Бъдещето зависи от всички нас

Плаши ме факта, че много хора са изгубили вяра в здравната система, мисля, че етичните стойности, трябва да залегнат много повече в подготовката на всеки лекар, казва д-р Станимир Тепавски

- За разлика от много мои колеги, избрах медицината на един по-късен етап. Не бих казал, че е детска мечта, а по-скоро осъзнат избор. Още в ученическите години ме заинтригуваха обучения по първа помощ и заедно с любопитството и интереса да знам повече се зароди идеята да следвам медицина.

- Към коя специалност се насочихте? Защо?

- Едни от дисциплините, които са ми били най-интересни в университета, бяха спешната и интензивна медицина, както и фармакологията. Чак в последната година на обучението си обаче успях да направя "математиката" и резултатът беше ясен – клинична токсикология. Една изключително динамична специалност, в която рутината и скуката липсват и със своята необятност ежедневно ти предлага различни предизвикателства.

- Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина?

- Щастлив съм да споделя, че съм имал много добри учители през цялото си образование, не само по време на следването по медицина. Към момента съм удовлетворен от резултатите, като ученето и развитието продължават всеки ден. Чисто организационно обаче не мога да скрия, че висшето образование в България има накъде да се развива.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- Сблъсъкът със здравната система определено е критичен момент за всеки новозавършил. На мен лично ми беше нужен период на адаптация, въпреки предварителния опит, който бях натрупал като студент. Към днешна дата смятам, че сме "свикнали" един с друг.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- Достъпността. Много наши пациенти забравят, че българското здравеопазване е едно от най-достъпните в Европа. Факт е, че има определени изисквания, но без тях няма как да съществува какъвто и да е ред в системата. –

- А минусите?

- Минусите...според мен основен минус в българското здравеопазване е липсата на координираност между различните звена в системата. Всички се сблъскваме със сходни проблеми и работим в условия, които може би не са оптимални.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- Смятам, че обикновеният пациент има достатъчно права, които го поставят на основно място в нашата система. От голямо значение е и индивидуалния подход, който всеки лекар е решил да следва в своята кариера – доверието и развитието на екипност с пациенти и колеги. В края на деня според мен е важно да не забравяме, че освен права като лекари и пациенти, всички ние имаме и задължения като такива.

- Бихте ли останали да работите в България? Защо?

- Оставането в България не беше трудно решение. Тук съм и не смятам, че бих се чувствал достатъчно комфортно в чужбина. Освен работата, има много други фактори, които са определящи за този избор – семейство, социална среда, дори традиции и природа.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Определено! Смятам, че всеки амбициозен човек, който има планове и не се плаши от работа, може да се развие в България. Със сигурност има особености и в други държави може би има съществени разлики, но ние също заслужаваме професионалисти в системата на здравеопазването, както и наука на европейско ниво. Вярвам, че младите лекари все по-бързо и по-сигурно се доказваме в очите на българските пациенти и в очите на по-опитните колеги.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?

- Не ме удовлетворява, че голяма част от нашето общество принизява нашата професия и използва думи като "алчни" и "мислещи само за пари". Обобщенията не са полезни в настоящата ситуация. Благодарен съм, че мога да водя нормален начин на живот, дори и да се налага да работя на повече от едно място.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Имам щастието да работя във ВМА, която се грижи за удобството на своите служители и за наличието на повече от минимума, нужен за изпълняване на служебните ни задължения. Надявам се в близко бъдеще всички лечебни заведения в страната, дори и в най-малките населени места, да успеят да предоставят заслуженото ниво на обезпеченост по отношение на консумативи, апаратура и комфорт на всички свои служители.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- Агресията е сред всички нас, не само сред пациентите. Плаши ме факта, че много хора са изгубили вяра в системата, което истински затруднява ежедневната ни работа. Смятам, че имаме нужда от пренастройване на отношенията лекар-пациент, в които да включим повече разбиране и уважение, демонстрирано и от двете страни.

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

- Мнението ми е, че когато в една система е ясно наличието на проблеми, те трябва да бъдат разгледани в тяхната цялост. Корекциите на парче не могат да подобрят условията дългосрочно, а по-скоро водят до натрупване на още повече умора и напрежение сред всички засегнати.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- Винаги има нужда от промени, но не и от безразборни промени. Приветствам всички действие, насочени към дигитализация и създаване на обвързаност на всички налични регистри и данни в така наречените електронни пациентски досиета.

- А на етичните стойности в гилдията?

- Мисля, че етичните стойности, трябва да залегнат много повече в подготовката на всеки лекар. Дисциплината „Медицинска етика" трябва да се изучава в последните години на следването, а не както в момента в първите.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

 - Бъдещето зависи от всички нас. Един от основните ми принципи гласи, че незнанието не може да ни бъде вечно оправдание. Всеки от нас трябва да бъде активен по отношение на процесите, които се случват в нашата държава и да има позиция по въпросите на деня. Бездействието не е стратегия, която води до развитие, а промяната колкото и банално да звучи започва от всеки нас – нашите действия, нагласи и принципи.