Нефролог по съдба
Казва, че причината за това била в известен смисъл случайна. Когато бил ординатор към Института по вътрешни болести, в Клиниката по нефрология обявили конкурс за асистент и негова колежка доц. Режина Джераси много настоявала младият и буден Богов да се яви. Той обаче й казал: „Цял живот да изучавам само два бъбрека, забрави!" Истината е, че по онова време той мечтаел да стане кардиолог. Но, както често става в живота, по ирония на съдбата, се явил на конкурса, спечелил го и до ден днешен е нефролог и то сред най-изявените специалисти в областта.
През 2009 година става началник на клиниката, минавайки преди това по всички стъпала на йерархията. Казва, че си обича работата, а специализираната клиника за лечение на бъбреците на Александровска болница, е най-голямата в страната.
Тя е водеща по отношение на дейности, които са заложени в нефрологичната практика и е 3-то ниво на компетентност, което в съвременните класификатори, е най-високото. В клиниката са застъпени всички дейности, обучение и специализации на лекари. Единственото, което до момента тук не е правено, е проследяване на следбъбречна трансплантация на пациенти, по простата прозаична причина, че базата доскоро не разполагала с добра хотелска част. Преди две години обаче този проблем е решен и от тази година ще започне и проследяването на такива болни. Иначе в клиниката се лекуват най-тежките бъбречни заболявания с имуносупресия. Това е специфично лечение на имунни бъбречни болести като системен лупус, васкулити и др., което се прави с типични лекарства, които подтискат патологичният процес. Те изискват подобрени условия при стационирането им, заради податливост към различни видове инфекции.
Безброй са благодарните пациенти, които продължават да се обаждат на доктора и да изразяват своята признателност. Има обаче и недоволни, които обвиняват лекарите, но това е неминуемо, обобщава философски професорът, който е наясно, че всеки съди от собствена камбанария и, че хората мразят да признават собствените си грешки и немарливост, каквато нерядко проявяват.
Като всеки македонец и проф. Богов обича да пее комитски песни и да пие червено вино. Най-много обаче го влече природата и затова не пропуска възможност да излиза сред натурата със съпругата си и трите им деца – две дъщери и един син, също лекар. Пак заради гората преди време станал авджия, но за това увлечение, казва че намира по-рядко време, пък и там ходел заради разходката в планината, а не заради самият лов.
Не е емигрирал, защото е от онова поколение лекари, които не са били лишени от командировки и пътувания навън и в този смисъл не страдат от комплекси. Второ, но всъщност по-важно, е фамилията, семейството, отговорността. За проф. Богов тези понятия имат смисъл и съдържание, не са просто кухи фрази и статуси. „Аз съм от хората, които изповядват вярата, че камъкът си тежи на мястото", простичко обобщава той. А както се разбира, изкачвайки всички стъпала на кариерното израстване отдолу нагоре, днес той е успял мъж, лекар, баща, съпруг и вече дядо на две внучета. На въпроса как се постига това, отговаря, че е важно човек да знае, може, но най-вече да има реална самооценка за всичко това.

Зъболекарят от България, който превзе света

Лекарят изобретател
За мен смисълът на живота е да бъдеш добър човек, да помагаш и да не се озлобяваш, казва д-р Йордан Спирдонов

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекарят, който отказа да е депутат

Най-младият член-кореспондент на БАН

Венчана за науката

Пантата, който избра да е хирург

Доктор Миро

Мечта за сърце
