Лица

Медицината е занимание за смелите

23-02-2018 08:17
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Медицината е занимание за смелитеНай-големият ни порок е, че сме бедни, а на бедния човек всичко му е бедно, казва проф. Крум Кацаров
Пълна отдаденост на професията. Само по този начин могат да се обяснят постиженията, а оттам и множеството награди на един от най-известните български гастроентеролози - проф. Крум Кацаров. Преди дни президентът Румен Радев го удостои с орден „Стара планина" за заслугите му в областта на военномедицинското дело. И професорът побърза да благодари на екипа си за добрата съвместна работа. Защото смята, че в медицината успехите идват благодарение и на колегите. А иначе завеждащият Клиниката по гастроентерология във ВМА е абониран за наградите – носител е на Почетния знак на Министерството на отбраната „Св. Георги", на приза на името на проф. Чилов. Но едно от най-ценните му отличия, защото е от гилдията, е Лекар на годината.
Mедицината не е била детската му мечта. Решението взел спонтанно, но днес е доволен от избора си. „В онези времена нямаше много опции. Всички ставаха икономисти, инженери, филолози или доктори", казва с усмивка проф. Крум Кацаров. Все пак споделя, че го привличала археологията. В даден момент дори се насочил към история на изкуството, като ходел и на уроци по рисуване. Сега обаче рядко посяга към четката, тъй като времето все не стига. Специалността си също избрал случайно. „Бях решил, че хематологията ми допада, но проф. Мечков ме „грабна" за гастроентерологията", допълва проф. Кацаров. Шегува се, че

военните го „харесали от пръв поглед"

и го взели за една година във ВМА. След това го изпратили да служи в разузнавателен батальон на границата близо до Петрич, а през 1986 г. се явил на конкурс и спечелил място във Военна болница. Оттогава повече от 30 години е тук, облечен в бялата престилка, с военната униформа зад стола му в кабинета на 14-тия етаж. Убеден е, че ако трябва отново да избира, пак ще се насочи към гастроентерологията, защото е от най-атрактивните специалности. „В нея има много интердисциплинарни дейности. Много ендоскопски процедури, които са интересни по начина, по който се извършват, а освен това и резултатите от тях са много добри. Така постепенно взехме една част от работата на хирурзите и вече не се налага да се правят някои от големите отворени операции. Имаме много общи неща с тях, затова работим заедно. Има области, като чернодробната трансплантация, които са съвсем друг вид медицина, различна от конвенционалната. Интересна специалност е гастроентерологията и затова не е случайност, че много млади колеги се насочват към нея", обяснява лекарят.
Но е категоричен, че за да се изгради един специалист, който да е добър клиницист и да владее инвазивните методики, трябват поне 3-4 години обучение. И не е въпросът само да се прочете. Трябва много да се работи, да се види на живо, в практиката. Затова професорът споделя максимата, че експертът е човек, който е преживял всички възможни усложнения в дадена област. Чак тогава си в правото си да кажеш – да, аз мога абсолютно самостоятелно да решавам всички въпроси.

 

Самият той не спира да се обучава

Има пет специалности – по вътрешни болести, военнополева терапия, спешна медицина, гастроентерология и диетика, здравен мениджмънт. Специализирал е в Холандия, Германия, Япония, Франция и САЩ. Впечатлен е от постиженията там, от организацията на работа. „Има много интересни неща, като всяка една държава е различна", казва професорът. Според него обаче България не се справя много добре в съревнованието. „Изоставаме. Науката отива много бързо напред, начинът на обучение се променя. Технологиите се включват стремително в съвременната медицина, а ние изоставаме във всяко едно направление", огорчен е той. Доволен е, че Клиниката по гастроентерология на ВМА е една от водещите на Балканите. Като замисъл е съвременна, много перспективна, и има потенциал да се развива, да се надгражда в нея. Но оборудването не е сменяно от 2009 г. „Надявам се сега, с новия началник, от когото имаме пълното разбиране, да се обнови всичко, защото ако ще гоним върхови терхологии, би трябвало и апаратурата да е друга", подчертава лекарят. Споделя, че е видял невероятни неща в САЩ - буквално „космически". В Япония пък всичко е цетрализирано, има безупречен ред, като думата на шефа е закон. Като ръководител обаче проф. Кацаров смята, че е по-важно да се допитваш до хората си.

„По-добрият вариант е английският – засаждаш ливадата,

виждаш от къде на хората им е най-пряко да минат и след това правиш пътищата. Това е правилният подход. Няма смисъл да налагаш нещо насила. Истината е, че хората от екипа ми непрекъснато дават нови идеи - за пациентите, за организацията на работа и аз ги слушам. Много са ценни и много им се радвам, защото някои предложения са направо брилянтни", подчертава професорът.

Убеден е, че е важно да предаваш уменията си, затова на 14-тия етаж на ВМА заедно с проф. Владов са създали школа за обучение на младите колеги. Не изпитват ревност към тях, дори когато след това ги напуснат.
„Идеята е не да ги задържиш, а да ги научиш. А когато стигнат до етап да бъдат абсолютно самостоятелни и да могат да правят всичко, най-логичното е да се отделят. Да отидат някъде, където да приложат знанията си. Аз съм много щастлив в това отношение, защото имам няколко човека, които са шефове на водещи структури в гастроентерологията в България. Те са работили тук 10-15 години и са излезли като завършени специалисти", обяснява своята философия проф. Кацаров. И допълва:

„Истинските, ценните хора, излизат от сянката на своя учител


и отиват да се реализират, а ние се гордеем с тях".

Като най-голям проблем в българското здравеопазване определя фактът, че сме бедни. „И както се казва – на бедния човек всичко му е бедно", споделя с тъга професорът. Според него основните проблеми са недофинансирането на системата и лошата организация. „Когато няма достатъчно инвестиции, нещата се изкривяват. Защото инвестицията е не само да дадеш едни пари, а и да ги вложиш в добре организирана система. Когато си беден обаче, не можеш да си подредиш къщата. За съжаление е така - не сме съизмерими с останалите страни в ЕС", пояснява той. Но не си позволява да е песимист. „Все пак се движим с тази част от света, която върви нагоре, така че и ние би трябвало да вървим в същата посока. Ние сме тук, правим каквото можем, не се оплакваме, не се оправдаваме и се надяваме на по-добро", допълва той.

Проф. Кацаров смята, че

медицината е по-скоро мъжка професия

Или поне занимание за смелите и издръжливите. „Имам предвид нашите специалности, защото са тежки и физическото натоварване е много голямо. Медицината е мащеха за лекаря. Тя ти взима повече, по-малко ти дава. Грабва те, обсебва те. Не ти оставя много време за семейството, за приятелите, за други занимания. Защото ако държиш да си на ниво, трябва да четеш непрекъснато. Ако не следиш новостите, ти губиш ритъм". Въпреки това не съжалява, че се е посветил именно на медицината. „Има две неща в професията, които ако липсват, по-добре да не се занимаваш с нея. Едното е да ти е интересно и второто - да си удовлетворен. Ако ги няма, професията е мъка и за теб, и за хората, с които работиш," убеден е лекарят.

А на него със сигурност всичко му е интересно и му носи огромно удоволствие, въпреки трудностите. Говори с такава любов за работата си, че не е лесно да си го представиш извън болницата. Всъщност, тук е поне по десет часа на ден. Казва, че не споделя проблемите със семейството си, за да не ги натоварва. Вкъщи се откъсва напълно от всичко, затова там си почива най-добре. Смее се, че по-скоро е набеден ловджия, защото в продължение на десет години не е отстрелял дори една яребица. Намерил малко време преди месец и си спомнил какво удоволствие носи лова – да бродиш из гората и да се съревноваваш с животното на равни начала. „През лятото съм много запален по гмуркането и подводния риболов. Там наистина предизвикателството е много голямо, защото оставаш сам на дълбокото, без помощ от никъде", обяснява търсачът на силни усещания. Обича също да играе футбол, но за съжаление времето за почивка май никога не е достатъчно.

Колкото до бъдещето, то отново е свързано с клиниката, която ръководи.

„Давам много надежди на новото ръководство,

по две чисто обективни причини. Едната е, че проф. Мутафчийски е работещ човек, хирург. Той има виждане за това как да се развива тази болница във високотехнологичните направления. Защото ако искаме да сме добри, трябва да гоним високите технологии. И то не заради самоцел, а поради това, че те дават много качествени грижи, много качествен продукт.
Ние вече правим някои от тях - чернодробните трансплантации са високотехнологична дейност, ендоскопските манипулации, които се извършват примерно в коремната хирургия, в пулмологията. Предполагам, че и ние ще се впишем в концепцията за развитието на тази болница. Защото тя си има уникални позиции в страната. Всяка държава трябва да има някакъв резерв, на който да разчита. Да се знае, че когато се наложи нещо да се прави в критична ситуация, при терористичен акт или природно бедствие, трябва да има структура, която много бързо да може да отреагира. Ние сме пет болници, покриващи цялата страна и сме една от малкото структури, които наистина могат да направят нещо в критични за държавата ситуации. Това трябва да го има и означава, че държавата все пак трябва да отпусне някакви пари. Но тези пари да бъдат добре вложени и да се гони някакъв резултат", убеден е лекарят.

Проф. Кацаров не е от лекарско семейство, но синът му тръгва по неговия път
и вече е навлязъл надълбоко в дебрите на гастроентерологията. И няма как да е иначе. Медицината е трудно нещо, но предизвикателствата са за това – да бъдат преодолявани.



Стилистът, който спасява хората

Стилистът, който спасява хората

Агресията отсъпва, когато има добра дума, казва Гергана Николова, шофьор на линейка в ЦСМП- София
Жадувана  благословия

Жадувана благословия

Всичко което правя е да докажа на покойния ми баща, че съм достоен син, казва Христо Николов
Милосърдие в пълна доза

Милосърдие в пълна доза

Болните имат нужда от добра дума, а сестрите недостигат, за да могат пациентите да са обгрижени на сто процента, каза старша сестра Славка Тодорова
Фармацевт с инженерни  мечти

Фармацевт с инженерни мечти

Съседка ме омагьоса с разказ за аптеките
Пирамидите на медицината и любовта

Пирамидите на медицината и любовта

Единствената чуждестранна студентка със златен Хипократ у нас
Китара и сърце в дует

Китара и сърце в дует

Към медицината ме привлече неизвестното, търсенето на отговора на загадката, каквато е всеки един пациент, казва д-р Иван-Асен Шишманов
Глътка вяра от шепа надежда

Глътка вяра от шепа надежда

"Сутрин като се събудиш, помисили какво добро да сториш" е мисълта, с която започва моят ден, казва проф. Георги Байчев
С дъх за нов живот

С дъх за нов живот

Дадох обет пред Бог, че след трансплантацията, ще направа документален филм, казва Наталия Маева
Омагьосан от Родопите

Омагьосан от Родопите

Работният ден на доц. Георги Попов е строго подреден, но започва с дъх на билков чай
С перото срещу болестта

С перото срещу болестта

Надеждата е по-силна от страха, казва българският Стивън Кинг
1 2 3 4 5 ... 11 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Трябва ли държавните болници да са търговски дружества?

Март 2019