът извика мен и му асистирах. Не знам как е било с другите колеги тогава, но не трепнах нито за миг", споделя д-р Стефани Шкетиева.

В Бургаската болница първият й случай бил клошар изяден от мишки. „Такова нещо трудно се забрява. Колегите от отделението ме погледнаха преди да вляза и предложиха да ме сменят. Не бяха сигурни, че ще издържа. Благодарих и отказах. Справих се и без чужда помощ. Когато човек се отдаде на работата, няма място за емоции", заявява съдебната лекарка. Подчертава, че всички трудности са й били ясни, когато е избирала специалността си, затова и не се чувства притеснена дори при особено неприятен случай. „Изисква го естеството на работа, а за мен това е точно работа. Харесва ми, защото помагам за разплитането на казуси, на дела. Освен това, освидетелстваме и живи хора - бити, малтретирани, наранявани, което също дава удовлетворение, че помагаш някому", казва уверено младата лекарка. И си спомня един изключително тежък случаи от последните години. Този на убитата брокерка Теодора Бахлова от Бургас, чието нарязано тяло бе открито престояло три месеца в бидон с киселина. Това много затруднило докторката да извлече годен ДНК материал. Като него и безброй други, в архива й вече има цялата колекция, от която някой ден самата тя би могла да напише учебник, като проф. Стойчо Раданов.

Дефицитът

Той е налице в България от години. Всички съдебни лекари в страната, в непенсионна възраст, са общо 47 човека. За цялата Бургаска област, която е с население от 222 868 души, като в това число не влизат курортистите, те са трима и всички работят в Университетската болница. Заради малкото хора и на д-р Шкетиева, и на колегите й, се налага да работят понякога и в почивните дни. Пак през уикендите пишат експертизите за съда вкъщи, защото в болницата просто няма време.

„Каквото и да се говори, в България няма много добри условия за развитието на младите лекари. Към специалността съдебна медицина и деонтология има интерес. Говорила съм с доста колеги, със студенти по медицина. Те искат да я изучават, да я придобият, но се оказва, че няма много места в България, където да се обучават", смята лекарката. И добавя, че вероятно това, освен ниското заплащане, също е причина да няма реално много кандидати и хората да заминават за чужбина. По думите й, причина е и бумащината особено за тези медици, които работят със здравната каса. „В нашата специалност не работим с нея, но съм чувала ужасяващи неща от колеги", казва д-р Шкетиева. Самата тя не крие, че е имала възможност също да замине преди години на специализация в чужбина, но е решила да остане в България. Причината - заради приятелите, но и заради сантимент по страната. „Мисля, че можем и ние да се развиваме добре в медицината стига да няма толкова много бюрокрация, да се дава шанс на младите хора да правят кариера, да работят с удоволствие специалността, която са избрали, независимо коя е тя", заявява уверено съдебният лекар.

Почивката

За д-р Стефани Шкетиева най-смислено тя може да бъде осъществена, когато е с приятелите, а те са изпитани във времето. Верни и готови са винаги да й се отзоват на помощ. Някои от тях са още от ученическите й години. Тя също винаги откликва, когато някой има нужда. „При истинското приятелство се създава една неуловима връзка, която понякога е сякаш по-силна и от тази с някои роднини", казва тя. Те също се изненадали, когато преди години им казала, че ще специализира съдебна медицина. В първия момент решили, че си прави майтап с тях. После се запитали, дали не трябва да я разубедят, дори опитали. Претърпели провал. Сега често пъти си правят шеги с нея. Например, ако е закъсняла и те вече са седнали на масата, щом я видят на вратата, крият ножовете. Друг път я питат: „Е, как беше в работата?" Отговорът й е: „Умряла работа".

Съдебната лекарка е поизоставила и пияното, и народното пеене. „Времето все повече не стига, а за музиката се иска прецизност, свирене, пеене така, както и във всяко нещо. Трябва да поддържаш нивото", казва тя. И все се зарича, че от следващия месец ще вмъкне в личния си план и часове за малко репетиции у дома. Такива неща обмисля тя от края на миналата година, но до изпълнението им все още не е стигнала. Старае се обаче да не изпуска из ръце едно доста необичайно хоби. Към него се е насочива преди две години, но вече се е пристрастила. То е плетенето на чанти на една кука. Прави ги във всякакви цветове и материи. Слага им закопчалки, подплънки, подплата. Получават се истински ювелирни изделия. „Захванах се с тях, за да си успокоявам нервите. Работата на една кука обаче не е лесна. Като сгрешна нещо и започна да разплитам, вместо да се успокоя, се нервирам. Това обаче не може да ме откаже от хобито", споделя д-р Стефани Шкетлиева. Прави чантите за себе си и за подаръци на приятелки. Всяка взима, която й хареса. Обмисля да си даде ударен труд и да подготви количество различни модели, а с тях да подреди благотворителна изложба – базар в подкрепа на болни деца. Засега обаче и тази нейна идея чака празно място в тефтера й с ежедневния график. Кога графата за тази задача ще остане свободна, лекарката не се наема да прогнозира.