Изключително труден е пътят на младия лекар

Пътечната медицина не е добра нито за пациенти, нито за нас, това трябва да се промени, казва д-р Емел Бекирова

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Европейската диплома легитимира, че сме на едно равнище с европейската хематологична общност. Всички, които са издържали изпита имат това самочувствие, вече зависи кой как иска да продължи. Ако избере да се развива в чужбина, дипломата е предимство, в България – също, при кандидатстване за работа в друго лечебно заведение. Изпитът беше групиран на няколко части и за първи път се проведе в България, защото имаше голяма група специалисти от Българското хематологично дружество. Той беше онлайн, формата е тестова и обхваща всички области на хематологията, включително имаше и статистика, което малко ни изненада.

- Защо избрахте да станете лекар?

- Това е дълга история. Като малка на 14 години претърпях възпаление на лицевия нерв и тогава ми се наложи редовно да посещавам лекар, физиотерапия, рехабилитация. Случаят ми беше рядък и специалистите се отнасяха много добре с мен. Гледайки и хората, на които помагат, тази професия много ми хареса и така се вдъхнових и аз някой ден да направя същото.

- Вие сте клиничен хематолог. Защо се спряхте на тази специалност?

- Още от студентските години ми харесваше микроскопията, микроскопските препарати, но исках да се занимавам и с клиника и единствената специалност, която много добре пасна на моите желания, беше хематологията. Впоследствие кандидатствах и ме приеха.

- Удовлетворена ли сте от образованието си по медицина?

- Да, удовлетворена съм и от образованието, и от специализацията. Много ми дадоха и лекарите, и началникът на Клиниката по хематология.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- Не, защото изпитах много трудности. Щом завърших взех дипломата и след това започва един кошмар за младия лекар – първо да се ориентира какво да специализира, второ къде и т.н. Изключително труден е пътят на младия лекар, включително и във финансово отношение в контекста на актуалната тема в момента свързана със заплащането. Минах през всички тези препятствия, дори времената бяха по-трудни.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- Достъпът до специалист е много по-бърз, в сравнение с останалите европейски страни.

- А кои са минусите?

- Минусът е, че пациентът е клинична пътека и това не е добре нито за него, нито за лекарите, които практикуват.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- Зависи от клиниката. Специално за нашата мога да кажа, че пациентът е поставен на първо място, нищо не пречи на нашите решения за диагностика и за лечение. Когато системата на здравеопазване у нас не може да осигури лечение на тези пациенти, ние ги насочваме към друго място. Не всичко е тук на всяка цена.

- Бихте ли останала да работите в България и защо?

- Да бих останала, имам надеждата, че нещата ще станат още по-добре. Вярно е, че се минава през много трудности, но ако заминеш в чужбина ще има друг тип препятствия. Избрах да специализирам и практикуват в България.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Да, има възможности. „Александровска" е голяма университетска болница и предлага развитие за младите лекари, включително и в научен план.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което получавате като лекар в избраната от Вас специалност?

- Не.

- А условията, в които работите – апаратура, наличие на сестри, комфорт на работното място?

- Не. Би могло да е доста по-добре. Като база за обучение хематологията е преместена в доста по-добри условия, но преди около 4 години бяхме в обстановка несъответстваща на лечебно заведение. Но, сега базата е добра. Апаратурата бих казала, че ме удовлетворява, но сестрите са крайно недостатъчни, ние лекарите донякъде поемаме и техния ни товар, което допълнително ни натоварва. Младите лекари поемат тежестта и на по-нисшата дейност в медицината и санитарската, и секретарската.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите и с какво си я обяснявате?

- Не ме плаши. Общо взето болният човек може да бъде агресивен, според мен е важен подходът към тези хора. Но не ми се е случвало и дай Боже, никога да не ми се случи. Това е обидно, след толкова години учене и труд, по този начин да се действа. Всеки лекар иска пациентът му да е жив, никой не иска той да не е добре и не смятам, че агресията може да доведе до по-добро обслужване. Напротив, нещата се усложняват и такива прояви трябва да са наказуеми.

- Смятате ли, че правилата, по които здравната каса работи с лекарите и болниците са добри и съответно така мислите?

- Не смятам, че са добри, защото не е оценява труда ни.

- Мислите ли, че трябва да има промяна в системата и в каква посока?

- Да, трябва да има промяна в системата. Пътечната медицина не е добра нито за пациенти, нито за лекари. Това трябва да се промени и да има друга система на покриване, реимбурсиране.

- А на етичните стойности в гилдията?

- Не, етиката при нас е точна и ясна. Всеки, който е станал лекар е с някаква мисия и според мен това не е нужно да се променя.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- Обещанията не вършат работа, трябват действия. Лека-полека отнякъде трябва да се започне промяна в системата.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването и какво бихте им казали?

- Министърът на здравеопазването, управителя на НЗОК и бих им казала да започнат вече някаква промяна.