Болестта като роман(с)

За Иво Христов да пише като Стивън Кинг е измолено коледно чудо

Лора
Симеонова
lora@mail.bg

Премиерата на „Календарът на живота“ бе само преди седмица, но Иво вече е потънал в следващия си проект. Летвата този път е още по-високо – трилогия! „Първата книга от поредициата „Наследството” вече е написана и мина редакция, пиша втората“, признава младият писател. Измислил е и заглавието – „Кървави мечти“. А мечтата му е тритомникът да види бял свят през 2018 г. Да не вземе да пресъхне вдъхновението му от толкова писане? „Няма страшно, Джеймс Патерсън издава по 6 книги годишно“, казва с усмивка Иво. А и коварната болест-муза все намира начин да го „захрани“. 

Както Clinica.bg вече ви разказа, да бъде писател е измолено коледно чудо за Иво. На 25 декември 2014 г., след като

преживява 4 мозъчни операции само в рамките на 5 месеца

13-годишното тогава момче отключва църквата в родния си Радомир. Вместо да се помоли за изцеление обаче, Иво иска от Господ да сбъдне най-съкровеното му желание – да стане писател, като любимия си Стивън Кинг. Молитвите му са чути само 8 часа по-късно, разкрива майка му Милена. „Когато се прибрахме, ми каза: „Мамо, аз ще напиша книга!”. Даже малко смешно ми стана. Но още същия следобед  седна – първоначално на пишещата машина. По цял ден тракаше. Сякаш беше в транс! Дума по дума, лист по лист – така се роди първият разказ в „Приятелите умират сами“ – „Отмъщението“, връща се три години назад Милена. И признава, че синът й всъщност от бебе е в плен на книгите. „В количката само тях искаше – нямаше плюшени играчки и камиончета. Любима му беше поредицата за костенурчето Франклин. Имаме сигурно цял кашон с нея”, спомня си с усмивка майката на Иво. И досега, за всеки празник, синът й си пожелава книга. От началото на годината е прочел трийсетина. „Не можеш да си писател, без да си читател”, намесва се Иво. Признава, че чете предимно преводна литература – психотрилъри, хорър и криминалета. Извън кумира си Стивън Кинг, се учи и от Крис Картър. Но голяма слабост му е поезията на Валери Петров.  Много се впечатлил и от „Среднощни светлини” на Иван Русланов.  

Две седмици – толкова трябват на Иво, за да напише първия си разказ. 336-те страници на „Календарът на живота” пък му отнемат само 40 дни.

Неговите изстрадани 40 дни в „пустинята”

И тук болестта се „преоблича” като муза. „Този роман е много изстрадан, пълен е с истина – част от съдбата на писателя Джордж Лукас е свързана с болката на нашето дете”, разказва Милена. През лятото на 2016 г. Иво пипва банален наглед вирус. Температурата от 40 градуса обаче се оказва фатална за крехкото му здраве. Инфекцията атакува ухото, с което Иво чува.  „Правихме какво ли не, вземаше съдоразширяващи лекарства – без ефект! Беше му много тежко и потиснато. Не искаше с никого да се вижда – нито с близки, нито с приятели. Затваряше се и пишеше по 4-5 хиляди думи на ден”, споделя с болка Милена. Резултатът от това 40-дневно пътуване отвъд границите на болката обаче я кара да настръхне. „Аз прочетох романа първа. Казах му само: „Уникално, синко!”.

За мен той е дете-чудо

вълнува се Милена.

Може и да е вундеркинд, но това не пречи на Иво да намира време и за всички хобита, по които си падат 15-годишните. Признава си, че е запален да прави мускули и активно се занимава с фитнес у дома. Когато не е по доктори в Германия, ходи и на училище и заляга над домашните. Всеки следобед задължително пише. Но не жертва времето си с приятелите, а част от тях стават и герои в книгите му. Прототип на Блейк от „Календарът на живота” например е съседското дете, с което са израснали заедно от бебета, издава майка му. Иво има и друга голяма страст – моторите. За съжаление, баща му Иво признава, че се е наложило да продадат и трите, за да плащат за лечението му.

Истината е, че там битката е безмилостна. А понякога Фонда за лечение на деца от съюзник се превръща във враг, разказва бащата, който е „зает” да воюва с институциите. След 3-те операции в Хановер, които изправят „отписания” от българските лекари Иво на крака, му е предписано лечение с известен препарат, който „топи туморите”. Фондът обаче отказва да поеме вливките с мотивите, че химиотерапията е експериментална. Така, 22 месеца, семейството на Иво трябва да намира  начин да плаща за системите.

А това са по 3 400 лв. всеки месец

В момента германските лекари са дали 90 дни почивка на Иво от лекарството. Но в началото на юли му предстои преглед в Хановер и не се знае дали няма да възобновят вливките. Така семейството от Радомир отново се стяга 4000-километровия преход със стария „Фолксваген” до Германия. Гневът и разочарованието на бащата на Иво идват от усещането му, че Фондът мери „с двоен аршин”. „На едни деца се плащат вливките, на други – не”, ядосва се татко му. И признава, че му се е налагало да ползва покровителството на влиятелни приятели покрай превеждането на парите за операциите в Германия. „За моето дете имаше кой да се обади, но какво да направят другите?! Трябва ли да имаш вуйчо владика, за да се добереш лечение?”, непримирим е бащата на Иво. 

Майка му пък признава, че банковата сметка на Иво доста е изтъняла. „Кампанията ни е от 3 години, страшно много хора ни помогнаха. Но

постоянно се появяват нови и нови болни деца

– за кое по-напред да отделят?”, казва Милена. И споделя, че когато на последната Коледа дъщеря й тръгнала с кутията за дарения из радомирските заведения, повечето хора й отвърнали: „За Иво ли? Нали вече давахме за него?!”. Семейството не иска да се жалва колко са „нулите” на кредитите, които са натрупали, за да спасят живота на Иво. За да събира пари за лечението,

Милена изработва приказни сувенири

които могат да се видят и поръчат на страничката във "Фейсбук" - "Живот за Иво". Милена ги продава и на улицата - преди Коледа – обикновено на -15 градуса, както и покрай Великден. Прави красоти и за 8 март и Свети Валентин, но признава, че хората тогава купуват по-малко. Кога намира време да твори спасителните сувенири? Рано сутрин или късно вечер, когато грижите около Иво са по-малко. Очаквано, приходите от продажбите на книгите на младия писател са обидно малко. А и той ги събира – лев по лев, за да ги инвестира в издаването на всяка следваща книга. Защото момчето-чудо от Радомир признава – за него „живот” = „писане”.