Здравната система е неспособна да задържи младите

Агресията се дължи на сблъсъка между два скоростни влака – преуморения персонал и изплашения, неуверен и първосигнален пациент, казва Георги Нанов

- Към коя специалност се насочихте? Защо?

- Силно клоня към образна диагностика, тъй като все пак подпомага дейността на всяко едно отделение. В тази специалност виждам иновативност, възможност за развитие и не на последно място - признание.

- Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина?

- Да, колкото и трудно да е то. Имало е много моменти, в които особено около изпити, съм се питал защо и как допуснах най-хубавите години от живота ми да преминат в учене и напрежение. Не вярвам да има колега, който да не си задава същия въпрос. Все пак обучението по медицина е 6 години, а специализацията е още 4-5. Но вярвам, че един ден целият този труд ще се отплати.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- От това, което виждам, здравната система е устроена така, че да осигурява общодостъпна и своевременна помощ на всеки нуждаещ се. Разбира се има изключения и веднага следва да се каже, че системата има не един или два порока, но въпреки това върши работата, за която е предназначена.

Омаскаряването на медицинските специалисти по телевизионни предавания и вестници води до демонизиране на системата и работещите в нея, което е до голяма степен целенасочено. И въпреки това смятам, че всеки, който е имал сблъсък с нея и гледа обективно, а не през очилата на медийната дезинформация, би дал положителна оценка.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

-Вноските за здравно осигуряване са нищожно ниски в сравнение с други държави, час при лекар се записва бързо, необходимите изследвания се правят своевременно. Здравната ни система се отличава с експедитивност и достъпност, което е мечта за други страни – и то много по-развити от нашата. Може би най-големият й плюс са работещите в нея, тяхната отдаденост и сила, тъй като не е тайна какви са условията на труд, заплащането и не на последно място – какво е отношението на пациентите. Въпреки това, те избират да останат и лично аз ги оприличавам на скали, които морето ежедневно се опитва да разбие.

- А минусите?

- Абсолютната неспособност здравната система да задържи младите кадри. Не знам дали е имало правителство, което да е успяло да въведе нормативни промени, с които да осигури оптимални условия за завършващите здравни специалисти. Буди недоумение парадоксът, че държавата е готова да плати сериозни суми да обучи младите, но няма ефективни механизми, с които да ги убеди да останат да работят в България.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- Да. Всеки аспект на здравната система е насочен пряко или косвено към грижата за пациентите. Но системата на бъдещето трябва да приоритизира здравия човек, тъй като употребяването на ресурс изцяло за лечението на възникнали заболявания, вместо за тяхната превенция, е неоправдано и не може да просъществува вечно. На това ни учи проф. д-р Румен Стефанов, за което съм му много благодарен.

- Бихте ли останали да работите в България? Защо?

- На този етап не си се представям в чужбина, въпреки че имам приятели там, които са готови да ми подадат ръка и биха се радвали да се реализирам при по-добри условия. Лично в себе си обаче чувствам един дълг към държавата, която е платила за образованието ми, и трудно бих изневерил на това чувство. Има и средно положение – някои колеги специализират в чужбина, след което се връщат да работят тук, което също заслужава уважение.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Да, определено. Както споменах по-горе, липсата на кадри е сериозна, което предоставя много възможности. Доколко ще си струват е друг въпрос.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?

- Трудно ми е да отговоря. Много е относително.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Това лято бях на практика в отделението по образна диагностика на УМБАЛ "Каспела". Преди две години бях за кратко в същото отделение на МБАЛ "Пазарджик". И на двете места останах изумен от апаратурата, колектива и условията на труд. Надявам се бъдещото ми работно място да бъде на такова ниво.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- Да, плаши ме. Според мен агресията се дължи на сблъсъка между два скоростни влака – преуморения персонал и изплашения, неуверен и първосигнален пациент. Следва дебело да подчертая, че далеч не всеки пациент е такъв, но дори един е достатъчен да причини сериозни щети. Подкрепям и уважавам всяка инициатива, която цели да обучи персонала как да се справя с агресивния пациент, как да обезврежда заплашващия конфликт. Но също така всяко лечебно заведение трябва да има стройна организация, която да гарантира сигурността на медицинските екипи.

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците, са добри ? Защо?

- Въпросът води до нееднозначни отговори. Ощетените специалисти, поради ниските цени на съответните клинични пътеки, далеч не печелят това, което заслужават. Същевременно професионалисти от други специалности получават невероятни суми. Тази неравнопоставеност води до това в определени области от медицината да има сериозен недостиг на кадри, тъй като малцина са тези, които биха се примирили с нищожно за квалификацията им заплащане.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- Кризата с КОВИД-19 показа, че апаратура може да се осигури, болници могат да се построят или преустроят, но медицински персонал от днес за утре, не може да бъде намерен. Кадрите са богатството на една система и ако тя със своите механизми не успява да ги задържи, то каква всъщност е ползата от нея ? Или с други думи – за да останат младите, са нужни промени. За да продължат да работят и опитните лекари, също са необходими промени. Конкретните желания на медицинските специалисти се споменават на всеки един протест на гилдията, но за жалост рядко биват чути.

- А на етичните стойности в гилдията?

- Всеки здравен работник знае тежестта на своя труд и може да прояви разбиране спрямо колегите си. От степента на разбиране зависи дали ще бъдеш етичен. Трудно би се проявило желанието да опетниш името и труда на някого, когато знаеш че и двамата сте подложени на едно и също. Относно етичните стойности спрямо пациентите – от тях зависи дали ще бъде уважаван даденият специалист. Всеки, който си позволява да бъде неетичен, колкото и добър професионалист да е, рискува да не бъде признат като такъв. И също така да получи отрицателен отзив във Фейсбук, което е много актуално напоследък.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- Липсата на желание. Може би статуквото си има поддръжници, които не допускат да има промяна.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

- Министерският съвет и народните представители в Народното събрание. Те определят аспектите на държавната политика, в това число и здравеопазването. Бих им казал, че всеки един от нас се надява и чака с нетърпение исканите промени да бъдат уважени–за да има кой да остане да се грижи и лекува.