Между живота и смъртта

Това са двете страни на медицинската професия, но с едната никога не можем да свикнем, казва Диана Хаджидонева

- Г-жо Хаджидонева, спомняте ли си как решихте да станете медицинска сестра? Детска мечта ли Ви беше или причината е друга?

- Признавам, че не ми е било детска мечта да стана медицинска сестра, но днес съм щастлива, че съм се посветила на тази трудна и благородна професия. „Мечтата" беше по-скоро на майка ми, която работеше в градската стоматология като счетоводител, а леля ми беше заместник-директор на кюстендилската Регионалната здравна инспекция. С една дума, имах близки в здравната сфера. Родом съм съм от Кюстендил, където завърших средното си образование, след което родителите ми ме записаха почти насила в Медицинския университет в София. В последствие обаче обучението много ми хареса и прегърнах с две ръце своята професия, която стана и моя съдба.

- Като студент ставаше ли Ви лошо от досега с кръв и боравенето с инжекции?

- Ставаше ми зле отначало, като на всички хора, но постепенно свикнах и се научих. Обучението продължи 2 години и половина и даваше пълни възможности професията на медицинската сестра да се усвои не само на теория, но и на практика. След като завърших, работих 1 година в кюстендилската болница. Там се омъжих, съпругът ми е военен лекар, разпределиха го в Стара Загора и така дойдох в своя втори роден град – Градът на липите и правите улици.

- Спомняте ли си първия пациент, на който трябваше да окажете медицински грижи?

- Спомням си не толкова първия пациент, колкото първия починал пациент, въпреки всички усилия, които аз и лекарите положихме, за да спасим живота му. Този шокиращ спомен винаги ми напомня, че не сме богове. Че колкото и много да правим за пациентите си, понякога усилията ни остават безплодни. 

Смъртта и живота са двете страни на медицинската професия. Ние се борим за живота и никога не можем да свикнем със смъртта. Сърдечните благодарности на излекуваните пациенти обаче ни дават сили да продължаваме напред.

- Кой беше най-важния урок, който научихте през всички години на работа като медицинска сестра?

- Започнах през далечната 1989 г., така че скоро ще направя 30 години трудов стаж като медицинска сестра. Най-важният урок за мене е, че в тази професия никога не можеш да кажеш, че вече си научил всичко. Професията на медицинската сестра изисква непрестанно усвояване на нови знания и умения, за да бъдем в крак с развитието и предизвикателствата на модерната медицина. Това поддържа и непрестанния ми интерес към професията.

- Как приехте предизвикателството да станете главна сестра на болницата?

- Това наистина е голямо предизвикателство, защото естеството на работа е много по-различно, отколкото да бъдеш редова сестра или старша сестра на отделение, каквато бях няколко години в отделението по неврология. Обемът на работата като главна сестра на цяла болница е много по-голям, отколкото като старша сестра на

отделение. Имах големи притеснения дали ще се справя. Харесвам динамиката в работата на медицинската сестра във всекидневния и сблъсък с проблемите на пациентите и търсенето на начини за тяхното решаване. Като главна сестра имам повече административна работа. Тя е по-трудна, защото трябва да намирам всеки ден баланса в общуването с различни хора и да създавам екипност в отделните звена. Мисля, че ключът е в разговорите с колегите. Най-лесно е един управляващ да се затвори в кабинета си. Но решенията се раждат в комуникацията и живите контакти. Така виждаш къде има пропуски, как можеш да помогнеш.

- Как се справяте с проблема с недостатъчния брой кадри сред медицинските сестри?

- Това е голям проблем за всички здравни заведения в България, който стои и пред Болница „Тракия", макар и в по-малки мащаби, тъй като нашето здравно заведение предлага наистина добри условия за работа и успява да привлече и задържи медицинските сестри. Условията, които предлагаме на колегите в Болница „Тракия" са много добри, заплатите винаги се изплащат на точната дата. За една медицинска сестра също е от огромно значение работата ѝ да бъде обезпечена с консумативи – нещо, което беше голям проблем в болницата, в която работех преди да дойда тук. Беше ужасно да ходя и да се моля на близките на болния да купят абокат, катетър или каквото и да било друго. Чувстваш се с вързани ръце и губиш мотивация. В Болница „Тракия" няма нещо, 

което да липсва или да е проблем да се достави от болничната аптека на секундата. 

Това кара медицинските сестри да се чувстват спокойни и уверени в работата си. Много е важна и подкрепата на ръководството на болницата в лицето на управителя д-р Иван Златков, неговият заместник Лили Господинова, която преди да заеме този пост също беше главна сестра на болницата и отлично познава проблемите ни. Чувстваме и подкрепата на новия икономически директор на болницата г-н Ясен Начев, както и на собствениците – семейство Колеви. С тези хора зад гърба си медицинските сестри в болница „Тракия" знаят, че при проблем винаги има към кого да се обърнат и той да ги подкрепи, да намери решение.

- Оценяват ли съвременните пациенти грижите, които получават, попадайки в едно модерно здравно заведение като Болница „Тракия"?

- Повечето пациенти оценяват високо както комфортната материална база, с която разполага болницата, така и компетентността и уменията на лекарите и грижите на медицинските сестри. 

Но, за съжаление, не са редки и случаите, когато пациенти или техни близки не могат да оценят професионалното отношение и по-високото качество на работа в нашата болница, условията, които им се предлагат.
Разбира се, случват се и и проблеми в работата на колеги. Обикновено те идват от други болници, където в продължение на години са свикнали да работят по неприемлив за нас начин. Голяма част от нашите усилия са насочени именно към подобряване на тяхната работа и спазването на определени норми на професионално поведение.

- Има ли перспектива професията на медицинската сестра в България?

- Докато съществуват лимитите, в здравната система на България е трудно да очакваме, че условията на работа и възможностите за лечение на пациентите ще се подобрят. Когато лимитът за дейността ти е определен, дори да работиш повече, по-качествено, по-всеотдайно, как да очакваш тези твои усилия и професионална амбиция да бъдат оценени и възнаградени? И няма значение дали става дума за частна или за държавна болница.

- Какво би казала на младите хора, които тепърва решават дали да тръгнат по пътя на медицинската сестра?

- На първо място бих им казала, че нашата професия е невероятно интересна, защото ще им даде възможност да се сблъскат с различни характери, хора и ситуации. Ден със ден не си приличат и предизвикателства не липсват.
На второ място, ще ги посъветвам да бъдат реалисти. Защото, ако една медицинска сестра наистина си харесва професията, трябва да намери баланса между работата и личния живот. Умората понякога ескалира, но не можеш да си позволиш да изтървеш нервите си пред пациента или колегите. Удовлетворението в края на работния ден, когато си успял да помогнеш на някого, преглъщайки негативизма и напрежението, е истинска награда. 
Надявам се и младите хора, които тръгват по нашия път, един ден да го усетят така, както го откривам аз всеки ден в погледите на хората, които търсят и намират решение на здравословните си проблеми в Болница „Тракия". Много от тях, след системното оплюване на лекарската професия в медиите, решават да потърсят реализация зад граница, където им обещават и по-примамливо заплащане.

- Решение ли е бягството на медицинските работници зад граница?

- Мен също са ме канили и аз като млада медицинска сестра съм имала възможности да изляза на работа зад граница. Но истината е, че „навън" сестрите не са точно това, което са тук. Там нашите медицински сестри до голяма степен работят като санитарки. Финансовата страна също не е това, което си представяме. Защото е факт, че това, което им се заплаща там, те не след дълго се връщат да похарчат тук. Тоест – заплащането не е достатъчно, за да се впишат българските медицински кадри в онази среда равностойно на чуждестранните си колеги.