Между лекарската престилка, сноуборда и сцената

Днес всеки млад доктор получава сравнително нормална заплата и трудът му се оценява, казва д-р Радислав Наков

Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com

През 2017 г. д-р Наков бе избран за член на Управителния съвет на Европейското обединение по гастроентерология (ЕОГ), където отговаря за обучението на младите гастроентеролози.

„ЕОГ е шапката на всички гастроентерологични асоциации на стария континент. Това е най-престижният орган в нашата сфера. Бях избран след много тежък конкурс измежду 140 кандидати. Част от работата ми е да отговарям за обучението и квалификацията на гастроентеролозите под 40 години. Задължение на младите лекари е, след като получат тапията си, всяка година да присъстват на конгреси, курсове, да се квалифицират, за да продължат да надгражда знанията си и да се усъвършенстват. Именно това е една от основната задача на ЕОГ. Организираме курсове за млади гастроентеролози, като най-мащабният е в Прага. Вече втора поредна година българската група е една от най-големите", разказва д-р Наков и допълва, че освен конгресите, част от задачите му са свързани с организацията и на международни научни и клинични стажове по гастроентерология. „Млади лекари от Източна Европа имат възможност да посетят водещи центрове по гастроентерология в страни като Италия, Великобритания, Германия, Австрия, Швейцария, Франция. По този начин те трупат значителен опит, запознават се с колеги и като се върнат у дома имат възможност да приложат наученото, да развият тяхното отделение по гастроентерология. Всяка година над 140 млади гастроентеролози участват в тези стажове", допълва той.

Четвърто поколение лекар

Колкото и отдаден днес да е на професията си д-р Наков, преди години изобщо не е подозирал, че ще се озове в бяла престилка. Нещо повече – бягал е от това. „Аз съм четвърто поколение лекар и в началото не исках да тръгна по този път. Цялото ми семейство са медици и може би това беше причината дълго време да отхвърлям подобна възможност. Много силно исках да стана артист. Дори посещавах курсове по актьорско майсторство", разказва той. Вътрешното усещане, а може би и гените са причина д-р Наков да се сбогува със сцената и да се насочи към медицината. „Днес не съжалявам за решението си. Радвам се, че избрах тази професия. Тя е много динамична, всеки ден е различен. Беше трудно, но си заслужава. Хора, които имат и най-малките съмнения, че лекарската професия не е за тях, не бива да се захващат. Медицината е тежка и неблагодарна. Ние не получаваме признание за това, което вършим, трудът ни е много ниско платен, но чувството, че си помогнал на пациент е неописуемо", категоричен е младият лекар.

Артист в болницата

Артистичните умения все пак помагат на д-р Наков в ежедневната му работа с пациентите. Според него онова, върху което трябва сериозно да работим в България е отношението към страдащите. „Това е нещото, което болният оценява в своя лекар. Когато човек изпитва дискомфорт, болки, той не може да прецени дали срещу него има добър кардиолог или хирург. Медицинските постижения са от значение предимно за колегията. Пациентът оценява лекаря по отношението, което има към него. Вярвам, че актьорското майсторство и начинът на представяне на информацията по атрактивен и разбираем начин помага изключително много в ежедневната практика", обяснява гастроентерологът. Той е убеден, че все повече млади лекари отдават значение на това и усмивката и добрият жест винаги им се отплащат. „Пациентите са признателни, търсят те, ако знаят, че ще се отнесеш с тях с разбиране, ще ги предразположиш", допълва лекарят. А благодарността на един пациент често крепи специалистите. „Всеки малко или много е егоцентрик и обича да бъде оценяван, а добрата дума на болния е най-важна", казва лекарят.

Модерната специалност

Гастроентерологията е една от най-популярните специалности по света в момента. „Тя е динамично развиващата се и иновативна. През последните години се откриха новости в лечението и диагностиката. Вече има лек за хепатит С, прилагат се и по-добри безкръвни методи при операциите.
Гастроентерологията е специалност, която обединява заболявания на седем органа, които имат връзка с целия организъм. Всеки човек, който се докосне до тази област на науката – било лекар, било пациент, осъзнава колко интересна и необятна е тази специалност. Днес тя привлича много млади хора, привлече и мен", признава д-р Наков. Миналата година той защитава дисертация, посветена на пациентите с болест на Крон и язвен колит. Това са автоимунни заболявания на червата, които се срещат все по-често в развития свят. „Проблемът при тях е, че протичат в две фази. При будната пациентите имат сериозни оплаквания и страдания, при спящата (ремисия) болният не усеща никакво неразположение. Целта на моите изследвания бяха да открия начин да се предскаже кога заболяването ще се събуди, при пациенти в ремисия. Установих, че това може да стане чрез изследването на специален белтък. Днес моят алгоритъм за проследяване на тези пациенти е признат на европейско ниво. Имам редица публикации в медицински списания, презентации...", обяснява д-р Наков.

Между сноуборда и приятелите

Колкото и да обича работата си, медикът знае, че трябва да отделя време, за да се разтоварва от тежкото ежедневие. Всеизвестен факт е, че подкрепата на близките и многобройните хобита често спасяват лекарите от физическото и емоционално бреме на професията. „Нашето съсловие е много интересно. Много лекари свирят на някакъв музикален инструмент, участват дори в групи, занимават се активно с екстремни спортове...Това е начин, за да се освободи напрежението", разказва той. За младия лекар спасението е в спорта. „Аз съм запален сноубордист. Обичам и каяка, плуването, леката атлетика. Това ме разтоварва. Имам и други хобита, отделям време на дейности, свързани с неправителствения сектор, пиша статии. Разбира се, до мен винаги са близките и приятелите", допълва д-р Наков.

За България и чужбина

Статистиката сочи, че страшната тенденция на емиграция сред лекарите намалява макар и бавно. Все повече новозавършващи медици предпочитат да останат у дома. „Смятам, че една от основните причини за това е промяната, която настъпи на 22 януари 2015 г. с Наредба 1 на МЗ за придобиване на специалност. Благодарение на нея днес всеки млад лекар в страната получава сравнително нормална заплата и трудът му се оценява. Преди това повечето новозавършили лекари не получаваха възнаграждение, дори някои трябваше да плащат, за да работят. Разбира се, винаги има млади хора, които искат да се развиват в чужбина. При тях в повечето случаи мотивацията е кариерна, а не толкова финансова. Все още в България трябва да се работи в тази насока. За съжаление съществуват пречки в кариерното развитие на новозавършващите", споделя д-р Наков. Проучване на Асоциацията за развитие на медицинската общност, която обединява младите лекари в страната, показва, че днес около 40% от новозавършилите МУ-София искат да емигрират. През 2013 г. този процент е близо 80%. „Проблеми има, но тенденцията е добра. Аз останах тук, защото попаднах в една от най-добрите клиники – тази по гастроентерология в ИСУЛ. Имам много възможности за развитие, както за научна работа, така и да прилагам различни ендоскопски методики. Уча се от най-добрите специалисти в страната", казва още лекарят.

Крайъгълният камък

Предизвикателствата са част от тръпката, съпътстваща професията. „Най-интересният и запомнящ се случай до момента промени кариерата ми. Имах пациент, на който не можехме да поставим диагноза. Два пъти го бяхме приемали в клиниката, подложихме го на различни изследвания, но така и не се разбра какъв е проблемът. Посветих много време, направих редица проучвания и накрая установих, че той страда от изключително рядко заболяване, което обединява неврологични, кардиологични и гастроинтестинални симптоми - транс кератинова амилоидоза. Оказа се, че в България има само 89 пациенти. Диагностицирането на този пациент ме накара да се почувствам като в сериала д-р Хаус. Бях изключително горд, че успях да разбера какъв е проблемът и най-вече да му помогна. След него съм лекувал още 6 други. Днес съм част от експертен екип за диагностициране и лечение на това заболяване. През февруари бях поканен да изнеса лекция на световен конгрес по амилоидозата. Случаите на редки заболявания може би са нещата, които лекарите помнят цял живот", разказва д-р Наков.

Като на кино

Все по-често медицината навлиза в домовете ни с редица популярни сериали като „Анатомията на Грей", „Д-р Хаус", „Откраднат живот". „В българския сериал „Откраднат живот" има много добри лекари консултанти и повечето от нещата показани там са напълно реалистични. Разбира се, когато всеки един колега го гледа, понякога намира някоя и друга грешка, но това не е от значение", казва младият медик.