Искам да остана в МУ-Варна

Апелирам управниците ни да се вслушват в исканията на медиците, защото този персонал е дефицитен навсякъде по света, казва Бойко Матев

- Още рано в развитието си бях запознат с професията и подробно с трудностите, съпътстващи обучението по нея, както и практикуването ѝ. Това ми позволи да взема информирано решение да се усъвършенствам в тази насока, вземайки предвид желанието ми да помагам на хората и предметите, които ми представляваха интерес в училищния период

- Към коя специалност се насочихте? Защо?

- Специалностите, които винаги са ме вълнували, са тези с диагностична насоченост, в частност образната диагностика. Моето мнение е, че практикувайки ги, бих бил най-полезен на колегите си и на пациентите.

- Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина?

- Напълно, бях чул добри отзиви за Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна още преди да постъпя там. Почти веднага институцията успя значително да надмине очакванията ми. Разбира се, от най-голямо значение за образованието на един студент по медицина са неговите собствени качества и усърдие, но университетът се е погрижил да мога максимално да разгърна способностите си. Оценявам факта, че базите на учебното заведение поддържат по-висок стандарт от средния в държавата.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- Оптимистично погледнато - най-добри умения се развиват в условия на трудности. Трябва да се избягва противопоставянето на медицинския персонал и пациентите, защото те са действащите лица в процеса на лечение и имат обща цел – здравето на болния. Наличната здравеопазна система е в ущърб и на едните, и на другите, предимно на медиците.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- Бих извел два основни плюса, при това те са единствено за пациентите. Единият е достъпността на лекарската помощ, която е значително по-висока от тази в държави с многократно по-големи бюджети и безплатно здравеопазване. Другият е високото ниво на компетентност на лекарите ни, въпреки често лошите условия, в които работят.

- А минусите?

- Би ми било трудно да ги систематизирам по смислен начин, а и не мога да претендирам компетентност в законодателен аспект, нито такава в икономически. Изключвайки видяното в средите, в които съм благодарен, че съм попаднал, в очите на един студент по медицина особено впечатление правят липсата на защита на здравния персонал (в юридически и понякога чисто физически аспект) и неадекватната работна среда.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- Съгласен съм, че пациентът е поствен в центъра й. Мисля, че това е остатък от една ненапълно и неадекватно реформирана здравна система след промяната на държавния строй. Медицинският персонал трябва да бъде в центъра на една здравеопазна система, за да бъде осигурено максимално добро здравеопазване (и изобщо наличие на здравни работници).

- Бихте ли останали да работите в България? Защо?

- Със сигурност - дори бих желал да остана в университета си. Чувствам се комфортно в обкръжението си и съм сигурен, че мога да допринеса за развитието на здравеопазването на местно и на национално ниво, докато в други страни не бих имал подобни възможности. Смятам, че съм запознат с трудностите, но не бих взел решението да се откажа да помагам с лека ръка.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Определено, компетентните кадри винаги могат да намерят сфера ,в която да прогресират. В допълнение на това, учебното ми заведение предлага отлични перспективи за кариера. До някаква степен бих изпитал удовлетворение да виждам (и да участвам в) доизграждането и доразвиването на средата си. Не пренебрегвам значителните негативи, но те не биха изчезнали без усилието на работещите в здравеопазната система и гражданската общност като цяло.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?

- Избирам да не отговоря на този въпрос, тъй като заплатата на отделните кадри би следвало да бъде строго индивидуална и да не подлежи на обсъждане от трети лица. Намирам го и за некоректна тема за коментар от колеги.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Намирам средата си за удовлетворяваща нуждите ми. Апаратурата в лечебните заведения, до които съм имал достъп като обучаващ се, отговаря на световните стандарти. Медицинските сестри са отделни професионалисти, имащи своя значима роля в здравеопазната система. Те работят заедно с лекарите, за да реализират лечебния процес, не са там за лекарски комфорт. Осъзнавам липсата на такива кадри в цялостен аспект в държавата.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- Няма как да бъда безпристрастен по отношение на агресията по адрес на лекарите. За мен е крайно нелогично да бъдат отправяни каквито и да са били негативни действия по съсловие, чиято цел е единствено да поддържа живота и здравето на гражданите. Част от отговорността за съответната агресия придавам на крайно негативното отношение към медиците сред широката общественост. 

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

- Би било несериозно от страна на студент да отговори на този въпрос, лично съм имал само косвени контакти с начина на работа на Националната здравноосигурителна каса. Само компетентен персонал, който е в договорни отношения с касата, би могъл да коментира.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- Позовавам се на казаното от мен в другите въпроси: определено не мога да претендирам компетентност по отношение на необходимите промени. По мое скромно мнение е редно именно работещите в системата да имат най-голяма гласност относно промените в нея и частният медицински сектор да получава повече подкрепа и защита. Подобрения в тази насока биха дали многобройни ползи – от по-доброто качество на работа в системата (и съответно здраве на обществото) посредством по-удовлетворените здравни работници, до привличане на чуждестранни инвестиции (и превръщане на страната ни в атрактивна дестинация за извършване на медицински процедури на чужденци).

- А на етичните стойности в гилдията?

- Етичните ценности на лечителите не са търпели значителни промени през вековете, не намирам нищо нередно в тях като цяло. Лекарският труд си остава труд, при това със значителна първоначална инвестиция в образователен аспект и едно от най-големите нива на напрежение и опасност за здравето и живота. Това означава, че заслужава пропорционално заплащане. От гилдията си бих искал да видя повече колегиалност и подкрепа между членовете ѝ и по-голяма ангажираност по отношение на общественозначими въпроси, най-вече когато касаят сектора ни.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани реформи в системата през последните години?

- С наличието на много разнородни интереси, които не позволяват смислена реформа в определена насока. В по-малка степен на честата ни склонност към безучастие във вземането на решения.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

- Хората, от чиито постъпки зависи бъдещето на здравеопазването, са младите специалисти и обучаващите се медици, към които се причислявам и аз. Бих им казал да бъдат безупречни в обучението и в практиката си, безкомпромисни в морален план, да не позволяват да бъдат потискани от външни фактори. Необходимо е да не бъдат безразлични към въпросите, които касаят здравеопазването като цяло, и да не странят от участието във вземането на решения за тях. Що се отнася до настоящето, а то е по-важно, апелирам управниците ни да се вслушват в исканията на медиците, защото този персонал е дефицитен навсякъде по света и веднъж загубим ли си медицинските работници, трудно ще ги върнем обратно.