Лице

Когато посветиш животa си на мисия

20-08-2021 12:48
Красимир Митов и д-р Иво Георгиев от синдикат „Защита” – хората, които умеят да обединяват и да отстояват каузи Когато посветиш животa си на мисия
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Здравно министерство коригираха правилата, по които се изплащат допълнителните възнаграждения за работа на първа линия в спешна помощ. Това се случи след протестите на над 10 000 медици и работещи в този сектор, които недоволстваха от новата методика. С промяната се дава право възнаграждения да получава и немедицинския персонал, участвал пряко в обслужването на пациенти с КОВИД-19 или със съмнение за такъв. Зад тази победа са Националният синдикат „Защита". Кои обаче са хората, които бяха неговите мотори – тези, които не пожалиха сили да работят денонощно до постигането на тази макар и първа стъпка от победата за адекватно заплащане в условията на пандемията. Това са председателят на синдиката Красимир Митов и оглавяващият федерацията на работещите в здравеопазването към „Защита" д-р Иво Георгиев.
„За нас това не е победа, а само спечелена битка. Ние продължаваме. Ролята на синдикат „Защита" беше огромна в този процес. Надяваме се да стигнем докрай с изпълнението на всички наши искания, а те са да се върнат 1000 лв. на спешните медици, а професията да мине в първа категория труд, за увеличение на основните заплати", казва д-р Георгиев.

 

Повече от 20 години той работи

 

в Центъра за спешна медицинска помощ във Видин. Не знае кога ще го извикат на адрес, нито дали болният е с КОВИД-19 и е укрил симптомите. Когато тръгва към пациент, той не е наясно дали ще успее линейката да преодолее преспите до родилното или ще му се наложи да изражда жената по пътя. Той, както и останалите му колеги – спешни медици са на крак независимо дали навън са минусови температури или е пек. И, ако на дежурство му се падне кола с климатик, е истински късмет, защото повечето от тях в автопарка на спешното нямат тази екстра. Нямането не опира само до това зиме да си на топло, лято – на прохлада докато работиш. „Нямането стига до там, санитарките да перат и лете, и зиме, при пек и при минусови градуси защитните облекла на лекарите на двора, на ръка в легени. Причината е, че във филиалите на Центъра за спешна помощ във Видин перални няма. Тези проблеми са в почти всички центрове за спешна помощ в страната и е належащо Министерство на здравеопазването да помисли за създаването и оборудването на нови модерни центрове за спешна медицинска помощ, за да не са в мазетата", ядосва се д-р Георгиев

 

Преди промяната на новата методика за заплащане

 

на допълнителните възнаграждения за работа на първа линия, извоювана от лекарските протести, санитарите и шофьорите не фигурираха в нея независимо, че помагат при пренасянето на носилките с болни, дезинфекцират линейките след инфекциозно болни и се грижат за защитното облекло на лекарите, фелдшерите и парамедиците. „Заради тях, заради всички нас предприехме протестните действия на 10-ти. Хиляди излязохме през Министерството на здравеопазването в София, хиляди протестираха пред спешните центрове в страната, след като не ни обърнаха внимание и не откликнаха на многократните ни искания за среща във ведомството", пояснява д-р Иво Георгиев.

 

По думите му победата е частична.

 

На проведената днес, на 20 август, среща с министъра на здравеопазването представителите на НС „Защита" са получили уверението му, че всички работещи в спешните центрове в страната ще получат допълнителните възнаграждения за месеците юни и юли другата седмица едновременно със заплатите за м.юли. Министър Кацаров е заявил, че напълно подкрепя исканията за увеличение с 40% на основните заплати на работещите в спешните центрове и ще предприеме необходимите действия това залегне в новия Бюджет. Затова и предвиденият за 25 август протест се отлага, но в случай че отново бъдат излъгани, недоволството ще изригне с още по голяма сила, смята д-р Георгиев.

И по всичко си личи, че въпреки умората, е решен да не жали сили, както и досега – пътува всяка седмица до София, като за това ползва почивните от дежурства дни. Така докторът разпределя времето си, стараейки се нито една от дейностите му да не забави ритъм и да не забуксува. Признава си, че напоследък няма много време за семейството си, но приоритет сега е заплащането на колегите му на първа линия. Затова и у дома го разбират и се стараят да му спестяват всякакви други грижи.
Разединението на синдикатите е голямата болка

и на него, и на лидера на „Защита" Красимир Митов. И двама отлично помнят лекарските протести от средата и края на 90-те години, когато хората бяха обединени в общата кауза за по-добро здравеопазване в България. И единият, и другият, ако се върнат назад в спомените си на живи участници, могат да напишат историята на синдикалното дело в ново време у нас. Време за това обаче сега няма. Поне докато не бъдат решени няколко твърде парливи, по думите на Красимир Митов, въпроси за синдикализмът на наша почва. И независимо, че Национален синдикат „Защита" е най-младата структура в България, едва от 16 години, вече си е извоювала авторитета на организация, която се бори до край за правата на ощетените.

 

За това време членовете й наброяват над 20 000

 

души. Нейният председател Митов знае отлично как се постига успех в поставените искания. За това му помага не само дългогодишния опит в синдикализма, но и висшето икономическо образование, позволяващо да има реален поглед върху икономическата и социалната сфери на живот, което е от съществено значение в преговорите с работодатели и държавни институции по въпросите на трудовите и осигурителните отношения. „Независимо, че вече имаме опит, имаме и добра членска маса, имаме и успехи, но има още много какво да желаем. Предизвикателствата пред нас са много, но ще се борим за тях", казва той. И в тонът му прозвучаха категорична непоколебимост.

 

„За демокрация вече 32 години в България

 

хората нямат необходимите права, констатира лидерът Митов. Това, за което работим не са неща от ХХI век. В останалите европейски държави те отдавна са извоювани. Всичко, което не угажда на политиците е мачкано, а хората уволнявани", казва той. Затова „Защита" си е поставила за цел час по-скоро да бъде приет Закон за синдикатите, където да бъдат разписани и правилата, и правомощията, и съответните отговорности и санкции, ако се наложи. Да бъде гарантирано в действителност правото на свободно синдикално сдружаване.

 

Наблюденията му сочат, че лекарското съсловие,

 

макар и в последните години да не се изявяваше особено активно с протестни действия, остава едно от най-непримиримите към социалната неправда. За него човешката неблагодарност е най-голямото зло у българина. До този извод го е довел опитът му. Случило се преди няколко години. В голямо предприятие работниците не получавали заплати от пет-шест месеца. Работата спира. Хората не знаят как и с какво ще хранят децата си. Синдикат „Защита" води тежки и мъчителни преговори със собственика. Убеждава важен международен партньор на предприятието, въпреки загубеното доверие, да възстанови договорните отношения и работния процес. Успява да убеди и банката кредитор да не посяга да затваря предприятието.

 

Започва ежеседмично изплащане на възнагражденията

 

на работещите. След месец – два обаче те казват: „Какво направихте вие, синдикатите? На нас работодателя ни дава парите!" Независимо от подобни моменти, Митов не се отказва. Убеден е, че човек трябва да се бори докрай. Затова, паралелно с исканията за Закон за синдикатите, той и колегите му настояват и ще поставят въпроса на новия парламент за промяна на Закона за уреждане на колективните трудови спорове. „Според сегашният Закон за уреждане на колективните трудови спорове на практика е невъзможно да бъде проведена законна ефективна стачка, законоустановената процедура преди провеждането на стачката е продължителна, с месеци наред, изисква се едва ли не съгласие на работодателя, за да е законна, а произнасянето дали стачката е законна или не е в последствие.

 

Не преди провеждането на стачката, за да са спокойни

 

стачкуващите, че няма да бъдат обвинени в последствие за незаконни действия и нанесени имуществени вреди за милиони левове." поясни Митов.

Преди обаче синдикат „Защита" да предприеме действия за промяна на нормативната уредба, особено и предвид настоящата неясна политическа ситуация – служебно правителство и евентуални предсрочни парламентарни избори, на дневен ред са постигане на 100% на исканията в полза на лекарския и нелекарски персонал в спешната помощ.


От пеенето до аутопсионната зала

От пеенето до аутопсионната зала

Д-р Стефани Шкетиева избира за своя съдба съдебната медицина, запленили я описаните случаи от проф. Стойчо Раданов
Зъболекарят от България, който превзе света

Зъболекарят от България, който превзе света

Новоизбраният президент на Световната дентална федерация д-р Николай Шарков встъпва в длъжност след 2 години, каквато е англосаксонската система
Лекарят изобретател

Лекарят изобретател

За мен смисълът на живота е да бъдеш добър човек, да помагаш и да не се озлобяваш, казва д-р Йордан Спирдонов

Да ти дойде доктор на крака в село

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекар и парамедик обхождат като доброволци самотни старци, сънародници в Англия купуват ЕГК, глюкомери храна за хората
Лекарят, който отказа да е депутат

Лекарят, който отказа да е депутат

В работата си акад. Григор Горчев залага на екипността, в семейството на толерантността и взаимните отстъпки
Най-младият член-кореспондент на БАН

Най-младият член-кореспондент на БАН

Проф. Николай Габровски има над 5000 операции зад гърба си, изключителен опит и голямо желание пак да кара колело
Венчана за науката

Венчана за науката

Проф. Радка Аргирова – човекът, който разконспирира мистерията на ХИВ, стана обект на интерес дори от Държавна сигурност
Пантата, който избра да е хирург

Пантата, който избра да е хирург

След култовата роля във филма „Войната на таралежите" и снимки с Ламбо, д-р Борил Петров не съжалява за отказа си да стане актьор
Доктор Миро

Доктор Миро

Д-р Мирослав Ангелов афишира, че е ром, за да амбицира повече девойки и младежи от етноса да поемат по пътя на науката
Мечта за сърце

Мечта за сърце

Трябва да има донорска карта, с която всеки човек да упоменава, ако иска да дари органите си, за да се избегне говоренето с близките, казва Марияна Резова
1 2 3 4 5 ... 22 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Според вас в страната има ли нужда от още болници за активно лечение?

Май 2024 Предишен Следващ