Доктор Миро

Сега той се радва на искреното приятелство на своите колеги в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Света Анна" в София и на уважението на пациентите си.
Как се става лекар
Пътят към тази професия не е лек. Още по-тежък е той за момче от ромския квартал без средства за частни уроци, на които ходят повечето кандидат-студенти. Желанието обаче да се реализираш достойно в живота се оказва, че е най-добрият трамплин нагоре. Така се случило и с д-р Мирослав Ангелов. Още като дете го привличали точните научи. Първоначално смятал да стане зъболекар. После, във втори клас, когато учителката накарала децата да напишат съчинение какъв искам за стана, Мирослав категорично написал „лекар". Твърди, че от този момент нататък нито миг не е имал съмнение, че това е неговият правилен избор в живота. Това е и професията, която наравно с учителската уважава най-много. И обяснява, че докато лекарят лекува тялото и спасява живота, учителят създава мислещи същества и спасява интелекта. „Те са най-важните стълбове в обществото, те спасяват и раждат хората за втори път", убеден е младият лекар с естественост, от която лъха цялата откровеност на изреченото.
Госпожите в неговия живот
Това са неговите учителки, за които винаги говори с огромна благодарност. Той си спомня с признателност за Гергана Якова, Нели Коилова и Маргарита Милева. Това са хората, от които той се е научил не само на грамотност и с чиято помощ е усвоявал учебния материал в училище, но и които са му създали навика да бъде любопитен към всичко, което е в услуга на човека, да обича и разбира науката, да се стреми да придобива нови знания във всеки момент от живота си. Благодарение на тях, както сам признава, той е от онези, намаляващи все повече хора напоследък у нас, които намират време да четат не само новинарски сайтове и научна, но и художествена литература. Любовта му към писаното слово зародила и влечението му към театъра – не пропускал възможност да отиде на спектакъл винаги, когато можел да отдели време преди пандемията. Увличат го философските текстове и свързаните с психологията. Не може да определи любим автор. „Един е подходящ за един момент, друг – за друг, всеки за определена ситуация. Важното е човек да има сетива да разбере това, което му казват великите умове от белия лист", усмихва се д-р Мирослав Ангелов.
Без пари за частни уроци
Оказва се, че липсата им не може да бъде пречка за човек, който отрано е предначертал пътя си и го следва неотклонно. Така се случило и с Мирослав. В годината преди кандидатстудентските изпити умира майка му. Тежко му е, но не се отчайва. Концентрира се още повече върху подготовката за Медицинския университет. Научава, че проф. д-р Ивайло Търнев, началникът на Неврологичната клиника в Александровска болница и специалист по редки заболявания от европейски мащаб и създател на програмата за здравни медиатори в ромската общност води подготвителните курсове по медицина за кандидат-студенти от ромски произход. Казва му, че иска да се занимава с медицина. Въпреки че няколко от занятията вече са минали и Миро е пропуснал доста материал, проф. д-р Търнев вижда ентусиазма на момчето и го приема в групата. На кандидатстудентските изпити получава отлични оценки и е приет в медицинските университети в София, Плевен и Варна. Записва медицина в Медицинския университет в столицата. Още от втори курс е категоричен, ще специализира кардиология. Той е един от първите лекари, които влязоха в КОВИД отделението още по време на първата вълна и винаги се отзовава, когато там има нужда. „Човек не може да е безразличен при тази криза за лекари, когато вижда как хората си отиват от инфекцията", лаконичен е д-р Ангелов. Любимец е на цялата клиника, пациентите го обожават заради усмивката, която не слиза от лицето му и винаги окуражителната дума и внимание, с които влиза при тях на визитация или просто да се поинтересува как се чувстват.
Докторът на махалата
Въпреки, че работният му ден рядко свърша в точно определения час, все ще остане да помогне с нещо на колега от болницата, да нагледа пациентите отново или да се отбие при някой болен познат в квартал „Христо Ботев". Защото той е от хората, които независимо от натоварения си делник, са се научили отрано на самодисциплина и разпределяне на времето така, че да има часове за всичко – и за работа и допълване на знанията по специалността, и за четене, и за срещи. „Да си лекар не е само професия, това е призвание. И като призвание, ти си такъв навсякъде, където неволята те повика", казва младият доктор. Ромите от квартал „Христо Ботев", където той е израснал, го боготворят. За тях той е „нашият доктор Миро". Д-р Ангелов се отзовава винаги, когато го повикат и то безвъзмездно – да премери кръвно, да разчете опаковката от лекарството, изписано от личния лекар, и да обясни как точно да го взима болния, ако се наложи да сложи инжекция. Въобще да помогне, с каквото може. Не крие ромският си произход, дори винаги го изтъква при възможност. „Искам повече момчета и момичета от етноса ни да разберат, че могат да успеят, стига да се амбицират и да учат. Възможности има", казва д-р Ангелов. Харесват и се възхищават от него не само пациентите от квартала. „Познавам го още от момчето, още като ученик – стегнат, спретнат, любезен. На възпитанието му можеха да му се възхитят и най-претенциозните родители. Много се радвам, че успява. Блестящ е!", казва за него магистър-фармацевтът Валерия Васева. Няколко години тя е работила в аптека в квартал „Христо Ботев" и отлично помни момчето с къси панталонки, водено за ръка от баба Добринка, а сега вече д-р Мирослав Ангелов.
Остава в България
Независимо, че вече е имал няколко предложения за специализация и работа в чужбина, д-р Мирослав Ангелов няма намерение да напуска Родината. Поне засега. Смята, че и тук има възможност човек да се развива и да успее, стига да не го мързи. Вярва, че трябва да остане тук, за да даде и той нещо от себе си за хората. "Продължавам да влагам старанията, които съм влагал като студент, и в работата си в момента. Това е призванието на лекаря си. Нямаш ли го, недоумавам как можеш да застанеш пред болния", казва д-р Ангелов. Макар и млад лекар, той е наясно със здравната система у нас – както с добрите й страни, така и с дефектите й. Чете много по този въпрос. Затова е и убеден, че клиничните пътеки не са начинът, за да бъде тя ефективна. „Не е възможно да лекуваме определено заболяване за определени дни. Пациентите ни не са болни само от едно заболяване. Не можем да свързваме здравето с клинична пътека, по която някой е решил, че дадено нещо струва едиколко. Струва ми се, че това трябва да се промени", заключава д-р Ангелов преди да поеме нощното дежурство.

От пеенето до аутопсионната зала

Зъболекарят от България, който превзе света

Лекарят изобретател
За мен смисълът на живота е да бъдеш добър човек, да помагаш и да не се озлобяваш, казва д-р Йордан Спирдонов

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекарят, който отказа да е депутат

Най-младият член-кореспондент на БАН

Венчана за науката

Пантата, който избра да е хирург

Мечта за сърце
