Трябва да се инвестира повече в детското здраве

У нас няма нужда от втора кардиохирургия за деца, а отварянето на нови болници трябва да става много внимателно, така че да се подобрява лекарската помощ, казва д-р Венцислав Бошнаков

- Д-р Бошнаков, в коя болница бяхте на обмяна на опит и за колко време?

- Имах възможността да специализирам хирургия на вродените сърдечни малформации за седем месеца в Националния сърдечен институт в Куала Лумпур, Малайзия. Това е най-големия сърдечен център в Югоизточна азия, която има население колкото цяла Европа. На пръв поглед звучи доста екзотично, но всъщност Малайзия е една икономически много развита страна, съответно и медицината й. Конкретно в този център се правят над 1000 операции на вродени сърдечни малформации годишно. За сравнение в България правим около 5 пъти по-малко. Малко са подобните центрове в света, има още няколко в Азия, и може би 1-2 в САЩ. Имах удоволствието да работя под насоките на световно известен детски кардиохирург, с който поддържаме контакт и продължаваме да работим върху съвместно проучване. В центъра се провежда още обучение на сестри, кардиолози, хирурзи, анестезиолози, перфузионисти от цял свят.

- Какви са впечатленията ви от здравеопазването там, какво научихте? Има ли разлика в организацията на болничната помощ в сравнение с България?

- Макар болницата да е национален център, тя е частна. В българското здравеопазване всички лица до 18г са здравноосигурени и цената на сърдечната операция се покрива от НЗОК. В Малайзия освен държавното осигуряване, винаги има нужда от доплащане, било то чрез застрахователни компании, в брой, или от дарителски организации.

- A нивото на медицината, която се прилага там?

- Нивото е изключително високо, работи се съвременна медицина, няма дефицит на модерна апаратура. Най-голямото богатство обаче са медицинските сестри, каквито в Европа липсват навсякъде. В Малайзия специалност по много от направленията се придобива единствено след специализация в чуждестранен акредитиран център, най-често Великобритания или Австралия, а конкретно за хирурзите е задължително полагане на изпит в Royal College of Surgeons. Ежедневно се провеждат обучения за лекарите, така че нивото да се поддържа. Развиват се с много бърза скорост, като имат много влияние и от Индия и Япония, където също медицината е на много високо ниво.

Отделението по хирургия на ВСМ и клиниката по детска кардиология участваме в същия регистър на резултати, какъвто и центъра в Малайзия и много други световни центрове. В последния доклад имаме отчетливо подобрение на резултатите, като те са сравними със средните световни резултати.

- Кои са съвременните тенденции в развитието на детската кардиохирургия? Успявате ли да ги приложите в НКБ?

- Съвременните тенденции са за по-безопасна хирургия, с по-малко усложнения и по-бързо възстановяване на пациентите. Прилагането на практики от център, работещ в определена здравна система, до друг, не е лесна задача. Необходимо е време да опознаеш и двете среди, за да намериш местата за подобрение и начините това да се реализира. Преди 5 години направих подобна специализация в Марсилия, Франция, успяхме да приложим доста от научените неща в ежедневната си работа. В момента работим по въвеждането на механична циркулаторна поддръжка и други практики от Малайзия, като нямам съмнение, че ще подобрим грижата за пациентите ни.

- Какво се случва с вашите пациенти, след като навършат пълнолетие? Кой поема грижата за тях?

- Някои от нашите пациенти идват със сложни проблеми и не могат да бъдат излекувани с една операция, налагат се операции на няколко етапа във времето. Освен това те растат и се променят физически във времето, налагат се последваща операция, а проблемите им са доста по-различни от тези на ежедневните кардиохирургични случаи при възрастните. Кой ще поеме грижата за тях е не само проблем в България, а и световен. В момента в НКБ сме създали организация, така че да можем детските кардиохирурзи, заедно с детски кардиолози, кардиолози и кардиохирурзи за възрастни, електрофизиолози, да продължим грижата за пациентите ни и след навършване на пълнолетие.

- Достатъчно добро ли е образованието у нас за един млад лекар?

- След като завърших Медицинския университет във Варна, започнах работа в Отделението по хирургия на вродените сърдечни малформации на НКБ. Тъй като мястото е уникално за страната, за въвеждането на нови практики следва да се провежда обучение в чужбина, съответно преминах две дългосрочни специализации във Франция и в Малайзия, както и няколко краткосрочни. Навсякъде бях приет като равен и се чувствах способен да започна работа на момента. Медицинското образование в България е много добро, а допълнителната работата за известен период от време в други условия дава нов поглед и увереност, от която всеки лекар има нужда.

- Срещате ли подкрепа от страна на по-възрастните си колеги?

- Мога да се похваля с колеги, които ме подкрепят в желанието да работим съвременна кардиохирургия и да предлагаме най-добрата грижа за пациентите ни. Специализацията ми в Малайзия беше подкрепена с препоръки от моите колеги, които сега разчитат на резултата от нея. Работата в по-малък център прави комуникацията ни много лесна, грижата за пациентите става по-индивидуална, удовлетворението от всеки един случай е по-голямо.

- Добро или лошо е заплащането за младите специалисти в България?

- Нуждите на младите специалисти не са по-различни от тези на останалите млади хора. Проблема идва, че за да бъдат обезпечени, в много случаи се налага да работят на 2 и повече места. Детските сърдечни хирурзи нямаме тази възможност. Националната кардиологична болница е единствената в страната, където се практикува и се обучават специалистите да извършват пълната грижа за пациентите с вродени сърдечни малформации. Хирурзите, анестезиолозите, перфузионистите, детските кардиолози сме малко, работата е специфична, обучението е свързано с много компромиси и следва да бъде адекватно остойностено. Заплащането трябва да се подобри.

- А здравната ни система - доколко тя се харесва от младите лекари?

- Здравната ни система има един огромен плюс и това е лесният и бърз достъп на пациентите до високоспециализирана грижа на сравнително ниска цена. От другата страна на уравнението обаче, където са лекарите, плюсът се случва да обръща своя знак. В последно време се работи по подобряване условията за работа на младите лекари и те все по-често избират да останат тук. Безспорно всеки млад лекар може да намери развитие в родната си страна, на родния си език, и да помага на нашите пациенти. Емиграцията остава далеч по-трудния избор, но колегите избрали реализация в чужбина имат своите аргументи, които не могат да бъдат оспорени.

- Какво според вас е добре да се промени, за да бъде системата по-привлекателна за колегите ви и за пациентите?

- Трябва да се инвестира повече в детското здравеопазване. Детските отделения в държавните болници масово работят с апаратура от дарения, безрезултатната работа по изграждането на национална детска болница също демотивира както лекарите, така и пациентите. Трябва да се стимулира изграждането на специалисти по здравни грижи, да се повиши заплащането на всички в медицинската професия.

В България може да се предложи отлична медицина, стига да има условия за това. По тази причина не само лекарите емигрират, а и пациентите също търсят лекарска помощ в чужбина за обикновени проблеми.

- Доколко един лекар припознава БЛС като съсловна организация?

- Всеки лекар в България е законово задължен да бъде член на БЛС. Организацията има определени проекти за стимулиране на млади лекари, които адмирирам. От друга страна в много случаи нямат позиция или тази, която заемат, не представлява интереса на всички лекари и се налагат протести.

- Смятате ли, че в страната ни има нужда от още болници? А от нова детска болница?

- Аз съм кардиохирург, практикувам в София, и смятам, че има твърде много клиники по кардиохирургия в София. Въпреки това всяка една от тях предлага адекватна грижа и функционира сама по себе си. С детската болница въпроса стои по различен начин. В София, която е европейска столица, родител на дете с един симптом понякога са принудени да обикалят града в продължение на часове, докато получат необходимата грижа. Функционираща национална детска болница би била невероятен успех на всяко правителство, за съжаление от много години е приоритет само с декларативен характер, без надежда за реализация в обозримото бъдеще. Освен това отварянето на нови болници трябва да става много внимателно, така че да се подобрява лекарската помощ.

- Смятате ли, че има нужда от втора детска кардиохирургия в страната?

- Работата на детската кардиохирургия е в пряка зависимост от раждаемостта в страната. Страните с висока раждаемост имат нужда от повече центрове, докато там където намалява, стремежът е да се концентрира дейността на едно място. В България раждаемостта продължава да намалява и в момента един център е напълно достатъчен да осигури националната нужда, което са около 200 оперирани пациенти годишно. Стига да работи добре и за него да се полагат грижи, отварянето на втори център би било ненужно. В НКБ имахме един преходен период, в който се налагаше да правим прекъсвания на плановата оперативна дейност, но това е преодоляно и в момента се работи всеки ден. Децата с вродени сърдечни малформации заслужават не просто един оцеляващ център, а от такъв, който се развива напред, и въпреки трудностите ние се стараем да бъдем такъв.