Между фуражката и бялата престилка

Дилемата у нас или в чужбина, типична за медиците в България, не е подминала и него. Специализирал във Франция, Белгия и  редица други страни, той е бил изкушен от тръпката да лекува и да се развива зад

граница при модерни условия. И все пак камъкът тежи на мястото си. „Независимо, че бях добре приет, не се чувствах като у дома. Затова се върнах", разказа доц. Василев и допълни, че в чужбина човек е като дърво без корен.

Трагедията и емоциите

Изгорели деца. Това е най – жестоката гледка, с която се е сблъсквал доц. Василев. Тя е ужасявала очите му както в най-голямата клиника по изгаряния в Париж, така и в тази в „Пирогов", където някога е било базирано това звено на ВМА. И все пак той е категоричен – лекарят трябва да е милосърден, но и не бива да се поддава на прекалени емоции, защото това може да повлияе негативно на работата. Необходима е доза „безчувственост" понякога, която обаче трябва да съхрани лекарят, но не и да обиди пациентът. Болният има нужда от състрадателност, то е част от лечението, смята доц. Василев. „Неслучайно някога е имало милосърдни сестри, които са помагали на военните", разказа още той.

Денонощие без край

За него липсата на свободно време е цената, която плаща лекарят, а 48 часа е най-дългото дежурство, което е прекарал. „Издържа се с кафета и стискане на зъби и нокти", сподели той. И все пак голямата отпуска е едно от предимствата на военните лекари, което дава възможност и за почивка. Доц. Василев се зарежда най-вече с времето, прекарано със семейството си, както и със спорт – през зимата се качва на ски, а през лятото - плува. Разпуска и слушайки джаз, симфонична музика, народи песни, както и съвременните комерсиални хитове.

От „Осанна" до „Разпни го"

Загубеният престиж на лекарската професия е една от болките за доц. Василев. За него обаче процесът е двустранен. От една страна е виновно обществото, което често търси „разбойника в бели престилки" и преекспонира този „герой", а от друга страна – лекарите, които по един или друг начин в действителност са деформирали професията. „Когато човек няма какво да яде, се променя", обясни доц. Василев. Проблем обаче са не само лекарите, които приемат пари под масата, но и пациентите или техните близки, които ги предлагат. Зам.-шефът на ВМА е категоричен, че заради подобни практики девалвират всички професии, както и морала.

И все пак по стените на кабинета му могат да се видят икони, подарени от негови пациенти. „Вярвам в Господ. В хирургията човек трябва да тръгва с вяра, че това, с което се е заел, ще е с добър край, както и с рутина, която се придобива с много работа и учене", обясни още той.

Напред в бъдещето

Новият му ръководен пост не е плод на амбиции, а жест и съпричастност към ген. Мутафчийски, който е човек, на когото много вярва. „Бях решил да се пенсионирам, да се девоенизирам и да работя изцяло в частния сектор, не съм останал, за да правя пари на ръководен пост", категоричен е той. 

Усилията на ръководството на ВМА за развитието на лечебното заведение имат ясна посока. „Ако в близките години не обновим нашите технологии, ние ще започнем за изоставаме, защото се напълни частни и нечастни болници, които са със супер съвременна апаратура, която е притегателна за пациентите. Ние също имаме високотехнологична апаратура, но тя трябва непрекъснато да се подобрява и ъпгрейдва", обясни доц. Василев. Друга стратегическа цел е да са се запазят добрите специалисти във ВМА и да се отварят врати за млади медици, като им се създават условия за развитие, така че дори да надминат нивото на водещите лекари. Не на последно място е важно да се увеличат и заплатите на специалистите във ВМА, така че да не се чувстват унизени. Развитието на периферните болници също е задача, по която ръководството ще вложи енергията си. „Военномедицинска академия не е само МБАЛ-София. Военните болници в Сливен, Плевен, Варна и Пловдив също са част от тази Академия. Те имат нужда от обновяване и развитие, защото българският военнослужещ има право да се лекува по еднакъв начин, независимо в коя част на България се намира", обясни още доц. Василев.