Най-младият член-кореспондент на БАН

Какво се случва в неврохирургията
В едноименната клиника на Пирогов, която ръководи най-младият вече член-кореспондент на БАН - проф. Николай Габровски, се извършват иновативни интервенции, ползва се последно поколение апаратура, с каквато често пъти не разполагат и в Европа. Това е така не само, защото лекарите там са едни от най-добрите и работещи в екип, но и заради авторитета на началника й. Последната иновативна не само за страната, но и за региона, операция, осъществена от проф. Николай Габровски и екипа му, е тази с помощта на 3D дигитален роботизиран микроскоп. Така Клиниката по неврохирургия в „Пирогов", ръководена от него, стана първата на Балканския полуостров и петата в света, която се възползва от най-новото научно постижение в дигиталните технологии.
Кой е шефът, какво иска от екипа
Проф. Николай Габровски е роден на 29 ноември 1971 г. в София. Той е трето поколение лекар във фамилията. Баща му е прочутият неврохирург проф. Стефан Габровски, който оглавява клиниката до своето пенсиониране. След това тя бе поета от неговия син. Дядо му е един от основателите на военната хирургия в България д-р Ганчо Савов. Завършил е медицина през 1996 г. в Медицинския университет в София. Придобил е специалност по неврохирургия през 2004-та. Работи в Клиниката по неврохирургия на "Пирогов" от 1997 г., а от 2011-та е и неин началник. Специализирал е при водещи специалисти във Франция, Белгия и Германия. Проф. Николай Габровски е председател на Българското дружество по неврохирургия от 2018 година. От 2011 година е национален консултант, а от 2018 - главен координатор на експертния съвет по неврохирургия към Министерство на здравеопазването. През 2018 –та бе избран за заместник-председател на Българския лекарски съюз. Тогава стана и заместник-директор на „Пирогов". Несъгласен с обвиненията и отстраняването на директора на болницата проф. Асен Балтов, на 22 юли той си подаде оставка и от двете длъжности. „Тонът ескалира сериозно между лекарите и Министерството на здравеопазването. Създаде се атмосфера на голямо напрежение, а всички в пандемията се печем на един и същи огън", мотивира се той тогава. „Важното е да има разбирателство, екипност. Без тези две неща дори да си най-добрият хирург, трудно ще постигнеш нещо. А нашите постижения са здравето и живота на пациентите", казва проф. Николай Габровски. Вярва на колегите си безрезервно. Затова и, когато тази пролет почувствал характерни болки в рамото и гърба, а после и ядрено-магнитният резонанс потвърдил дискова херния, не се поколебал те да го оперират. „Съвсем различно е в операционната ти да държиш скалпела, и съвсем друго да гледаш лекарите отдолу нагоре. Те обаче са брилянтни", казва професорът за своите колеги.
Става ли се лекар само с диплома
Безспорно, трябва да си изучил медицината, за да облечеш бялата престилка. „Да се наречеш лекар и другите да те възприемат за такъв, да ти имат доверие, ти трябва практика, опит и сърце. Първите две придобиваш, но нямаш ли третото, ще ти е трудно", казва проф. Николай Габровски. Той не си спомня как е стигнал до този извод. Вероятно обстоятелствата, свързани с първата му работа в болницата, още като студент, са му подсказали тази истина. „Още от дете си знаех, че ще стана лекар, макар и да имаше моменти, когато никак не харесвах тази професия. Искам да говоря с татко, а той е или на работа, или спи. Имах моменти на вътрешна съпротива и мислех дали не мога да бъда инженер, архитект, но пак се връщах към медицината. Като млад, никога не споделих тези мимолетни колебания с родителите си", разказва проф. Николай Габровски. Още във втори курс, след като записал Медицинския университет в столицата, започнал работа като санитар. Малко по-късно станал специалист по здравни грижи, т.е. медицинска сестра и то в клиниката, оглавявана от баща му – неврохирургията на Пирогов. „Той не беше във възторг от този факт, но не се възпротиви, защото от малък ме беше научил, че трябва да взимам сам решенията за себе си и да си нося отговорностите", допълва разказа си проф. Габровски – син. След години пак негово е решението да продължи с неврохирургия, както да специализира в областта на невроонкологията и съдовата, съдовата и гръбначната хирургия в чужбина. Като специализант при известния неврохирург проф. Жак Брочи в Белгия той толкова се увлича, че много иска да оперира. Там обаче това не е позволено на специализанти, още повече на чужденци. Налага се професорът да му издейства специално разрешително, за да бъде допуснат българинът в операционната до пациента.
Баща и син – смяна на ролите
Колегите му го определят не само като невероятен специалист, но и като човек на отговорността. Дори да е в друга държава, на друг континент, пациентите му не са оставени без квалифицирана грижа. Макар и бащата - проф. Стефан Габровски, да се е оттеглил от активна хирургична дейност, той помага във всичко необходимо на своя син. Двамата обсъждат интересни случаи, а понякога взимат за тях и общи решения. Когато синът заминава в чужбина, оставя мобилния си телефон на проф. Габровски – старши, както и подробна информация за пациентите – кога кой от какво е опериран, как се развива следоперативно, кой от какво страда и какво се планира да бъде направено, до подробности за прилаганата медикаментозната терапия. Проф. Стефан Габровски е в час с всеки един случай, във всеки един момент. При необходимост поддържа връзка с близките. Така болните не остават без необходимата високоспециализирана грижа нито за миг. „Късметлия съм, че съм се родил в такова семейство. Той е изключителен баща. Това е най-мъдрият и съдържателен човек, от когото съм се учил и продължавам да се уча", каза проф. Габровски син.
Трудните случаи в практиката
„За отговорния лекар лек случаи няма", казва проф. Николай Габровски. Независимо от това обаче има няколко, които определя като особено тежки. Единият от тях е бременна жена, нуждаеща се спешно от тежка гръбначна интервенция. „Ние, неврохирурзите, нямаме право на повече от един опит. Той е решаващ и трябва да бъде успешен", казва той. Случаят бил свързан с т. нар. гръбначна стабилизация, в чиито опит екипът на проф. Габровски е безспорен фаворит. С прилагането й не е необходимо пациентите да прекарват месеци в т. нар. гипсово корито. „Пациентката чакаше бебе и трябваше да решим или тя на операционната маса, или преди това на операционната на колегите – гинеколози. Не се наложи да махне бебето, но отговорността и напрежението бяха невероятни", спомня си неврохирургът. И признава, че оперирането на деца винаги е изпитание за него, независимо от дългодишната практика и натрупан опит зад гърба си.
Пациентите говорят за него
Пациентите не могат да влязат в неговата кожа, но не спират да го споменават с добро. Един от тях е 50-годишният работник в горското стопанство на Тервел Алекси Димитров. Случило се през 2015 година. Мъжът бил с аневризма на мозъка, нуждаел се спешно от операция, но консумативите за нея по онова време здравната каса не поемала. Съпругата му – шивачка, нямала никаква финансова възможност да отдели 15 000 лева още повече, че семейството плащало квартирата издръжката на сина си, който учел в техникум в града. Съграждани и познати отворили фондонабирателна сметка и скоро събрали необходимата сума за консумативите. Алекси бил опериран лично от проф. Николай Габровски. „Този човек се справи брилянтно. Всеки ден лично се интересуваше как Лечко се чувства. Личеше загрижеността му", разказва за случая Тодор Тодоров. Той е един от хората, инициирали кампанията в подкрепа на Димитров. Шест години по-късно, след операцията, мъжът от Тервел работи, а в горското стопанство му помага неговият син, който вече е изучил занаята. Като за спасители на нейния съпруг за фамилия Габровски говори и П.Б. През 2009 г. на мъжа й е открит тумор в мозъка. Оперира го проф. Стефан Габровски. Година и половина по-късно се налага втора операция на тумор. Този път на ход е синът проф. Николай Габровски. „Изключителни са. Нямам думи за тези хора. Всичко дължим на тях, двамата", разказва съпругата на оперирания.
Имам ли право на почивка
Проф. Николай Габровски все по-често си задава този въпрос напоследък. В условията на пандемия обаче се оказва, че все по-рядко може да си отговори утвърдително. Той е един от тези, които бе на първа линия и в първата, и във втората вълна. Работният му ден тогава продължаваше по десет, дванадесет, че дори и шестнадесет часа. Останалото му време бе колкото да се прибере у дома и да поспи. Случвало се обаче и да нощува на дивана в кабинета, защото не се знае кой ще има нужда от помощ посред нощ. Изглежда точно заради всеотдайността на лекарската професия и невъзможността да разполагаш напълно със себе си, наследниците му не са я избрали. Проф. Николай Габровски има син и дъщеря, но децата му следват съвършено различни специалности. Съпругата му също не е медик. Той е от хората, които независимо от богатия си обществен и професионален живот, не обича да говори за личния си, семейния си живот. „Защото то, семейството, е най-святото", лаконичен е той. Притеснява се, че медийните му изяви, та макар и с информационен повод, член-кореспонденството му в БАН, могат да отключат негативни отзиви. „В този труден за всички лекари момент едва ли това ще е добре", казва той. „За него трябва да се говори, за него трябва да се знае. Страната ни трябва да е горда, че имаме такива стойностни хора. Те трябва да бъдат показвани чрез медиите на обществото, че ги има. Те трябва да са еталонът за младите", категоричен е акад. Богдан Петрунов. Той е бил супер рецензент на направлението по медицински науки, който го е представил на Събранието на академиците на БАН за избор за член-кореспондент на академията.
Ваксината – да или не
Проф. Николай Габровски е проваксър и съветва всеки, допитал се до него, да си сложи ваксина срещу КОВИД-19. „Това е начинът да се отървем от пандемията. Лошото е, че по една или друга причина лятото беше пропуснато. Ситуацията в момента с всичките затруднения на болниците се дължи на ниския процент ваксинирани в страната", убеден е той. Мечтае си да има няколко свободни дни, за да излезе с велосипеда извън града. Това е неговият начин да си почива, може да се каже и негово хоби. Проблемът е, че от месец юли не е имал възможност да покара сред природата. Надява се обаче с помощта на повече проваксъри, напролет пандемията да започне да стихва и лекарите да си поемат глътка въздух. А той да излезе с колелото отново извън града.

От пеенето до аутопсионната зала

Зъболекарят от България, който превзе света

Лекарят изобретател
За мен смисълът на живота е да бъдеш добър човек, да помагаш и да не се озлобяваш, казва д-р Йордан Спирдонов

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекарят, който отказа да е депутат

Венчана за науката

Пантата, който избра да е хирург

Доктор Миро

Мечта за сърце
