лица

Между стетоскопа и перото

12-04-2019 06:21
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Между стетоскопа и перото Д-р Анастас Иванов (Тео Буковски) през деня лекува пациентите, а нощем живее в света на фентъзи героите си
Да лекува и да пише. Това е пътят, който е избрал д-р Анастас Иванов. Или може би съдбата му е начертала. Защото това е, което обича и прави вече години наред. Сутрин слага бялата престилка и се захваша с болките на другите, а вечер пред компютъра се потапя в измисления свят на героите си.
С ирония разказва за превратностите на живота. Роден е в Шумен и като нещо „логично" описва това, че учи биология в Математическата гимназия. После завършва Медицинска академия в София, но започва работа в едно радио. Накрая все пак се насочва към лечението на болни хора. И така до днес.

Споделя, че при него любовта към литературата и медицината се преплитат. Избира професията си благодарение на това, че като дете е напълно завладян от книгите на Джералд Даръл и от света на животните се насочва към биологията. Оттам идва и посвещаването.

 

С писането се захваща от малък.

 

Първо измисля приказки за сестра си. След това разкази, за да стигне и до романите. Така се появяват „Убийство 4D", „Часът на кошмара" „9.8 по скалата на болката", в съавторство с Десислава Шейтанова и сборникът „А те изпълзяват нощем". С тях идва и псевдинимът Тео Буковски, заимстван от собствения му герой. С него вече е известен както в литературните среди, така и сред колегите си.

Към специалността „Общата медицина" се насочва случайно. Промените през 1989 г. го заварват в болницата в Костенец, затова със съпругата му решават да си отворят собствен кабинет. „Тогава семеен лекар можеше да се става и без специалност, а ние в момента учехме „Вътрешни болести", разказва д-р Иванов.

 

Рискът се оказва правилен.

 

След това премества практиката си в Момин проход и вече близо 20 години обгрижва хората от района. Да работиш в малък курортен град си има своите особености. Реално трябва да поемеш всичко – от раждането на бебето до 100-та година на стареца. Цялата патология. „В началото е шокиращо, защото няма кого да попиташ, няма кой да ти помогне. Не знаеш дори към кого да насочиш пациента, ако осъзнаваш, че не можеш да се справиш. Рутината обаче помага. Човек си изгражда алгоритъм и се опитва да се справи с всеки случай", обяснява докторът. Но е убеден, че колкото и опит да има един лекар, никога не трябва да си мисли, че знае всичко и е овладял цялата медицина. Направи ли го, животът може да му нанесе много неприятни удари.

 

Според него проблемът с личните лекари

 

ще се задълбочава през годините. Причината е в начина, по който се развива здравеопазването. „В момента лекар без специалност не може да отвори собствен кабинет. Трябва да специализира още 3-4 години, след като завърши медицина, и през това време да работи някъде, за да се издържа. Да е назначен от друг общопрактикуващ лекар, но той пък трябва да му е приятел или роднина. Трудно би отишъл в практиката на непознат", категоричен е медикът. А това е някакво ограничение. Има и други спънки. На джипитата не им тежи големият обем от работа, но писането ги съсипва. „Ние се отчитаме на повече от 10 инстанции, като правим стотици справки, без да виждаме смисъл в това", оплаква се д-р Иванов. Отговорността също е огромна. Затова младите лекари предпочитат да отидат в някоя болница, вместо да се борят сами с вятърни мелници.

 

Иначе да работиш като джипи е интересно.

 

Срещаш различни хора, изследваш всякакви характери. Попадаш в доста тежки, но понякога и в невъобразимо комични ситуации. Като тази, когато заедно със сина на починала жена тръгва към съседното село, за да издаде съобщението за смърт. „Когато пристигнахме камбаната биеше на умряло, ние карахме ковчег с нас, човекът беше организирал и погребението, затова бяхме смаяни, когато на вратата на къщата ни посрещна „покойницата". Оказа се, че жената пийнала две ракии в кръчмата и паднала на улицата. Съседите помислили, че е починала и се обадили на сина й. Той организирал всичко, дори оплаквачка водеше", смее се докторът.

 

Познава историята на семействата в района.

 

С някои пациенти дори вече са приятели. И те му помагат чисто битово за кабинета – чистят улуците, комина на печката. Въпреки това живее в София и със съпругата му всеки ден пътуват до Костенец и Момин проход. „Ако кажа, че е заради писането, това ще бъде половината истина. Но почти всяка вечер има някаква примиера, на която искам да присъствам. Освен това синът ми учи тук", обяснява лекарят. Според него всяко населено място си има своя чар, но той обича големия град, защото е по-пъстър, има повече места, където човек може да отиде и да събере впечатления. Така историите се появяват сами, остава само да ги излее на белия лист.

 

Първо се насочва към фентъзи и фантастиката.

 

Обяснява си го с липсата на житеейски опит. Но не им изневерява, дори когато го натрупва. „В този жанр е нужно само с крилата на въображението да полетиш в небесата на необятното", смее се лекарят. В романите му винаги има и персонажи, свързани с медицината. В „Часът на кошмара" главният герой е психиатър. В „Убийства 4D" е акушер-гинеколог, в „9,8 по скалата на болката" е служител на здравната каса. Човек не може да избяга от професията си. Това е опита, с който разполага и след това го пресъздава на хартията. „Интересно ми е, когато има нещо необичайно в случката или в характера на човека, който описвам. Винаги има някой, който е нестандартен. Затова поредицата на романите се казва „Измерение на страха". Разглеждам психиката на човека - тази, която ние наричаме болна, но може би тя просто е по-интересна, по-различна", казва авторът. Книгите му наистина са странни, изпълнени със загадъчното, дори страшното. Все пак жанрът е психологически трилър.

 

Героите му винаги търсят нещо

 

и може да не го намерят. Или може да останат неудовлетворени от това, което откриват. Има дори социопат, който не харесва хората, страни от тях, мрази ги. Любопитното е, че той е пълен антипод на д-р Иванов, който пък е общителбен, приветлив, постоянно усмихнат. Обича да е сред хора и има много приятели.

Казва, че е християнин по вяра и се опитва да помага по всеки възможен начин. И го прави, като в кабинета лекува тялото, а чрез книгите си кара хората да се замислят за душата. Мечтае един ден, когато синът му завърши медицина (той вече е направил своя избор), да намери повече време за писане. Надява се също държавата ни да осъзнае, че младите лекари трябва да имат по-добри условия на работа тук, за да не заминават за чужбина. Защото там винаги ще бъдат приети, но ние ще останем без доктори. Вярва също че ще запази своя борбен дух и се надява да продължи живота си с усмивка. Останалото е очакване...



Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Само след дни ще защитя докторантура по темата, но в близо 300 те страници е заключена тайната, казва д-р Елеонора Христова
Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Искам да завърша и Музикалната академия, каза Мария- Йоана от МУ Пловдив
Когато Хипократ победи Мелпомена

Когато Хипократ победи Мелпомена

Избрах медицината, макар че много харесвах театъра, казва проф. Радослав Радев
Учителка на медици

Учителка на медици

Липсата на кадри ме подтиква да мотивирам учениците, след като завършат медицинските университети, да се върнат да работят при нас, казва учителката Даниела Куцева
Дарител на живот

Дарител на живот

Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
Вечно търсещият създател

Вечно търсещият създател

Важно е да можеш да даваш свобода на съзнанието си, казва Спас Керимов
Да върнеш глътката въздух

Да върнеш глътката въздух

Ако помагаме на другите и те помагат на нас ще живеем много по-щастливо в годините отредени ни на този свят, казва д-р Александър Симидчиев
Учителко, целувам ти ръка!

Учителко, целувам ти ръка!

Днешните деца имат нужда от интересни уроци, казва учителката Цветелина Петрова
Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Завърших с отличие медицина, а първата ми работа беше в строителството, каза доц. Васил Каракостов
Четвърт век влюбена в професията си

Четвърт век влюбена в професията си

Благодарна съм на майка си, че ме насочи към тази работа, казва Росица Георгиева, главна акушерка на „Майчин дом"
1 2 3 4 5 ... 13 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Юли 2019