Медицината в България не е в стагнация

Нужно е системата да набляга повече върху профилактиката и превенцията на заболяванията, казва д-р Мария Росенова

- За мен това отличие е голяма отговорност, защото за един млад лекар е изключително важен стартът на кариерата му и тази награда е отражението на моето начало.

- Защо избрахте да станете лекар?

- Избрах тази професия благодарение на моята майка, която като учител посвети цялата си кариера на учениците, подготвящи се да кандидатстват в сферата на медицинските науки. И така при мен нещата се стекоха някак естествено, аз също да се насоча към лекарската професия.

- Към коя специалност се насочихте? Защо?

- Вече една година специализирам Обща хирургия в МОБАЛ „д-р Стефан Черкезов", гр. Велико Търново. В хирургията харесвам това, че може да се реагира на момента и патологията да се санира веднага. Тя е „активна" специалност, която изисква не само знания, но и комплексно мислене, способност да вземаш решения на момента, да умееш да работиш под напрежение, изисква се смелост и не на последно място сръчност и усет.

- Удовлетворена ли сте от образованието си по медицина?

- Да, бих казала, че съм удовлетворена. То положи фундамента на моята професионална реализация. Разбира се, винаги има какво още да се желае, особено по посока на практическата подготовка в реални, клинични условия.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- Здравната система, за съжаление, не е перфектно устроена. Както обаче всички знаем, малко неща на този свят са. Редовно сме изправени пред трудности, често има въпроси и предизвикателства пред нас, но въпреки това считам, че успяваме да се справим и да помогнем на хората, а всъщност именно това е най-важното – навременната и адекватна помощ.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- Като основен плюс бих отграничила универсалността й. Системата не дискриминира, тя е еднаква за всички, без значение от социалния статус или етноса. Всеки един има право и достъп до адекватно здравеопазване, естествено съобразно местоположението и статуса на лечебното заведение.

- -А минусите?

- Според моето виждане, разпределението на ресурсите не винаги е съобразено с реалните потребности. Имам предвид главно разликите в стойността на клиничните пътеки, които бих нарекла драматични. По-конкретно, някои са недостатъчни, а други – излишно завишени.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- Категорично, да. Системата съществува именно заради пациента. Той е на първо място, всичко останало на второстепенно. Аз, както и моите колеги, даваме всичко от себе си с една единствена цел: да помогнем, да спасим и съхраним живота на страдащия човек.

- Бихте ли останали да работите в България? Защо?

- Разбира се, България е моята родина, тук съм израснала, тук получих образованието си, защо и да не се развивам тук. Модерно е да се изреждат недостатъците на нашата държава. Да, ние не сме така богати, нямаме инфраструктурата на „мощните държави" и всичко при нас сякаш се случва по-бавно, но то все пак се случва.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Смятам, че един лекар може да се развива навсякъде, всичко зависи от неговата нагласа и желание за работа. Не смятам, че мястото определя лекаря, а неговите усилия, амбиции и отдаденост. Медицината в България не е в стагнация, тя се развива със скорост, не по-ниска от тази в останалите европейски държави, колкото и странно да звучи това на някои. Ние имаме специалисти на световно ниво, които предават опита си и ни водят напред. Извършват се многобройни клинични проучвания, някои от които са много обещаващи.

- Удовлетворява ли Ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от Вас специалност?

- За мен това никога не е било определящ фактор. Естествено, аз както всеки друг човек, ценящ пътя, който е извървял, за да стигне до тук, бих искала работата, усилията и жертвите, които правя в името на медицината да бъдат достойно възнаграждавани. Но за момента моят основен приоритет е да добия максимално много знания и умения, за да се превърна в добър специалист след това.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Условията са задоволителни, за съжаление обаче кризата с недостига на медицински сестри е факт. За да работи едно отделение оптимално, е необходимо съотношението лекар - сестра да е 1:3, което към момента е невъзможно за достигане в повечето болници. Професията „Медицинска сестра", е една от най-благородните, нужно е да бъде направено повече за нейното оптимизиране.

- Плаши ли Ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- Аз работя и в Спешно отделение и за жалост вече съм се сблъсквала с вербална агресия от страна на пациенти. За щастие обаче тези ситуации завършваха с разбирателство.Важно е да не забравяме, че пациентите са хора като всички останали. Трябва да разберем, че те са уплашени, че се чувстват безсилни и да се опитаме да се поставим на тяхно място. Така правя аз. Давам всичко от себе си да им разясня ситуацията на разбираем за тях език, изслушвам ги, съчувствам им и те го оценяват. Вярвам, че само по този начин – с търпение, разбиране и човещина можем да избягваме проблемите с агресивното поведение.

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болните са добри? Защо?

- Въз основа на едногодишната ми практика, не мога да имам категорично мнение по този въпрос. Правилата съществуват с причина и те трябва да се спазват.

- Мислите ли, че има нужда от промяна в системата? В каква посока?

- Мисля, че на всички е известна необходимостта от здравни реформи. Нужно е системата да набляга повече върху профилактиката и превенцията на заболяванията. Необходими са повече и по-достъпни скринингови програми, както и мотивация на хората да се възползват от тях. Това е един от начините да се обърнат негативните здравни тенденции в България.

- А на етичните стойности в гилдията?

- Напоследък зачестяват сигнали и репортажи относно корупционни практики сред лекарското съсловие. Това е обстоятелство, което допълнително подкопава доверието лекар-пациент. Но хората трябва да разберат, че става дума за единични случаи, които по никакъв начин не могат и не трябва да бъдат генерализирани, т.е. да формират „лицето" на медицинската гилдия. Считам, че няма дефицит на морал сред здравните работници.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- Както в почти всяка социална сфера, и тук липсата на работещо, редовно правителство оказва решаващо влияние. Не е реалистично да се очакват такива реформи от едно служебно правителство, без значение какви са идеологиите и кои точно са членовете му.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според Вас? Какво бихте им казали?

- Без съмнение, това са преподавателите в медицинските университети, специализантите, младите лекари, но най-вече техните ментори в реалната клинична среда. Смятам, че те, предавайки на нас, младите, опита си са съществен фактор за обединяването на традиция и иновация в областта на здравеопазването. Бих им пожелала успех и търпение в тази сложна мисия. Бих им казала „благодаря".