Дишането е първият и последният ритъм на живота

Медицината не е само наука, а съчетание от знания, отговорност и човечност, казва младата д-р Мария Цвяткова

Аида
Паникян
aidovpan@gmail.com

- Д-р Цвяткова, какво Ви накара да станете лекар?
- Решението ми да стана лекар започна със среща с болестта – близка и истинска. Да видя колко крехко е здравето и колко силно присъствието на лекаря влияе в най-трудните моменти, промени начина, по който гледам на тази професия. Срещнах и лекари, чиито пример ми показаха, че медицината не е само наука, а съчетание от знания, отговорност и човечност. Именно тогава осъзнах смисъла – да бъдеш до хората, когато имат най-голяма нужда. Това превърна желанието ми да помагам в съзнателен избор да стана лекар.

- Защо избрахте за своя специалност белодробните болести?

- Пулмологията избрах, защото дишането е първият и последният ритъм на живота. В тази специалност науката се среща с нещо дълбоко човешко – нуждата да поемеш въздух. И възможността всеки ден да връщам този най-ценен и желан дар направи избора ми естествен.

- Кой или какво провокира интереса Ви?

- Бях малка, когато стоях в болницата, в която сега работя. Гледах лекарите. Наблюдавах ги как вървят по коридорите. Как говорят с пациентите. Как влизат и излизат от стаи, носейки със себе си едновременно сериозност, респект и надежда. С времето това детско усещане се превърна в избор, а изборът – в пулмология.

- Много Ваши състуденти ли се насочват към тази специалност?

- Като млад лекар, изборът не е само въпрос на интерес, а на оцеляване, перспектива и смисъл. Пневмологията е красива и изключително важна специалност, но реалността и в България често отблъсква бъдещите специализанти. Пневмологията е тежка специалност. Работа, свързана с тежко болни пациенти, много спешност, хроничност и твърде често лоши прогнози. Това е емоционално тежка специалност. Освен това е и рискова. Контактът с инфекциозни заболявания, резистентни бактерии и вируси е всекидневие. Пандемията показа ясно: пневмолозите са на първа линия. Но системата рядко дава усещането, че са защитени, обезпечени и ценени адекватно. Към това се добавя и икономическата реалност. Белодробните отделения са сред най-натоварените, но и сред най-недофинансираните. Много дежурства, голяма отговорност, тежки пациенти – срещу възнаграждение, което често не отразява нито сложността на работата, нито риска. За млад лекар това означава несигурност не само в професионален аспект, но и в житейски.

- Какво е белодробното здраве на българина според Вашите наблюдения като лекар? 

- Глобалните данни показват, че за 2024г. смъртността от белодробни заболявания заема челни позиции. В България не е по-различно - белодробните заболявания са сред основните причини за висока болестност, инвалидизация и смъртност. Комбинацията от масово тютюнопушене, замърсен въздух и късно търсене на медицинска помощ оформят тревожна картина за състоянието на белите дробове на българина. Белодробното здраве е сериозно предизвикателство, но не и обречена кауза. Голяма част от рисковите фактори са предотвратими. С повече информираност, профилактика и лична отговорност е напълно възможно бъдещите поколения да дишат по-свободно – в буквалния и в преносния смисъл.

- Какви са предизвикателствата пред специалистите по света, а и най-вече у нас в тази област?

- Белодробните заболявания продължават да са водещо предизвикателство за здравните системи по света и в България. Ракът на белия дроб, хроничните болести като ХОББ и астма нарастват. Острите инфекции и последствията от COVID-19 увеличават тежестта на белодробните увреждания. В България се добавят и специфични проблеми като затруднения достъп до безплатна кислородотерапия при пациентите с дихателна недостатъчност, неравномерно разпределение на модерна апаратура и на специалисти, както и недобро финансиране на тази специалност.

Модерната пулмология се развива бързо. През последните години в световен мащаб се разработиха множество биологични терапии за лечението на астма и на ХОББ, персонализирани подходи, таргетни терапии и имунотерапии за лечението на белодробен рак, интервенционални подходи, новите терапии срещу резистентните форми на туберкулоза и други. Голям напредък се бележи освен в лечението също и в ранната диагностика чрез нови модерни апаратури и технологии, които подпомагат клиничната практика.
- Кои терапевтични подходи остават класически?

- Въпреки бурното развитие на модерната медицина, класическите терапии в пулмологията запазват водещото си място и остават златен стандарт за лечение. Инхалаторните медикаменти, антибиотиците, кислородотерапията, антикоагулантите, кортикостероидите и белодробната рехабилитация продължават да бъдат фундамента, върху който се надграждат всички нови и иновативни подходи. Тяхната роля не намалява, а се интегрира в съвременните персонализирани стратегии за лечение. Белодробните специалисти днес балансират между старите доказани подходи и новите иновации.

- Как виждате бъдещето на пневмологията?

- Пневмологията навлиза в период на дълбока трансформация. В света тя все по-ясно се оформя като една от стратегическите медицински специалности на XXI век. В глобален план бъдещето на пневмологията е технологично, персонализирано и интервенционално. Световната пневмология върви към модел, в който пневмологът ще бъде високотехнологичен специалист, работещ на границата между клиничната медицина, образната диагностика и геномиката. В България перспективата е по-противоречива. Нуждата от пневмолози расте, но специалността остава недофинансирана, кадрово застрашена и концентрирана в малко центрове. Пневмологията в бъдеще няма да стане по-малко важна. Тя ще стане по-важна от всякога. Въпросът е дали България ще избере да я развива, или ще продължи да я догонва.

- Защо избрахте да специализирате в една от най-старите български болници - Специализираната за белодробни болести в Троян? Младите лекари в наши дни търсят учебни бази в големи градове и в големи болници...

- Избрах да специализирам в една от най-старите болници в България, защото тя съчетава богати традиции с реални възможности за качествено обучение. Да, малко е болницата, но дава широки възможности за професионално развитие - разполага с три много добре развити лаборатории, рентгенова апаратура, бронхологичен кабинет с видеоендоскопска апаратура от най-високо ниво, кабинет за изследване на сънна апнея, мрежа от консултанти от различни специалности, които дават широки диагностични възможности и позволяват активно участие на специализантите в целия лечебно-диагностичен процес. Работата с опитни специалисти създава стабилна основа за професионално развитие и ежедневно усъвършенстване. В същото време средата е здравословна, с добър екипен дух и ясно разпределение на отговорностите, а условията на труд и заплащането позволяват фокус върху обучението и пациентите. Такава среда дава по-широк практически опит и по-силно усещане за професионална принадлежност.

- Смятате ли, че младите лекари, както и специализантите, у нас са онеправдани?

- Да, младите лекари често имат това усещане, особено що се отнася до заплащането, работното натоварване, условията на труд и перспективите за специализация. Това се подкрепя от националните протести и предложенията за законодателни промени. Обезценява се трудът на младия специализант. Въпреки това, значителна част от младите колеги искат да останат в България, което показва, че проблемите могат да бъдат решени, ако се предприемат конкретни реформи.

Смея да твърдя, че заплащането на младия лекар в малкия град е доста по-високо. Нещата имат и друга страна - какво кариерно, професионално развитие предлага една болница, за да привлече млади хора.

И още нещо: ние, пулмолозите, наистина не можем да се похвалим с виско заплащане. Но има нещо изключително важно за младите пулмолози: дават ни се големи възможности за професионално развитие. Дружеството по белодробни болести постоянно организира срещи с младите, на които ни се представят последните новости от новите препоръки, от световните конгреси. Всяка есен се организират интензивни курсове за нас и те не са само пулмология, а и връзката й с други специалности - вътрешни болести, сърдечносъдови и пр. Но в по-голямата си част останалите специалности не предоставят такива възможности, колегите само си търсят, намират и плащат подобни курсове. Професионалното развитие, което държавата предлага на специализантите и младите лекари е недостатъчно.
- Има ли нещо важно, което искате да кажете, а аз пропуснах да Ви попитам?

- Бих искала да споделя, че Троян е един неспиращо развиващ се град, който дава шанс за пълна реализация и усъвършенстване. Белодробната болница в града има отлични професионалисти, които обичат работата си и са готови да предадат своите знания и опит на млади и мотивирани хора. СБАЛББ-Троян има голямо бъдеще и това бъдеще сме ние.

В малките градове също живеят хора, които се нуждаят от лечение, от лекари наблизо, а не да изминават стотици километри, за да бъдат лекувани. Доста от състудентите ми от моя випуск, се насочиха към родните си места. Дори почти нямам състуденти, които отидоха в чужбина. През последните няколко години наблюденията ми са, че тенденцията е все по-малко завършили медицина отиват в чужбина, а ако са отишли, то е само за да специализират и да се върнат в България.