Учителко, целувам ти ръка!

Тук в Дерманци празниците са на почит.Те събират хората, стоплят сърцата им и карат възрастните да си спомнят, в тяхната младост, как е било. 24 май в Дерманци е специален ден. Няма къща, в която има дете, да не тръпне от вълнение, че денят на просветата отново е дошъл. Пременени с букети в ръка всички се стичат още от рано на площада, там е училището. В него се събират учениците от всички класове. После тръгва и шествието в почит на буквите. Най-отпред с ленти на гърдите са отличниците. Да ги видят всички и да вземат пример от тях. До децата редом са и техните учители. Една от тях е Цветелина Петрова. Учител е на трети клас, в който са близо 30 деца. Почти всички те са от ромски произход. „Много са ми добри децата", разказва г-жа Петрова. За нея това е трети випуск, макар че учителства вече 23 години.

 

Помни първия ден в който,

е влязла в клас, като ученичка. Шест годишното момиченце плахо е пристъпило през училищния праг. Сърцето й е биело учестено и толкова вълнение и страх са изпълвали душата й, че сълзите сами са се стичали по бузите й. В този миг, като слънчев лъч се е появила нейната учителка, Диляна Димова."Тя ме прегърна, успокои ме. После отвори моето малко сърчице към образованието, към света, към всичко. Целувам й ръка", казва Цветелина Петрова.

Така започва разговорът за мисията

на учителя. Според г-жа Петрова, ако не обичаш професията си, ако не си отдаден на просвещението, няма как да бъдеш учител.Децата днес живеят в много технологично време, казва тя. Учителят трябва да е много изобретателен, не просто да задържи вниманието им, а да отключи любопитство им, за науката. И трябва да го прави с любов. Разказва, че в нейния клас повече от децата са момчета. Това предполага сериозни усилия първо за дисциплината. После идва ред на усвояването на знанията. А когато мисията е постигната се открояват и отличниците. Казва, че винаги успява. Показват го резултатите на нейните ученици.

На 24 май цялото село вижда  

труда на учителите, чрез успехите на техните ученици събрани в летните през гърдите им с надпис „отличник". Празникът през годините е имал различен сценарии, но от няколко години, директорката Петя Кръстева решава да възстанови традицията на Кирило-Методиевото шествие. И така селото оживява, защото славата на буквите и на науката стигат до всеки излязъл на централната улица, да се порадва и да види шествието. А емоцията струи от лицата на всички ученици и учители.

 

За да стане учителка,

пръст има съдбата.Още от малка игрите, на които е играла Цветелина са били на училище. Първо куклите са били нейни ученици, после децата от махалата. А след като завършва учителския институт става учител, в училището в което тя е учила. Първата я посреща и въвежда в професията нейната начална учителка, г-жа Димова. "Благодарна съм и на директорката, която ме приобщи към семейството на учителите, защото тя беше създала прекрасен колектив, член на който станах и аз", споделя Цветелина.

Преди да влезе в Дерманското училище,

Г-жа Петрова е стажувала в града. В класа, в който е преподавала са били 36 деца, все българчета. Тези ангелчета са я накарали още повече да заобича професията и са й дали увереност, че е направила правилния избор. Когато обаче отива да работи на село вижда, че има предизвикателства, с които трябва да се справя. Първият й випуск е от 29 деца, от тях 28 ромчета. С усмивка казва, че това й е орисията да има трудни класове, но винаги да успява да извади най-доброто от всяко дете. Най-много се радва, когато вече пораснали я срещат нейните ученици и казват, че искат да станат я лекар, я учител. Защото първите, които е научила на четмо и писмо, скоро ще са абитуриенти.

Г-жа Петрова е учителка-новатор,

на миналогодишния празник на буквите е закупила със собствени средства медали на своите най-будни ученици. Хем да зарадва трудолюбивите, хем да амбицира останалите. Защото медали са нужни не само в спорта, ами и в науката, категорична е тя. Тази учебна година пък е поставила в класната стая таблото на истината. На него се записват успехите на всеки ученик по предварително зададени критерии. Който постигне целите, той грабва медалите.

В училище г-жа Петрова създава

шампиони, а вкъщи се радва на домашен уют. Дават го съпругът й и двамата й сина. Когато има време грабва четките и боичките и твори изкуство. Под четките й излизат я портрет на някой зевзек, я природна красота, която пълни сърцето. Макар, че живее в Дерманци, където са родителите и семейството й, душата й лети и към село Мадара. От там е родът на майка й. Там е минало детството й. Там е слушала приказките на дядо си за царства и принцеси. Вече ги няма близките й в Мадара, но са живи уроците им. Още в ушите й кънтят думите на дядо й: „Ти си избрала една чудесна професия. Дано изучиш повече достойни деца на България!"