Нужни са здравни реформи

Минусите на системата са много, сред тях са недостатъчното финансиране, липсата на достатъчно персонал и големия брой лечебни заведения, казва д-р Владислав Петров

- Д-р Петров, защо избрахте да станете лекар?

- Детска мечта. Винаги съм искал да стана лекар. От една страна помагаш на хората и се чувстваш зареден, а от друга това е професия, която никога няма да те остави гладен и жаден. В тази сфера винаги има работа и изкуственият интелект не може да ни измести.

- Към коя специалност се насочихте? Защо?

- Винаги ме е привличала хирургията. Като студент ежегодно взимах участие в Националната студентска академия по хирургия. След това започнах работа като болногледач в УМБАЛ „Света Екатерина" в интензивното отделение. Две години по-късно станах доброволен сътрудник към клиниката по кардиохирургия в същата болница. През 2021 бях назначен като лекар – специализант в кардиохирургичното отделение. Дали аз избрах специалността или тя мен ме избра е трудно да се каже.

- Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина?

- Определено да. В първите години на обучението смятах, че ни претрупват с теория, а практиката е малко, но в последствие разбрах, колко важна част от целия процес са теоретичните знания. Практиката се засили в горните курсове и така двете започнаха да се допълват. Благодарен съм на всички преподаватели в Медицински университет – София, които са посветили живота си на нас – младите лекари.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- Тук има много какво да се желание. Определено са необходими реформи в сектора. Според мен трябва да се намали административното натоварване на лекарите, за да могат да отделят повече време на пациентите си и да се занимават с медицина, а не с бюрокращина. Освен това заплащането е ниско, особено за младите специалисти, които трябва да бъдат задържавни в България.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- Като най-голямо предимство за пациентите бих посочил лесният достъп до специалисти и безплатните медицински грижи.

- А минусите?

- Много са. Тези, които мога да изброя веднага са недостатъчното финансиране, липсата на повече здравни каси, липсата на достатъчно персонал, особено в държавните болници, много на брой лечебни заведения и не на последно място ниското ниво на здравна култура на българина.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- Неписано правило за един търговски обект е , че клиентът винаги има право. Същото важи и за нас - още в университета ни учат, че пациентът винаги има право. Затова смятам, че да, пациентът е поставен в центъра на системата. Всички дейности в здравеопазването са насочени към пациента.

- Бихте ли останали да работите в България? Защо?

- Аз в момента работя и се развивам в България. Смятам, че през последните години медицината у нас върви напред и има възможност за развитие в професията. Но, не мога да обещая, че ако получа неустоимо предложение от някоя клиника в Западна Европа няма да емигрирам.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Да, разбира се. На фона на толкова много лечебни заведения в страната няма как да не се развиеш - ако не успееш в една болница, ще успееш в друга.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?

- Винаги може повече. Считам, че заплащането за младите специалисти в медицината е доста ниско.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Точно затова работя и се развивам в УМБАЛ „Света Екатерина". Спрямо моята медицинска специалност тук мога да науча най-много. Само при нас се извършват сърдечни трансплантации, поставят се устройства от типа Heart mate III за подпомагане помпената функция на сърцето, което е почти равнозначно на една трансплантация, правят се много минимално инвазивни процедури и най-важното учим се от най-опитните и големи имена в тази специалност.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- Определено ме притеснява агресията сред пациентите. Аз лично не съм ставал жертва на такива пациенти, но никой не е застрахован. Повече ме плаши фактът, че българинът всичко поставя под съмнение и не вярва на лекарите и медицината. Тук визирам и изключително усложнените пациенти, които постъпват при нас в крайна форма на сърдечна недостатъчност, защото се лекуват с народни илачи и не ходят на профилактични прегледи.

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

- Не бих могъл да отговоря с „да" или „не" на този въпрос. Аз лично смятам, че нещата биха се подобрили, ако има няколко здравни каси. Така и болниците и пациентите ще могат да избират, с коя от тях да работят и биха могли да се покриват много повече дейности, включително скъпоструващи.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- Определено има нужда от промяна. Не бих могъл да степенувам по важност промените, но смятам, че трябва да се засили инвестицията в медицинските кадри. Необходими са повече усилия за подобряване компетенциите на персонала с обучения в чужбина. Държавата и болниците би следвало да инвестират в повече програми за придобиване на нови умения или усъвършенстване на такива, чрез обмен на кадри с чуждестранни болници или различни обучения. Както вече споменах, мисля че има нужда от по-широко навлизане на частни фондове за дофинансиране на здравеопазването. Важно е да се развият и програмите за профилактика, чрез различни промоции или информационни кампании, за да се подобри здравният статус на българина.

- А на етичните стойности в гилдията?

- Те по презумция трябва да са завишени. Не може да си лекар и да практикуваш тази професия без етика и морал.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- Може би с хаоса в политически план. Промени има, но се правят на парче. Проблемът е, че едно пртавителство или министър започва нещо, след това идва друг и не го довършва, а решава да прави съвсем различни промени от предшественика си и така се въртим в един омагьосан кръг. Много е важно всички политици да знаят, че техните действия, особено ако са успешни ще се отразят в обществото доста след мандата им. Те не трябва да мислят от днес за утре, необходимо е визионерство в дългосрочен план.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

- Бъдещето зависи от всички нас. На първо място да се грижим за здравето си, защото колкото по-увредени сме, толкова повече натоварваме здравната система.