Стилистът, който спасява хората

Подобно на Светеца, чието име носи, Гергана е войн и победител в живота, а усмивката й не слиза от лицето, докато разговаряме с нея. Откриваме я на дневно дежурство в ЦСМП- София, защото младата жена работи там, като шофьор на линейка. Разбираме, че не е попаднала в Спешния център случайно. Точно това е професията, за която е мечтала. Съвсем искрено казва: „Искам и аз да помагам на хората!" Така пътят на добротворчеството я отвежда към ЦСМП- София.

 

Притежава и нужните качества

Обича да шофира, знае и най-малките улички на столицата, защото е карала такси. Една е спънката, която обърква назначението, няма нужния трудов стаж като шофьор. Решава, че това няма да я спре и подкарва камион в една спедиторска фирма. Така след година, вече е готова да седне и в линейката. Казва, че всеки ден отива на работа с огромно желание. Шофирането в трафика на големия град не я плаши, защото по думите й хората са се научили да бъдат по-отговорни и като видят линейка на буркан, правят път. Според Гергана това е важно, защото всеки знае, колко е мъчително чакането на линейката, на близките на болния минутите се стуват, като часове. „ Не сме имали проблеми по адресите, когато сме закъснели, защото е имало много други адреси преди това. Хората са помагали и когато е трябвало да сваляме с носилка пациент. Дори минувачи на улиците са се отзовавали. Може би хората станаха, хора!", казва Гергана.

Не е имала и проблем с агресивни пациенти,

Макар, че били изпратени на адрес с предупреждението, че сигнала е подаден от група разгневени младежи. Когато пристигат при болния, момчета талкова били стъписани от това, че жена кара линейката, че сякаш забравили яростта си. Освен това поздравът на Гергана и думите на съчувствие и успокоение съвсем стопили ледовете между спешен екип и пациенти. „ Много е важна добра дума. Да видят хората, че искаш по всякакъв начин да им помогнеш ", казва тя. Открила е вълшебните думи и към пациентите. На тях трябва да вдъхнеш кураж, че всичко ще се оправи, че има кой да се погрижи за здравето им, споделя Гергана.

Първото й дежурство в Спешния

център е било през деня, но помни едно от първите си нощни дежурства, когато около 1 часа, през нощта са повикани, заради болно дете в Драгалевци. Натоварват малчугана в линейката, защото имало съмнение за апендицит и потеглят към Пирогов. През целия път Гергана, разговаряла с детето и се опитвала всячески да го разсее. Когато пристигали пред болницата, детето казало: „Искам да остана, при леличката в линейката".

Гергана има дъщеря на 19 години

Сега тя ще е абитуриентка. И тя като майка си иска работата й да е в полза на хората. Затова мечтае да стане полицай. Гергана не се намесвала в професионалния й избор. Казва, че както нейните родители не са я спирали в житейския път, така и тя няма да спре детето си. Убедена е, че детето й е умно и ще поеме по най-добрата житейска пътека. Ако я приемат в Академията, ще се окаже, че дъщерята ще започне следване в университет, а майката ще се дипломира. Гергана е на финала на обучението си в Минно- геоложкия университет. Започнала е следването, като на шега, но в процеса на учене се е оказало, че е избрала интересна специалност.

Освен това Гергана

кара курсовете за парамедик. Оказва се, че за нея не важи поговорката, че две дини под една мишница не се носят. Тя ежедневно даказва, че може да носи четири, защото в дните, когато не върти волана на линейката, тя върти ножицата в собствения си фризьорски салон. Разказва, че от всички дейности в салона, най- много обича да подстригва деца. Има много клиенти, които нарича приятели. За тях казва, че са търпеливи, защото винаги се съобразяват с графика й в ЦСМП- София. А откакто кара линейката, те виждат една удовлетворена и усмихната жена, справила се с поредното професинално предизвикателство- стилистът, който участва в спасяването на хората.

Най-ценният урок, е научила

от родителите си. Той е бил, да не спира да търси себе си. Сега се стреми, този урок да предаде и на дъщеря си. Разказва, че най-ценното в търсенето на себе си, е че така откриваш другите. Иска да намира доброто у всеки. Но все по-често установява, че хората са смазани от живота и от битката за оцеляване. Така на мястото на доброто, сякаш удобно се настанява озлоблението. Тъжно й е, че умората от житейските битки променят хората. Вярвя обаче, че може да накара тези, с които работата я среща, да се усмихват по-широко. Разказва, че родители й са хора от средната класа. Майката й е била шивачка на кожени чанти, а пък баща й е бил оръжейник във военен завод. Днес и двамата са пенсионери, но уроците, които са й дали стуват цяло състояние.

Денят й започва преди изгрев

в 4.30 часа, с чаша кафе. Отива на работа в Централата в 6 часа. Първо проверява линейката си, а в 7 часа вече тръгва по адресите и така до 19 часа. Ляга си късно, почти винаги след 12 часа. Казва, че не й стига времето да се види с приятелите си. Най- добре си почива вкъщи, не на планина или на море, просто в къщата с кучето на двора. Винаги обаче е готова да тръгне на път, ако приятелите се организарат за това. Естетвено тя е шофьорът на компанията. „Където кажат, навсякъде ги возя. Какъвто и да е маршрута все го приемам ", разказава Гери. А ние й пожелаваме да има много и широки житейски пътища и да пристига до място, където ще я чака любовта.