Игра на съдбата

Работя в болницата, в която и аз съм роден, казва д-р Васил Димов

Гергана
Добрева
kapry@abv.bg

Това е първото му работно място

Оказва се, че точно тук и самият той се е родил. Разбирам думите, че всеки отива там, където е хвърлен пъпът му са абсолютна реалност за д-р Димов. "Със сърцето си съм избрал професията си и много я обичам", споделя той. Д-р Димов помага на много майки да чуят първия плач на рожбата си и да прегърнат новия член на семейството си.

Той работи в Родилна зала

там потокът от пациенти е като приливна вълна. В един момент се струпват много, в следващия нещата са по-спокойни, но винаги са много емоционално наситени. В родилна зала майките оставят страха, вълнението и болката си, в ръцете на екипа. Поверяват живота на бебето и своя в ръцете им. Те пък им отвръщат с професионализъм и огромна отговорност. Така в едно пространство ежеминутно се случва обмен на емоции, които се превръщат в едни от най-трайните спомени.

Д-р Димов е софиянец

Завършил е престижната нациолна природо-математическа гимназия в София. Бил е в паралелка с биология и това не е случайно. Готвел се е отрано за големия скок, в медицината. Казва, че още от малък е знаел, че един ден ще стане лекар. Може би защото традицията си е казала думата, той е второ поколение медик. Майката на д-р Димов е едно от имената в алергологията, д-р Станка Христова. А може би защото, болничната атмосфера е била част от детството му.

Разказва, че още помни как

майка му го е взимала на дежурствата в болницата. Тогава коридорите и стаите там са изглеждали някак си нереалистично. Също така помни и съветите й, да се доверява на опита и да се вглежда добре в хората. „ Не го изпълнявай, само го запомни, един ден ще се сетиш", това му е казвала често д-р Христова, когато му е давала съвет. Д-р Димов не е наследил специалността на майка си. Вместо да стане детектив на алергени, той е избрал да участва в появата на живота.

Нито за секунда не се съмнява,

че е направил правилния избор, да специализира акушерство и гинекология. Д-р Димов е от поколението медици, които още като студенти масово са планирали професионална си реализация зад граница. Тази дилема обаче не е стояла дори за миг пред него. Казва, че е учил с желанието един ден да помага на сънародниците си, а не да работи в чужбина. Разказва, че е кръстен на дядо си, по бащина линия. И макар, че името Васил има силата да дарява с царственост притежателите си, д-р Димов казва, че не го блазни живота на владетел. Точно обратното определя се  като земен и народен човек. Мечтае за простички, но истински неща, като да има къща, семейство, деца и верни приятели. Обича да пътува по света с роднини и приятели.

Цени личното си време

За това не пропуска да влезе във фитнеса или да отиде да плува. Сред приятели, обаче най-добре си почива. Намира време и за кино и литература . Еднакво силно го привлича фантастиката и историческата литература. Морето е неговата представа за лятна почивка. Тази година макар и за малко е видял три морета - Адриатическо, Средиземно и родното Черноморие. Казва, че три неща, най-много го огорчават. На първо място това е несправедливостта, следвана от лъжата и неуважението. „Човек трябва да умее да си признава грешките и да се извинява", допълва той.