Фокусът трябва да е върху пациента, а сега не е

В болницата в Горна Оряховица търсеха лекари във всяко отделение, за един млад специалист това е безценна възможност за трупане на реален практически опит, казва д-р Галин Шиков

Аида
Паникян
aidovpan@gmail.com

- Беше личен избор още от ученическите години. В голяма степен повлия и личната загуба – кончината на баба ми, а три години по-късно и на дядо ми. Тези събития оставиха отпечатък върху решението ми.

- А защо избрахте точно инфекциозните болести?

- Първоначално интересът ми беше насочен към психиатрията и признавам, че все още не съм се отказал напълно от нея. В момента обаче съм отдаден на инфекциозните болести. Избрах тази специалност, защото в цялата страна има осезаем дефицит на такива кадри. Но по-важното е, че самата наука е изключително интересна – тя обхваща разнообразието от заболявания, механизмите им на предаване, лечението и историята на големите пандемии, белязали човечеството.

- От Плевен сте. Защо избрахте за специализацията Ви да бъде в болницата в Горна Оряховица?

- Научих за възможността от колежка, която е родом от там. Разгледах сайта на лечебното заведение и видях, че почти няма отделение, което да не търси лекари. За един млад специалист това е безценна възможност за трупане на реален практически опит.

- Според Вас труден ли е пътят на младия лекар в България?

– Определено. Чувал съм от колеги, че понякога отнема месеци, докато намерят подходящо място за специализация. На мен ми отне около месец и половина. Да не говорим за битовите трудности, като намирането на жилище. В това отношение имах късмет – д-р Александър Давидов, който също е завършил МУ-Плевен и специализира неврология тук, ми предложи да делим обща квартира още преди да пристигна.

- Значи сте извадили късмет. Според Вас кои са най-големите пречки и предизвикателства пред младите лекари в България?
- На първо място са условията на работа – в някои болници инфраструктурата е в отчайващо състояние. Следват огромният стрес и ниското възнаграждение. А това зависи от много фактори: ръководство, пациентски поток, икономическата ситуация в страната. Не на последно място е атмосферата в екипите. Често се сблъскваме с „бърнаут" както сред персонала, така и при администрацията. От друга страна, има и много предимствата - отварянето на нови хоризонти, по-лесната комуникация, възможността за внедряване на модерни технологии.

- Имате ли информация за пътя на бившите Ви състуденти – в България ли останаха, към чужбина ли тръгнаха?

- Почти всички колеги от моята група останаха в България. Работят в различни градове в страната. В Плевен са Божидар, Надежда – женени, Виктор, Абил, Несрин е други. В Бургас са Гюлистан, Селда, в Русе е Джан. А в Горна Оряховица освен мен са д-р Давидов и д-р Русева.

- Какъв беше първият Ви сблъсък със здравната система в ролята на лекар?

- Имах „вземане-даване" със системата още през 2016 г. като пациент, когато преминах през две операции в „Пирогов". Тогава условията там бяха прилични. Сега, като лекар в Горна Оряховица, виждам, че има какво да се желае. Някои отделения имат спешна нужда от основен ремонт. Що се отнася до екипа обаче – не мога да се оплача, колегите са професионалисти и си разбират от работата.

- Според Вас какви са основните плюсове и минуси на българското здравеопазване?

- Предимството е, че болничният прием и престоят е достъпен в сравнение със системи като тази в САЩ. Недостатъците обаче са много: ниски заплати на места, тежка администрация, корупция, политическо влияние. На моменти системата изглежда като „разграден двор".

- Смятате ли, че е необходима промяна и според Вас в каква посока да е тя?

– Промяната трябва да започне от изкореняването на споменатите недостатъци. Това е труден процес, който зависи от държавата – необходими са строги мерки срещу корупцията и изваждане на политиката от болничния мениджмънт. В момента фокусът на системата де факто е върху администрацията, а би трябвало да бъде върху пациента.

- Удовлетворен ли сте от работата си до момента?

- Като цяло – да. Основната ми забележка е към материалната база. Някои стаи в отделението са в покъртително състояние и се нуждаят от спешен ремонт.

– След пандемията от КОВИД-19 остана ли интересът към инфекционистите?

– Въпреки че сме малко, вярвам, че специалността е търсена. Инфекционистите не лекуват само КОВИД. В нашето отделение в момента се занимаваме основно с бактериални и с чревни инфекции.

- Отдава ли се необходимото внимание на специалистите по инфекциозни болести?

- Мисля, че инфекциозните болести имат огромен потенциал отново да станат желана специалност, въпреки че в момента държавата обръща повече внимание на „доходоносните" направления като хирургия и педиатрия заради по-добре платените клинични пътеки.

- Планирате ли да останете в града?

- Това тепърва ще го обмисля. Има време. Искам да благодаря на д-р Давидов, на д-р Русева и на майка ми. Ако не беше тяхната подкрепа, сигурно още щях да се лутам в търсене на своето място.