Етиката в медицината трябва да е на първо място

За съжаление, в системата има проблеми като корупция, неравностойно отношение към пациенти и липса на прозрачност, казва д-р Ахмед Контилиев

- Д-р Контилев, какво е усещането да получите подобно отличие от страна на гилдията?

- Да бъда удостоен с наградата „Млад лекар на София" от Столичната лекарска колегия е огромна чест и признание, което приемам с дълбока благодарност. Това отличие е не само лична мотивация, но и отговорност да продължа да се развивам, да бъда пример за младите си колеги и да допринасям за развитието на медицинската общност в България. Лекарската професия е изключително натоварваща – изисква постоянни усилия, емоционална устойчивост и безкрайно посвещение. Понякога лекарите изпитват усещането, че трудът им остава незабелязан извън стените на болницата. Именно затова тази награда има толкова голяма стойност за мен – тя е знак, че гилдията оценява не само знанията и уменията ми, но и отдадеността, с която подхождам към професията и към пациентите си. Тази награда е и признание за екипа, с който работя – в медицината никой не постига успех сам. В същото време наградата е и напомняне, че медицината не е просто професия, а мисия. Лекарят трябва не само да лекува, но и да вдъхва надежда, да бъде опора за пациентите си и да се стреми към иновативни решения, които могат да подобрят качеството на живот на болните. Затова приемам това отличие не само като признание, но и като стимул за още повече работа, развитие и отдаденост към пациентите и професията.

- Защо избрахте да станете лекар?

- Изборът да стана лекар не беше моментно решение, а осъзнат процес, който се формира още от детството ми. Впоследствие осъзнах, че медицината изисква дълги години учене, лишения и постоянна самодисциплина. Още по време на следването си осъзнах, че пътят на лекаря не е лек – но удовлетворението от това да видиш благодарността в очите на пациентите си, да знаеш, че си помогнал, прави всички трудности напълно оправдани.

- Защо се насочихте към медицинската онкология?

- Когато започнах да работя онкология преди 12 години, специалността не беше никак популярна, нито пък имаше толкова много иновативни терапии с които работим рутинно днес. Попадах случайно на прекрасен екип, който успя да ме привлече към специалността. В крайна сметка осъзнах, че Медицинската онкологията е една от най-комплексните и бързо развиващи се области в медицината. Тя комбинира биология, фармакология, генетика и имунология и други, което я прави изключително интересна и предизвикателна.

- Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина?

- Медицинското образованието в България дава добра теоретична основа, но често липсват практически занимания и възможности за клинично обучение. По време на следването си се сблъсках с недостатъците на системата – претрупана учебна програма с много теория и малко практически опит.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- Здравната система в България е предизвикателна както за пациентите, така и за лекарите. Административната тежест е твърде голяма – вместо да се фокусираме върху лечението, често губим време в попълване на документация. Има недостиг на лекари и медицински сестри, което се превръща в много сериозен проблем. Тези и много други проблеми затрудняват функционирането на здравната система.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- Имаме добре подготвени специалисти, а достъпът до медицинска помощ е сравнително лесен. Все повече болници имат модерна апаратура, прилагат се съвременни методи на лечение и предлагат по-добра здравната услуга.

- А минусите?

- Минусите на здравната ни система са сериозни и засягат както пациентите, така и лекарите. Имаме твърде много болници и твърде малко експертни центрове, бюрокрация, недостиг на медицински персонал, неравномерно разпределение на ресурсите, липса на ефективен скрининг за социално значими заболявания и други.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- На теория пациентът трябва да бъде в центъра на системата, но на практика не винаги е така. Често пациентите срещат затруднения в намирането на специалисти, чакат дълго за изследвания и се сблъскват с бюрократични спънки. Липсва координация между различните нива на здравеопазването, което затруднява диагностиката и лечението. Ако искаме наистина пациентът да бъде в центъра, трябва да има по-добра организация и по-бърз достъп до качествени здравни услуги.

- Бихте ли останали да работите в България? Защо?

- Имал съм неедна възможност за кариерно развитие в чужбина. Винаги съм знаел, че ще работя и ще се развивам в България. Разбира се, за да останат повече млади лекари, условията трябва да се подобрят – както от гледна точка на заплащането, така и по отношение на работната среда и възможностите за развитие.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Да, но пътят е по-труден в сравнение с други страни. В България има възможности за научна и клинична работа, но ако системата стане по-прозрачна и осигури повече възможности за развитие, ще можем да задържим повече млади кадри.

- А условията, в които работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Болниците предлагащи добри условия и цялостна грижа се увеличават, но все още има много такива с липсваща съвременна апаратура и достатъчно медицински персонал. Липсата на достатъчно медицински сестри е много сериозен проблем – без тях качеството на грижите страда.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- Да, системата се нуждае от сериозна реформа. Трябва да се намали бюрокрацията, да се помисли за промяна на модела на финансиране и да се инвестира повече в модерни технологии. Освен това трябва да се въведат по-добри механизми за контрол и прозрачност, така че ресурсите да се използват ефективно.

- А на етичните стойности в гилдията?

- Етиката в медицината винаги трябва да бъде на първо място. За съжаление, в системата има проблеми като корупция, неравностойно отношение към пациенти и липса на прозрачност. Ако искаме доверието в медицинската професия да се запази, трябва да работим за високи етични стандарти.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- Политическата нестабилност, липсата на дългосрочна стратегия и неефективните реформи водят до забавяне на промените. Често реформите са козметични, без реален ефект върху пациентите и лекарите. Ако искаме истинска промяна, трябва да има последователност и ясна визия.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

- Здравеопазването трябва да бъде национален приоритет и бъдещето зависи от всички – държавните институции, лекарите, пациентите и обществото. Ако искаме по-добра система е задължително да се инвестира в кадри, технологии и реформи. Лекарите трябва да продължат да се борят за високи стандарти на лечение, а пациентите – да търсят правата си и да изискват по-добро качество на медицинските услуги.