До Ада на алкохола и обратно

„Анонимни алкохолици“ не са панацея, но на мен ми спасиха живота, казва Деа

Лора
Симеонова
lora@mail.bg

Дъно. За Деа то е магическата думичката. Вярва, че там лежи спасението на всеки алкохолик. Когато твърде дълго търсиш смисъла и щастието на дъното на чашата, един ден просто трябва да го удариш. „Алкохолизмът е болест на отричането. Ако не си опрем дъното, не става. Само тогава има шанс да си признаеш проблема“, категорична е Деа.

Тя лети към своето 15 години

Това са си има-няма 5 745 дни. И нито един – без алкохол. Накрая е пияна нон-стоп. „Минах на спирт – не по финансови причини, просто нищо друго не ме хващаше така бързо. А аз исках за 2 минути да съм мат!“, признава Деа. Но, колкото и да надига чашата, пустото дъно все не се вижда. Не успява да го удари нито, когато среща мъжа на живота си. Нито, когато забременява. Нито, когато трябва да роди сина си. Нито, когато започва да се напикава в леглото. „Явно не съм си признавала. Дори, като разбрах, че алкохолизмът е болест, започнах да го използвам като алиби. Казвах: „Аз съм болна, оставате ме да пия!“, връща лентата Деа. Сега с усмивка си спомня колко глупаво се е опитвала да заблуди всички, че няма проблем. „Например – влизам в аптеката и искам половин кило спирт. Казвам, че ми трябва, защото детето ми е много алергично и ще чистя цялата къща. Глупости, кой знае колко съм се клатела и как съм миришела на джибри!“, не сдържа смеха си Деа. Там някъде, но още преди да удари дъното, започва да прави опити да се заключи духа в бутилката. Заради сина си, заради мъжа си, защото трябва да избере – да живее или да умре… Всеки ден се кълне от сърце – от днес край! – и след 10 минути пак е пияна. Започва да обикаля – първо по психиатри, после по психолози, накрая стига до врачки, ходжи и църкви.

Пробва всичко – от скъпи хапчета до леене на куршум 

Нищо! „Само в клиника не съм влизала. Плаша се от затворени пространства. А и много се притеснявах, че мъжът ми ще ме зареже. Че, ако ида някъде за месец, ще си намери любовница. Нищо, че така и така не бях в час – той може и да си е имал и 10, докато аз спях по цял ден в амок“, смее се Деа.

И накрая дългоочакваният сблъсък с дъното идва. То е „преоблечено“ не като страх или като срам. А като умора – убийствена умора. „Просто жестоко се изтощих от всички лъжи. Макар че съм творческа личност – идеите ми се изчерпиха. Забравях къде съм крила бутилки, пари, писна ми да доливам, да преливам… Да съобразявам целия си график с това да се напия, после да се наспя – уж, за да изтрезнея, и да се отмириша – което е невъзможно, защото всяка пора ти лъха на алкохол“, разказва Деа. Духът в бутилката от приятел отдавна се е превърнал във враг. „В началото, като изпиех 5 ракии, ставах Супермен. Втълпявах си, че и в работата ставам много по-организирана и мощна! Представи си за каква самозаблуда говорим – паралелен свят! Накрая бях ходещ призрак – само спях. Ако не пия – зле, ако пия – още по-зле!“, спомня си Деа. Така стига до сбирката на „Анонимните алкохолици“. Малко на инат, малко на майтап и макар че предния ден пак е „била на черешата“. „Бях ужасно уморена, мразех всички – защото бяха много тъпи, а аз – супер умна, разбира си. Такава е болестта ни – кара те да ослепяваш. Един от познатите ми, „тъпите“, ми подметна за сбирките. Отидох. И край – оттогава не съм близвала!“, споделя Деа. Признава обаче, че не при всички става така – едва ли не с магическата пръчка…

„Алкохолизмът е болест на три нива – физическо, умствено и духовно. Тялото най-лесно се оправя. Дори понякога, като съм много гневна, ме е яд, че не ми се и пие. Това се нарича „сух алкохолизъм“ – може да те доведе до лудост“, казва Деа. И обяснява, че именно затова е много трудно човек да се оттласка от дъното сам. „В клиниката те пречистват горе-долу физически.

Но душичката, която сме пълнили с алкохол, кой ще спаси?

пита риторично Деа. За нея отговорът е еднозначен - „Анонимните алкохолици“. Иначе няма спасение от онзи „ген“ на алкохолизма. „Повечето алкохолици не са съгласни с реалността. Трудно я приемат, вечно искаме да я променят. Аз съм Бог, аз знам най-добре, мога да превъзпитам всички! Това погубва“, вярва Деа. Казва, че алкохолиците мразят да ги командват – затова и на сбирките никой не те притиска. Няма проверки пил ли си или не. Няма задължителни „изповеди“ – ако искаш, с месеци можеш да ходиш и да мълчиш като пукел. Е, Деа не е от тези… Признава, че не си спомня съвсем ясно първите сбирки – защото тогава спиртът във вените й още не е „изветрял“. „Запечатало ми се е само това – колко много ми се радваха! Даже се чудех защо – дали пък нещо няма да ми искат! Впечатлих се и колко чисти и спретнати изглеждаха. Не миришеха на алкохол“, смее се Деа. Невероятно чувство на уют – това на първо място намира в групата младата жена. „Дотогава в близките си виждах само съдене и укор – и те не са виновни, просто това ми е било удобно да виждам. Бях такава – или искам да съм Бог, или да се пиша жертва – и в двата случая пиех. А там, на сбирката, не трябваше да се преструвам, нито да се старая да се държа нормално“, разказва Деа. И се шегува, че днес е като диабетиците – както те си бият инсулина, тя ходи на сбирки. Не ходи, направо хвърчи!

„Не твърдя, че е панацея – но на мен ми спаси живота“, казва за програмата Деа. Разбира се, не си прави илюзии, че е застрахована да посегне към алкохола пак.

Дали си 20 години трезвен или два дни – значение няма

Винаги съм на една ръка разстояние от първата чашка“, казва Деа. Затова и стриктно, ден след ден, върви по 12-те стъпки, начертани в програмата. „Подхлъзна ли се към депресии и „филми“, ще стигна до първата чашка. А тя няма да е последната – но пък вероятно това ще са последните ми дни живот“, сериозна е Деа. Разкрива, че в групата говорят за болестта като за свещ. С всяка чаша алкохол я палиш. Да, можеш да я угасиш. Но с всеки следващ пламък я стопяваш по малко. „Да, има хора от „Анонимни алкохолици“, които са се „пробивали“ и всеки път е по-трудно и по-трудно връщането“, признава Деа. А, ако се откажеш от битката, пътят е повече от ясен, както пише и в книгите по програмата –  води неизбежно до лудост, затвор или смърт.

„Когато влязох в групата, не ме беше страх, че не трябва да пия. Бях наясно, че това е катарзис. Че трябва да се обърнеш с хастара навън, не просто да извадиш само единия джоб на шлифера. А, малко или много, всеки иска да си остави вратичка към онова, старото“, откровена е Деа. Вярва, че вече се е спасила от „страховете на алкохолиците“. „Преди умирах от кеф да влизам в драми, то е като серпентина – доставя ти извратено удоволствие да те засмуква“, разкрива Деа. Сега се бои само от едно – да не улови отново твърде здраво юздите. Да не загуби безценното доверие, което има в близките си и във висшата сила, „която знае по-добре от нея“. „Спра ли да се осланям на приятелите, на семейството, на Бог, реша ли пак, че мога всичко – ще се родят очакванията. А с тя – и разочарованията“, споделя Деа. А от горчилката в душата до тази в бутилката пътят е къс. Затова в „Анонимни алкохолици“ има една максима: „Keep it simple!“.

Простичка програма за хора със сложно мислене

„Няма велики неща. Само простички истини, които бях забравила. Като например, да правиш добро, без да очакваш нещо насреща. Или да не се дразниш на онова, което не е в твоя власт. Да обичаш без „ако”, защото в любовта няма как да има условия. Само, дето на мен ми се наложи мина през Ада, за да си ги припомня“, казва с горчива усмивка Деа. „Преди бях много устата! Все гледах да победя в словесна битка. Сега, когато някой е агресивен с мен, го прегръщам – и това го стъписва повече, отколкото, ако го напсувам. Не се боря да променям никого – и ето, мъжът ми, синът ми, цъфтят около мен“, откровена е Деа.
Днес, във втората година от новия си живот, тя е впрегнала цялата си енергия да помага – но само на онези, които наистина го искат. Такова място са „Анонимните алкохолици“ – единственото условие да получиш помощ, е да я поискаш.

„Сега съм толкова щастлива, че чак ме е страх!“, признава Деа. На трезво животът се оказва прекрасен. Да прегръщаш сина си. Да си помълчиш с мъжа си. Да споделяш със сродните си души в клуба. И всичко това – само с една малка крачка. „Просто допуснах възможността, че може да се спася. Само това се искаше – лекичко да открехна вратата“, казва Деа.
А зад нея я чакат куп прекрасни неща – като сватба например. „Слава Богу, моята любов остана… Сега преживяваме всички неща, но на трезво. Секс на трезво, ресторант на трезво, почивка на трезво“, смее се Деа. Но съвсем сериозно казва, че мъжът до нея е не по-малко изстрадал и ще му нужно много време да се възстанови. „Като изтрезнях, мислех, че трябва да ми постила червени килими, да ме посреща с цветя и рози… Но всъщност всички хора покрай мен са съзависими – такъв е терминът. Без да искат, те се превръщат в контрольори. И им трябва време да свикнат с доброто“, споделя Деа. Толкова е откровена, че даже малко се стъписваш. Казва обаче, че всяко признание я лекува.

Ако забравя откъде съм тръгнала, утре мога пак да се подхлъзна

– затова трябва да си спомням“, казва Деа.

„Добрата богиня“. Така „Google“ превежда името Деа, което си е избрала да я орисва по пътя й обратно към светлината. От Ада на алкохола си е взела под ръка едно „малко дяволче“ – както обича да нарича болестта си. Това е път на вярата и любовта. Но и път, който се вие само по ръба.

Не падай, Деа!

ПОДКРЕПА Събират се в 26 клуба в 15 града 82 години „Анонимни алкохолици“ (АА) превеждат зависимите по обратния път от Ада. В България движението съществува от 27 години. В момента у нас се провеждат 26 редовни сбирки на „Анонимни алкохолици” в 15 града. Програмата от 12 стъпки върви и в 3 психодиспансера и 3 затвора в страната. Най-младият член на „Анонимни алкохолици” в България е на 20, а най-възрастният – на 78 години. Единственото изискване за членство е желанието да се спре пиенето. Такси не се събират, а организацията се издържа само от волни дарения. „АА не е свързано с каквато и да е секта, религия, политическа организация или институция. Не желае да се включва в обществени спорове. Не подкрепя и не се противопоставя на каквито и да е каузи. Главната ни цел е да останем трезви и да помогнем на други алкохолици да достигнат до трезвост“, е посланието на „Анонимни алкохолици“. Всеки, който се нуждае от помощта им, може да потърси подкрепа на www.aa-bg.info, както и на тел.: 0899 544 644.