Феята на зъбките
Само след броени дни
ще започне и работа. Вече като дипломиран стоматолог лекар по дентална медицина. Разказва, че очаква този момент с нетърпение от 6 години. Работила е, но като студентка. Това лято е ходила да асистира в стоматологичната практика на личния си стоматолог, където започва работа. За първия си работодател говори с възхищение, защото семейният зъболекар е успял да спечели доверието й, още когато е била дете. Той е бил вдъхновението да избере тази професия.
Разказва, че когато заедно с брат й
са ходили в кабинета му лекаря е обяснявал всеки от инструментите, които използва за какво служи. Щастлива е, че е успяла да получи предложение за робота точно от него, защото доста от колегите й все още си търсят работа. „Тук в Пловдив има факултет и всяка година завършват много дентални медици, за това е трудничко да се намери работа", обяснява тя. Никой в семейството на Виктория не е медик. Родителите й се занимават с търговия, а брат й учи маркетинг в Англия. Тя обаче взима това решение твърде малка и то след инцидент. Игра на гоненица и падане на земята травмират предните зъби на Виктория, когато е на 6 години. „Беше голяма паника, дядо ме заведе в Стоматологичния факултет тогава", спомня си Виктория. Това е и първата й среща с тази част от медицината. Посреща я студент, един усмихнат и приветлив бъдещ лекар. С много внимание и грижа подхожда към уплашеното дете. И така връзката лекар- пациент се случва. Така се ражда и доверието и спокойствието, че да ходиш на зъболекар не е неприятна работа.
Много важно е да успееш да
предразположиш едно дете, казва Виктория. Защото често те идват тогава, когато е станал някакъв инцидент, какъвто е бил случаят с нея. Или пък, когато имат болка, добавя тя. Сега иска да натрупа опит, защото знания има, остава практиката. Завършила е английската гимназия. Казва, че онези от съучениците й, които са се насочили към медицината са избрали хуманната медицина, не денталната. Тя не съжалява, защото зъбите са онзи орган, който най-силно я вълнува. Подготовка за кандидатстване започва година и половина по-рано за химията и около година по-рано за биология. „Когато аз кандидатствах променяха формата на изпита по биология, въвеждаха тест. Най-голямата предизвикателство беше, че трябваше да се наизустят едни теми", спомня си тя.
Питам я с какво ще запомни следването си,
А тя ми разказва случка от първи курс. Анатомията й е била една от най-интересните дисциплини. По-големи колеги са я предупреждавали никога да не ходи гладна на упражнение, за да не й стане лошо. Приемала е всичко със смях, защото е била убедена, че на нея такова нещо не може да й се случи. Защото от нищо не я е изпитва гнус и може без страх да гледа кръв. Една сутрин обаче, не останало време за закуска и хукнала към залата за упражнение по анатомия гладна. Когато влязла там я посрещнала силна непоносима миризма на формалин, толкова силна, че била като шок. Не разбрала как й прилошало и се строполила на земята.
Оказва се, че от студентските години
Виктория е съхранила само весели и приятни спомени. Създала е и доста приятелства. Разказва, че колегите й от нейния курс искат да отидат на допълнително обучение в чужбина, но да работят в България. „Аз не мога да си представя, че ще живея на друго място и ще работя там. Брат ми също мисли като мен, той само да завърши, ще се върне тук да работи", разказва Виктория. Споделя, че би искала да натрупа повече умения по ортодонтията, защото това ѝ е липсвало като практика в университета. Не знае все още дали би специализирала в такава насока. Сега иска повече срещи с възрастни пациенти, защото те дават така нужния ѝй опит. Помни и първият си пациент, от студентската практика. Бил възрастен мъж с кариес. Тя започнала работа по зъбъта му и видяла, как дядото заспал на стола. Така не го притеснявало какво прави тя, че даже похърквал. Останал много доволен, защото нищо не усетил, а само за една дрямка време бил с излекуван зъб. В името на Виктория е закодирана силата на победата, доказала е че може да сбъдва мечтите си, а времето ще покаже с колко още много от тях ще се накичи.
Когато Георги срещне ламята
От пеенето до аутопсионната зала
Зъболекарят от България, който превзе света
Лекарят изобретател
За мен смисълът на живота е да бъдеш добър човек, да помагаш и да не се озлобяваш, казва д-р Йордан Спирдонов
Да ти дойде доктор на крака в село
Лекарят, който отказа да е депутат
Най-младият член-кореспондент на БАН
Венчана за науката
Пантата, който избра да е хирург
