Омагьосан от Родопите

Работният ден на доц. Георги Попов е строго подреден, но започва с дъх на билков чай

Гергана
Добрева
kapry@abv.bg

Да бъде лекар е съдба

Още от детските си години е знаел, че ще учи медицина. Това е съвсем естествено, когато баща ти е военен лекар, каза той. Още от студентската скамейка е искал да специализира вътрешни болести, съдбата обаче решава друго- изпраща го при инфекциозните болести, тъй като само там има две свободни места за специализация. „Не съм имал никога намерение да специализирам инфекциозни болести, но когато започнах работа, още от първия ден се влюбих в тази специалност", разказва медикът. И тази любов продължава до днес. Неговите пациенти са предимно млади хора, които влизат увредени в болницата, но винаги си тръгват здрави и с усмивка. Така се случва в тази специалност, за това тя е така изключителна, с гордост заявява той.

Вярва, че в живота се случват чудеса

в медицината също. Доказва го историята на негова пациентка, която живее в провинцията. Тя се разболява в края на ноември, като температурата й е била почти 40 градуса дни наред. Доц. Попов я приема в клиниката, която ръководи. След направени изследвания установява че вируси отключват изключително рядко срещано в медицината заболяване - МАС синдром. До момента има само 4 такива случаи в Германия и около стотина в САЩ. У нас това е първият болен. Заболяването е с 80% фатален изход, разказва медикът.

Чудото се случва на връх Коледа,

Когато след дни на борба проведеното лечение най-накрая дава резултат. 40 годишната жена излиза от капана на смъртта, температурата изведнъж спада, а дни след това пациентката е изписана здрава и работоспособна благодарение на колективните усилия на специалистите от ВМА. Омагьосан от медицината се оказва и синът на доц. Попов. Дъщеря му обаче се насочва към психологията, с интереси в областта на клиничната психология. И двамата са далеч от дома - тя в Германия, той в Швейцария. Събират ги празниците И двамата са далеч от дома - тя в Германия, той в Швейцария. Събират ги празниците, делят ги делниците и различните професионални ангажименти.

Утрото на доц. Попов, не започва с кафе,

а с чаша чай с дъх на билки, които сам е набрал от специално място в Родопите. И после в 7.30 следва рапорт със сестрите, после с лекарите от Катедрата по инфекциозни болести, с началниците на вътрешните клиники, с ресорните началници на отдели, с шефа на ВМА ген. Венцислав Мутафчийски и чак след това идва времето за медицина. Работният му график е строго разписан и стриктно спазен. Но винаги намира време за пациентите, които имат нужда от него.

Чете много специализирана литература

за художествена, остава все по-малко време, казва той. Отпуската е в прегръдката на Родопите. Тя е планината, която го зарежда винаги и в която мечтае да живее, когато остарее. Най-ценният житейски урок е получил от баща си- да бъде добър с хората. Това е ключът към доверието между лекар и пациент, нещо без което не може в битката с болестите, казва тай. Доц. Попов разказва, че

младите имат интерес 

към военната медицина. Вече има и трима военни стипендианти, които учат в медицинските университети. Това, което предстои да се случи във сферата на военната медицина, е излизането на държавния стандарт за обучението на санитари инструктори. Освен това предстои създаването на център за обучение на бойни санитари за нуждите на армията.

Разбрахме, че до момента няма

скъсани студенти от Факултета по военна медицина във Варна. ВМА е акредитирана за обучение на специализанти по 52 клинични специалности. Ежегодно в нея се обучават над 1000 медици в курсовете за продължаващо медицинско обучение. Освен това в Академията могат да се обучават докторанти по 30 научни специалности.

Един от големите успехи са промените,

според които вече академичното израстване на военните медици не е обвързано с придобиването на определен военен чин, разказа доц. Попов. И даде за пример как до момента ако един военен лекар е искал да стане доцент е трябвало да има чин подполковник, а това се е случвало не по-рано от навършването му на 40-45 години.

Приема като предизвикателство длъжността зам.-началник на ВМА. Категорично заявява: „ Аз работя за хората. Не съм началник, а съм в услуга на колегите, на целия медицински персонал на ВМА".