(Не) възможният д-р Хаус

Д-р Хаус, това е името, с което Мария Христова, се завръща от Германия у нас. Знаковият си прякор получава в болницата в Германия, където е отишла да работи само на 28 години.

Разреших сложен случай заедно с моята колежка – д-р Маус, тогава дойде и това име, казва тя. И признава, че това е най-вече оценка за образованието в България, което според нея е много добро.

Доказателство за това, както и за качествата й на лекар е признанието на колегите, което не спира. За празниците тя продължава да получава подаръци от шефа си и до ден днешен. А сред най-ценните й са две книги – едната са разказите на Михаил Булгаков за живота му като лекар, а другата е „Изкуството да лекуваш". В нея научаваш, че най-добре е, когато новото и старото поколение в медицината си подадат ръка, казва д-р Христова. И точно това като че ли се случва непрекъснато в нейния живот.

Пътят й към медицината започва още в детството, тъй като и двамата й родители са лекари. Баща й е ортопед, а майка й - педиатър. От малка знаех как се промиват рани, как се правят превръзи и как се пишат извинителни бележки, смее се тя. Интересът й към медицината се усилил още повече в основното уилище, където се оказало, че й се отдават точните науки.

Тъй като учителките й по биология и химия спорели на коя дисциплина да се отдаде, тя решила да не ги разочарова. Така избрах медицината, която съчетава и двете, казва тя. Затова е категорична, че за нея да бъде лекар е сбъдната мечта.

От тази професия не я отказали дори трудностите около специализацията. Когато завършила, се оказало, че не може да запише специалност, защото имало три нулеви години на прием.

Заради това и високите заплати много мои колеги избраха фарамцевтичните компании, признава със съжаление тя. В крайна сметка д-р Христова имала шанс да започне докторантура и да остане в медицината. За тема избрала имунологията.

Динамиката обаче й се видяла малка и така заминала като стипендиант за Германия. На 28 години се оказала в чужда страна, без да знае къде ще живее и какво ще се случи.

Животът ми беше събран в три куфара, с които трябваше да градя името си наново, спомня си тя. Рискът си струвал, защото научила много неща и се доказала, като не кой да е, а като българския д-р Хаус. Две години по-ъсно обаче решила да се върне в София.

Когато си дойдох за една Коледа реших, че няма по-хубаво място от къщи, а и трябваше да довърша дисертацията си, спомня си тя. Лични неудачи също я накарали да предпочете България.

Оказа се, че баща ми има здравословни проблеми и не получава лечението, което се осигурява в Германия, тогава си казах, че искам да донеса тези нови терапии и у нас, споделя д-р Христова. От тогава и досега тя прави точно това.

Първо започнала работа в Клиниката по имунология на „Александровска". Поканата за престижното работно място дошло веднага след защитата на научния й труд в тази област. Не след дълго клиниката се оказала тясна за размаха й. В момента тя е част от съседната Клиника по нефрология, където взема втора специалност. Сега се занимава с бъбречни заболявания с автоимунна генеза - гломерулонефрити, лупус. За съжаление наблюденията й показват, че броят на болните се увеличава, а финансовите възможности на държавата ни не позволяват да се осигури най-модерното лечение.

Има скъпоструващи лекарства, които не се поемат от касата за всички индикации и някои пациенти трябва да си ги купуват сами, обяснява тя. Друг проблем е диагностиката, където навлизат все повече модерни технологии, а у нас отново няма достатъчно средства, за да се осигурят. Точно заради това тя смята, че лекарите у нас са в позицията на невъзможния д-р Хаус.

Те са прекрасни специалисти, но са ограничени финансово в работата си, категорична е тя. И се надява управниците да не я разочароват, а да направят нужните промени, за да остане не само тя, но и колегите й тук.

За тази цел трябва да се въведат ДСГ, да се увеличи здравната осигуровка и наистина да стане задължителна, а не половината от българите да не я плащат, казва тя. Освен това да има повече от една каса. Дали нещо от тези отдавна обсъждани мерки ще стане факт, остава да видим след изборите.

Макар че цялото си време прекарва с пациентите и любимата медицина, в живота й има още една страст – музиката. Като малка е свирила на пиано и е изнасяла концерти в НДК, печелила е дори конкурси. Но пред Консерваторията предпочела медицината. Защото мога да помагам на хората, пристичко обяснява тя. Затова години по-късно за пианото остава време само, когтао има гости. Тогава свити Шопен, Рахманинов, Брамс и Бах, които са любимите й композитори. Освен това кара ски, плува и обикаля света. Предимно по научни когреси, защото няма време. За да я изкуши да дойде, една нейна приятелка дори я записала на курс в Уелс. Естония обаче е най-интересната дестинация, където е била. Защото ходих по замръзнало море за първи път, казва д-р Христова. Гърция също е сред любимите й места. Може би и заради гръцката жилка, която имам, признава тя. Шанс да отиде скоро там обаче не се задава. Заради медицината. А когато личността ти отсъпва толкова много на професията, остава надеждата, че си струва. И че българският д-р Хаус не е невъзможен.