КОВИД мотивира научната ми кариера

- Д-р Стаменова, защо избрахте специалността белодробни болести?
- Избрах я заради широкия й диагностичен спектър, интердисциплинарния характер и възможностите за развитие както в клиничната практика, така и в научната дейност. Дишането е нещо, което приемаме за даденост, докато не бъде нарушено – тогава качеството на живот се променя драматично. Заболяванията на дихателната система са чести, социално значими и често животозастрашаващи, което прави работата динамична и смислена. Освен това пулмологията съчетава спешни състояния, хронични заболявания и дългосрочно проследяване, което изисква както бързи решения, така и търпение и емпатия.
- Съвсем скоро получихте научна степен „доктор" с дисертация на тема: „Дългосрочни ефекти след прекарана КОВИД-19 пневмония – клинична характеристика на синдром продължителен КОВИД-19". Защо избрахте точно тази тема за дисертация?
- Темата се роди съвсем естествено по време на първите вълни на КОВИД-19. В началото на пандемията работехме при изключително тежки условия – дълги, изтощителни дежурства, пълни отделения, пациенти в тежко състояние и много неизвестни. С времето започнахме да виждаме, че част от преболедувалите не се възстановяват напълно и месеци по-късно продължават да имат белодробни оплаквания. Това ме мотивира да задълбоча знанията си и да търся научни отговори, които реално да помогнат на тези пациенти.
- До какви отговори стигнахте в дисертационния си труд, които биха помогнали на тези пациенти?
- В дисертационния си труд стигнах до резултати, които допринасят за по-доброто разбиране на проблема "Продължителен КОВИД-19" и дават практически насоки за оптимизиране на диагностичния и терапевтичния подход при тези пациенти. Основният извод е, че чрез по-целенасочен и индивидуализиран подход може да се постигне по-добър контрол на състоянието, по-висока ефективност на лечението и подобрено качество на живот. Получените данни могат да бъдат използвани както в клиничната практика, така и като основа за бъдещи научни изследвания в тази област.
- Може ли да се каже, че пътят към докторската степен е дълъг и изпълнен с предизвикателства?
- Безспорно пътят към докторската степен е дълъг и изпълнен с предизвикателства. Сред основните трудности са съчетаването на клиничната работа с научната дейност, необходимостта от постоянство, критично мислене и самодисциплина, както и преодоляването на моменти на съмнение и умора.
- Какви бяха те пред Вас и как ги преодоляхте?
- За мен ключови за преодоляването им бяха добрата организация, подкрепата на научните ми ръководители и колегите, както и ясната мотивация и убеждението, че научната работа има реална стойност и практическо приложение.
- Кой беше най-трудният и кой – най-обнадеждаващият момент по пътя към докторската степен?
- Най-трудният момент беше периодът, в който трябваше да съчетая интензивната клинична работа с анализа на резултатите и писането на дисертацията. Това изискваше много усилия и лишения. Най-обнадеждаващият момент безспорно беше, когато резултатите започнаха ясно да се оформят и показаха значимостта на проведеното изследване, както и успешната защита на дисертационния труд, която даде усещане за завършеност и професионално удовлетворение.
- Какви са препятствията пред българските лекари докторанти и доколко са преодолими?
- Основните препятствия пред българските лекари докторанти са ограниченото време, натовареността в клиничната практика, недостатъчното финансиране и понякога липсата на достатъчна институционална подкрепа. Въпреки това тези трудности са преодолими.
- От кого зависи преодоляването им?
- Преодоляването им зависи както от личната мотивация и упоритост на докторанта, така и от подкрепата на научните ръководители, университетите и здравните институции. Създаването на по-благоприятна академична среда и насърчаването на младите лекари към научна дейност биха имали ключова роля за бъдещото развитие на медицинската наука у нас.