Нека помислим как да опазим здравето

Винаги ще има нужда от промяна – тя е нещо добро, не може целият живот да се променя, само тази система да е непоклатима, казва д-р Доротея Тодориева

- На колегите, а и на всички хора, пожелавам здраве и малко повече късмет, когато е необходим. Световният ден на здравето би трябвало да е един от най-почитаните празници, защото здравето е над всичко! Равносметката не е еднопосочна, но смятам, че трябва да сме малко по-благодарни за това, което имаме, и да вложим малко повече от себе си в това, което си пожелаваме напред.

- След като вече сте лекар, днес Вие се дипломирате и като магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт, защо избрахте този професионален път?

- Често ежедневието ни е претрупано от задачи, телефонно звънене, разговори, срещи, презентации, статии, документация. Някакси в медицинското ежедневие възникна нуждата да можеш да се справиш с него по оптимален начин, да го управляваш правилно. За мен обучението по обществено здраве и здравен мениджмънт беше голямата стъпка към собствената организация на работния ми делник, извън чисто медицинската страна – разпределение на времето, работа в колектив и отношения в него, стегнатост в задачите и умение кога и как да помолиш за помощ, кога и как да помогнеш, да разбереш колективното здраве на глобално ниво, а не само за конкретния пациент, а дори от части и в подкрепа на финансова равносметка. Всичко това се оказва не малка част от ежедневието.

- Към коя специалност се насочихте? Защо?

- Специалността ми е Клинична хематология. Изборът беше случайна съдба – наложи се да стажувам по-дълго време в клиниката, където работата ми хареса, а колегите и тогавашният ни началник доц. Николай Цветков ми подадоха не само колегиална, но и приятелска ръка. Не можеш да се научиш в която и да е специалност, ако няма хора с опит, които безусловно да те подкрепят. Това е безценно и определи моят избор, след като и те ме избраха. А в последствие хематологията се оказа точно специалността, която исках да работя. И все още е професионалната ми тръпка.

- Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина и обществено здраве?

- Напълно. Завършила съм и двете в Медицински университет Плевен и смятам, че са абсолютно на ниво. Но обучението е двустранен процес – най-важно е човек да има желание и мотивация да учи, тогава образованието ще му се отплати двойно.

- А от сблъсъка си със здравната система?

И там съм удовлетворена – не съм очаквала слаб сблъсък. Няма идеална здравна система, има такава, която работи в задоволителен за страната вариант. Но позитиви и негативи винаги ще има, както ще има доволни и недоволни - неизбежно е.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- От гледна точка на моята специалност, българинът има достъп до почти пълния диапазон медикаменти и варианти за лечение. Не се налагат тежки ограничения по отношение кой с какво може да се лекува. Вероятно това важи и за доста други специалности. Сравнително бърз и безпрепятстван е достъпът до личните лекари и до специалисти. В много страни не е така.

- А минусите?

- Основният минус за мен е във връзка с големия набор документация, големи и малки изисквания, понякога явни или скрити, честата липса на правилна организация и яснота в работния процес, които откланят вниманието на лекаря от чисто медицинската му дейност. Както често вече се убеждавам – разковничето е в добрата обща и лична организираност и точност.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- Пациентът е в центъра на здравната ни система, но не е сам там. Там е и здравният персонал. Но между тези два субекта постоянно възникват нови и различни „фокуси", които ги срещат и разделят. В центъра е и финансирането на здравните специалисти и заведения – и нещата, за съжаление, добиват различен оттенък.

- Бихте ли останали да работите в България? Защо?

- Аз оставам да работя в България и в Плевен, вече 12 год. И ако трудно стечение на обстоятелствата не ме принуди, не бих искала да си представя да работя другаде. Защото се чувствам на правилното място.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

Да. Разбира се е трудно, изисква жертва на личното време, на почивните и празнични дни, на спокойните нощи. Неприятно е, ако си вложил много, а остане неоценено. Но това са по-скоро порочни практики и индивидуализъм, отколкото да е тенденция в медицината. Иска ми се да вярвам, че нашата хуманност е над това. За мен се случи така и аз вярвам. Затова се обръщам към младите колеги да не бързат веднага със заминаване в чужбина, а да дадат шанс на България.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?

- Да, с цената на много работа, но съм благодарна за нормалния живот, който водя. Повече не ми трябва.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Условията са трудни, но по много и различни причини. В края на деня, обаче, те зависят и от това, как ги приемаш и как се справяш с тях. И трите изброени от Вас условия са важни и във взаимовръзка – без достатъчен и добре квалифициран персонал не може да се свърши оптимална работа, дори и от най-добрите налични работници. Това неминуемо натоварва работната среда. А единствено наличието на скъпа техника не може да работи сама за пациента. Но и без нея се ограничава достъпът му до възможности за помощ. Смятам, че в нашата клиника има баланс на гореизброените компоненти и съм благодарна. Но на много места не е така. И е редно да се стимулира развитието и задържането на нови кадри в по-слабо осигурени райони и болници.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- Сякаш започнахме да обръщаме повече внимание на отрицателните новини и да забравяме добрите практики. Сякаш първите разчувстват повече, а всъщност те тласкат разочарование и агресия, които не са добри съветници. Смятам, че за да помогнеш на някой, трябва и той да иска да му се помогне и да вярва. И най-доброто лечение няма да подейства, ако пациентът няма воля и вяра в лекуващия го. Лекарят предлага знания, пациентът дава информация, а решението е споделено. Ако това липсва, връзката е загубена и трябва да бъде прекратена. Обикновено в тези случаи възниква недоволство и агресия. И е страшна, да. А понякога и двете страни имат своята правота – така отново се връщаме на споделената отговорност.

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

- Има пропуски. И е редно да се срещат по-често хората, които де факто работят, с тези, които казват как трябва работниците да работят. Отстрани изглежда различно спрямо реализацията на практика. Нека не изглеждаме като непослушно дете, което го наказват за всяко нещо, само защото някой го е определил за правилно или не. В медицинската математика няма общо валидни формули.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- Винаги ще има нужда от промяна – тя е нещо добро. Не може целият живот да се променя, а само здравната система да е непоклатима. Така че спрямо конкретните нужди, трябва да се нагажда. По-добрата комуникация е важна стъпка. Яснота в препоръките и начините за изпълнение. Улеснение в документацията и организацията.

- А на етичните стойности в гилдията?

- Повечето медицински специалисти са преуморени. Извънмедицинската дейност в иначе медицинския работен ден също е много, но когато те „съдят" след това спрямо нея, тя се приоритизира понякога. И това създава предпоставки за недоволство и за възможни порочни практики. Ако можем да сме малко по-смирени, това би променило етичния фокус. Разбира се, в отделни случаи може да се срещне и непрофесионално отношение. Смисълът на регулиращите механизми е да го възпрепятстват.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- С липсата на реално разбиране какво трябва да се промени и здрава ръка, която да понесе отговорността за промените. По-лесно е да кажеш, че ще е трудно и да се откажеш.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

- От всички в сферата на здравеопазването зависи. Ако здравните работници знаят добре какво искат и са организирани, няма сила, която да ги възпре да го променят. Това е колективният дух. И това може да повлияе НЗОК, министъри, здравната система като цяло. Последните обаче няма да се променят, ако работните „пчелички" не сигнализират за проблем. Нещата няма да се променят и ако на решаващите позиции застават хора, които не разбират естеството на работата или нямат за свой приоритет нуждите на работниците. Затова за всички, ангажирани в сферата на здравеопазването, казвам днес – нека помислим как да опазим Здравето – чуждото, а и нашето!