Важните изпити са до леглото на болния

Младите специалисти да не се примиряват със сегашните условия, нито пък да бягат в чужбина, а вместо това да отстояват както своите, така и интересите на пациентите си, казва Любомир Гайдарски

- Медицината е изключително отговорна и изискваща професия. Добрият специалист, трябва не само да има огромни теоретични и практически познания. Той трябва, всеки ден, да надгражда знанията и уменията си, тъй като ежедневно, приетите от него пациенти му доверяват най-съкровеното си, а именно живота си. По тази причина медицината е изкуство, занаят, философия, но най-вече призвание. Затова не мисля, че човек избира медицинската професия, а по скоро тя него избира. Вярвам, че и при мен точно така се получи. Едни от най-ранните ми детски спомени са свързани с желанието да помагам на околните, както и любопитството към непознатото, особено свързано с човешкото тяло и устройството му.

- Към коя специалност се насочихте? Защо?

- Покрай работата ми като демонстратор към катедрата по Анатомия, Хистология и Ембриология, се засили интересът ми към невроанатомията, по тази причина, за момента се насочвам към неврологията, като за мен, най-голям интерес представлява спешната неврология с опция за ендоваскуларна терапия. Също вярвам, че клиничната работа трябва да върви ръка за ръка с научната. В този ред на мисли се надявам, в бъдеще да имам възможността, да се занимавам с научноизследователска дейност в областта на невронауката.

- Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина?

Към момента съм студент по медицина, 5-ти курс и бих казал, че до голяма степен съм доволен от нивото на теоретично обучение и тук бих желал да изкажа моите най-искрени благодарности на проф. Бойчо Ланджов, д-р Георги Георгиев, д-р Александър Илиев, д-р Станчо Станчев, д-р Никола Стаменов, доц. Весела Иванова, д-р Драгомир Дарданов, д-р Светла Динева, д-р Иво Сираков, доц. Светлин Цонев, д-р Благовест Стоименов, д-р Калина Колева, д-р Димитър Бакалов и д-р Биляна Георгиева, както и на всички останали преподаватели за оказаните напътствия и подкрепа по пътя ми на личностно израстване и развитие. Единствено мисля, че би било хубаво да се набляга малко повече на практическото обучение, тъй като медицината не се изразява в това "да назубриш" определен брой теми, които да "изпееш" на изпита... По тази причина, в края на трети курс, взех решението да започна работа, тъй като усетих, че практическите ми умения не са на желаното от мен ниво, донякъде заради KOВИД и онлайн обучението. Времето прекарано в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" значително подобри моите практически умения и възможности за комуникация с пациентите. Но най-вече ми помогна да стигна до извода, че не оценките от изпитите са най-важното мерило за възможностите на един лекар, а истинският критерий са действията му в момент на спешност. Наистина важните изпити не са онези в университета, това са ежедневните решения до леглото на болния, а истинските оценки са благодарността в очите на излекувания пациент, както и усмивките по лицата на близките му. По тази причина искам да благодаря на целия екип на Втора Клиника по Ортопедия и Травматология за всичко на което са ме научили.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- Тъй като съм все още студент, мисля че основният ми сблъсък със "системата" ме очаква едва при започването на специализация.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- Както всяко друго нещо, здравната ни система има своите плюсове и минуси. Плюсовете са, че всеки човек може да получи качествена медицинска помощ, основно благодарение на структурите на Спешна Помощ, както и спешните отделения в болниците. Друг голям плюс е ниската цена (в сравнение с други държави) на голяма част от медицинските услуги.

- А минусите?

- Минусите, от друга страна, са доста по-лесни за посочване, тъй като те са наболял проблем в обществото ни, от дълги години... Като цяло доста е изговорено по тази тъй обширна тема, затова аз ще се спра само на най-големия за мен, минус и то е чувството за недооцененост на медицинските специалисти. Няма как да приема за нормално една сестра и ли един специализант да получават неколкократно по-ниско заплащане от работещите в големите търговски вериги. И сега веднага ще си кажете, "ето го и този е поредният сребролюбец", но тук не става дума само за това. С цялото ми уважение към всички работещи в тази сфера, но медицинските специалисти са пожертвали неимоверно много от времето и здравето си, за да придобият квалификацията и знанието, необходими за спасяване на човешки живот. А получаваното от тях заплащане е едвам достатъчно за преживяване, на фона на сегашните цени... а за създаване и издържане на семейство - и дума да не става. Още едно доказателство за изказаното от мен твърдение са всички прояви на насилие над медицински работници, което, честно да си призная, за мен не само е напълно недопустимо, но и изключително деморализиращо за цялото съсловие.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

-По видяното до този момент, бих казал да, пациентът е в центъра здравната ни система. За един лекар, първият приоритет е да помогне на пациента си и да облекчи страданието му.

- Бихте ли останали да работите в България? Защо?

- На този етап от обучението си по-скоро клоня към решението да остана в България. Но също така бих искал да отида и на специализация в чужбина и след това да се завърна в България, по образец на вече покойния проф. Чирков.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Смея да твърдя, че тук има много добри възможности за кариерно и академично развитие, стига човек да бъде достатъчно трудолюбив и упорит. Но също така е необходима и голяма доза късмет, за да попаднеш при човек, който ще иска да те научи, било то лекарят, при когото специализираш, или научният ти ръководител.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?

- Вече частично отговорих на този въпрос. Като в допълнение, не мисля, че 1000-1500лв. за специализант, на фона на сегашните цени и инфлация са достатъчен доход за финансова стабилност, а да не говорим за създаване на семейство и отглеждане на дете.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Условията на работното място са също от първостепенно значение за нивото на медицинските услуги. Недостигът на медицински кадри, и най-вече сестри е навярно един от най-сериозните проблеми пред здравеопазването ни. Но предвид заплащането и отношението към тях, това не ме изненадва. А що се отнася до техника, бих казал, че поне в големите болници и най-вече частните, техниката е на световно ниво.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- Агресията от страна на пациентите и близките им, по-скоро ме натъжава, отколкото да ме плаши. Както вече казах, за мен това е напълно неприемливо.

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

- Предвид факта, че съм все още студент и не съм имал пряк досег с НЗОК, ще се въздържа от отговор.

Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- Това е също една доста обширна и разисквана тема. Да, смятам, че промяна в здравната ни система трябва е жизненоважна. Като според мен, тази промяна трябва да започне от създаването на по-добри условия на труд за медицинските работници, както и да се осигури по-добро обслужване на пациентите. Разбира се на думи е много лесно, но за щастие имаме нагледни примери за по-добре структурирани и функциониращи здравни системи, като тези в Швейцария, Скандинавските страни, Франция и Испания.

- А на етичните стойности в гилдията?

- Предвид сегашното ми положение в гилдията, мисля, че не съм аз човекът, който трябва да определя нивото на етичните норми или повишаването му. Аз вярвам, че лекарят винаги трябва да цели възможно най-доброто за пациента си, ръководейки се от препоръките на медицината, базирана на доказателства.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- Според мен липсата на обещавани промени в системата през последните години се дължи на две неща. Първото е примиряването от страна на медицинския персонал с досегашните условия. А второто, за съжаление, е нехайството, като че ли на цялото ни общество, къмто здравните работници, което аз си обяснявам, с широко разпространената презумпция, сред българското население, че хората в сферата на здравеопазването са "мафиоти в бели престилки"...

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

- За мен, хората от които зависи бъдещето на здравеопазването са всички студенти в медицинските университети, специализантите, както и младите специалисти. Бих ги помолил да не се примиряват със сегашните условия, нито пък да бягат в чужбина, а вместо това да отстояват както своите, така и интересите на пациентите си!