Лица

Една бяла лястовица

24-09-2018 10:49
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Една бяла лястовицаУченическо съчинение на тема „какъв ще стана" се оказва съдбовно за д-р Мирослав Ангелов

Биографичен филм за успели ромски младежи направи международна филмова компания. В него участват трима „герои" от Румъния, Сърбия, Македония и един от България – д-р Мирослав Ангелов от УМБАЛ „Св. Анна". Кой е той, как е решил да стане лекар, какво е да работиш в една от най-големите болници в страната, разказва той пред clinica.bg.

Едно ученическо съчинение на тема: „Какъв ще стана" се оказва съдбовно за Мирослав Ангелов. Осем годишното момче от квартал „Христо Ботев" в столицата написва на белия лист думата „лекар". Никой от родителите му не е медик, нито пък има близки лекари. Семейният пример липсва, но представата за доктора е повече от вдъхновяваща - благ човек с куфарче в ръка, който дава живот. Устоява на подигравките на съучениците си за това, че има големи мечти. Издържа и на съмнението на приятелите си, че е възможно да надскочиш етноса. На 11 години загубва баща си. А няколко години по-късно и майка си. Вече е сигурен, връщане назад няма. Медицината е неговата съдба. Записва медицински колеж. Завършва след това и медицински университет.


Радостите от победите споделя с баба си и брат си.


Още в първи курс започва работа по болниците. Бил е болногледач. Бил е и медицинска сестра. Трогва се е от болката в очите на хората, търсещи помощ и избавление. Тогава разбрира, че нито само една сестра и нито само един лекар, могат да задържат живота. В медицината е важен екипът. С усмивка казва, че в този случай е валидна старата народна мъдрост „сговорна дружина, планина повдига". Затова не търси идоли в бели престилки. Учи се от всеки по веригата, буквално всеки ден.

Знае, че медицината е най-бързо развиващата се наука. Тя не търпи бавните и плахите. Безкомпромисна е с некадърните. За това не пропуска симпозиумите, където се споделят новостите и опита в професията.


Не приема медицината като професия, а като мисия.


Определя родители си като пътеводни светлини, които са му дали онази ценностна система, която го е направила Човек. Дори и да не са между живите днес, те му помагат да отстоява на трудностите и да продължава да мечтае. Разказва, че иска да специализира кардиология, за да помага на другите. Споделя, че причината за смъртта на родителите му са точно сърдечно- съдовите болести.

Днес д-р Ангелов може да бъде открит в Спешното отделение на болница „Св.Анна".


Никога обаче няма да забрави първия си работен ден.


На път към лечебното заведение го настига линейка „на буркан" . Веднага се досетил, че първия ден ще е доста ударен и безпощаден. Че време за адаптация в новата среда няма да има. Признава, че в първия момент е бил стресиран. Наложило се е бързо да се овладее и да приложи всичко научено. Мисията успява - пациентът е спасен. Вечерта го застига главобилието, а напрежението на деня не го напуска цяла нощ. Не му и хрумва да се отказва. Да помисли дори, че това не е мечтаната работа, напротив уверен е, че всичко си е струвало щом болния е добре. Продължава всеки ден да идва на болницата с удолствие.

Очаква предизвикателствата, за да докаже,

че когато работи рамо до рамо с добри професионалисти нещата се случват.

Освен кардиолозите, д-р Ангелов безкрайно уважава и реаниматорите. Споделя, че без тях не може да запачне нито една операция, макар точно те да остават в сянката на хирурзите. Не крие, че е имал и продължава да има предложения да замине на работа в чужбина. Не мисли да го направи, защото вярва, че хората имат нужда не от други, а от лекарите. Убеден е в правотата на нарадоната мъдрост ,че камъкът си тежи на мястото. Лекарите, които избират да останат нарича „Силните". Другите не съди, но не им се възхищава.

Щастлив е, че е успял да разбие стереотипа за мързеливото ромско момче.


Твърдо вярва в потенциала на етноса си,

но уточнява че зрънцето на успеха всеки сам трябва да посади. Тъжно му е, че нито един от приятелите му, от ученическите години, не е надскочил средното образование.

Определя се като онази „бяла лястовичка", която не може сама пролет да направи. Приятелите от детските години не са го напуснали. Дори не спират да го търсят и да искат помощта му. Щастлив е, че точно онези, които не са вярвали във възможностите му днес го дават за пример на децата си. Съвсем метафорично описва надеждите си - „ лястовиците" един ден да станат повече, за да може „красивата пролет да дойде".


Днес д-р Ангелов е един от героите на

международна филмова комапания, която прави биографични филми за успели ромски младежи. Познава и другите трима „герои" от Румъния, Сърбия и Македония. Обяснава, че до тук е стигнал, чрез сериозен кастинг, както и другите участници във филма. Сранява случилото се, като обстоен преглед под „двойна лупа".

Филмът е приключил със снимките в България. Очаква с нетърпение да го гледа след броени дни. Не защото в него е неговата биографична история, а защото в образа му се оглеждат всички успелите ромски деца. Защото това е разказ и за борбите на лекарите с ежедневните предизвикателства на системата. Най-голямата му награда е когато пациент му каже: „Благодаря ви докторе, че сте тук"!


Макар че има хора с различно отношение

към медиците, твърдо вярва, че то се променя в мига, в който хората потърсят помощта на лекаря. Разходките го разтоварват от напарегнатото ежедневие. А срещите с приятели и близки го карат да се чувства щастлив. На нощното му шкафче, естествено има специализирана литература.

„Дежурствата са много, работата е тежка, но школата е голяма!"- казва той.

Така завършва срещата ни с българският лекар от ромски произход, станал герой в един международен филм и доказал,че „бели лястовици" ще има, само са нужни жици, които да ги издържат!



С перото срещу болестта

С перото срещу болестта

Надеждата е по-силна от страха, казва българският Стивън Кинг
На една мечта разстояние от ума

На една мечта разстояние от ума

Следващата неврология, която ще преподаваме е тази с невронните мрежи, казва акад. Лъчезар Трайков
Не знаех, но изход има

Не знаех, но изход има

Когато разбрах, че алкохолизмът е болест, започнах да го използвам като извинение, разказа член на АА
В името на един живот

В името на един живот

Лекари от три болници обединиха усилия, за да спасят Снежана Атанасова, а тя им благодари от сърце

Божествено докосване

Божествено докосване

Три поколения лекари помагат на хората в рода на д-р Едислав Петров
Урок по достойнство

Урок по достойнство

Старшите сестри се превърнахме в счетоводители, от бумащина не остава време за милосърдие, казва Лидия Георгиева
От любовта към четката до скалпела

От любовта към четката до скалпела

Кандидатствах медицина с мисълта да стана хирург, не толкова лекар, казва д-р Цветко Георгиев
Орисана да успява в науката

Орисана да успява в науката

Обичам да правя ръчно изработени подаръци, а сръчността има много общо и със стоматологията, споделя Виолина Александрова
От фотоапарата до фармацията

От фотоапарата до фармацията

Прави бутикови лекарства, гените на инженерите в семейството са взели превес, казва Антон Вълев
Teжестта на медала

Teжестта на медала

Не съм си представял, че мога да работя друго освен лекар, още като дете оперирах котка, разказа проф. Чавдар Славов
1 2 3 4 5 ... 10 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Готова ли е България да се включи в Европейската система за верификация на лекарствата?

Януари 2019