Портрет

За стрелките на времето и спортния хъс

29-05-2020 06:00
Най-голямата ми болка е, че покрай свръхинформираността на хората, медицината "олекна", казва проф. Асен БалтовЗа стрелките на времето и спортния хъс
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Понякога в живота има незначителни на пръв поглед моменти, които по-късно ни изглеждат като предвестник, мил спомен, който става емблема на избори, белязали живота ни. Всичко това се разбира само от позицията и изпитанията на изминалото време. Как са се „завъртели стрелките" в живота на директора на „Пирогов" проф. Асен Балтов , как спортният хъс помага в медицината и колко важно е понякога да не се отказваш, ще ни разкаже той сега.

Не е безизвестно, че проф. Балтов е не просто потомствен лекар, а шесто поколение медик. На „дежурния" въпрос как избрахте тази професия обаче, отговорът не е така банален. Той се сеща за един шеговит на пръв поглед, но скъп момент, който оживява и днес „Дядо ми имаше един златен часовник. Когато бях на 7-8 години, каза че ще да ми го даде, ако започна да уча медицина. Е, той вече е в мен...", казва с усмивка проф. Балтов. А за дядо си говори като за свой близък на сърцето „вдъхновител" . „Спомням си как разказваше случаи от войната, как като военен лекар са стигали до Сегед. Първо беше ортопед, а след това поради политически натиск са го отказали от това и е станал отоларинголог. Беше извадил сливиците на децата на Княжево и Владая. Всички го познаваха и беше много приятен човек за събеседник", спомня си проф. Балтов.

От него той получава и първото си лего,

през 1974 година от Италия. Също някак символично. От малък проф. Балтов е обичал да съгражда конструкции, тогава с малките тухлички, а по-късно в ортопедията. „Децата сега не знаят какво беше тогава, когато се правеха къщички и прозорци с малките тухлички. Даже тогава ми казваха - ти защо не станеш архитект", спомня си още директорът на „Пирогов". Интересите му обаче далеч не се изчерпват дотук. Също небезизвестен е фактът, че проф. Балтов е бил активен спортист. Първо се занимавал с баскетбол, а от 8 клас започва да тренира академично гребане в „Левски-Спартак". И така седем години. Спортът го калява с онази дисциплина и издръжливост, която е добър помощник в живота, а и в ортопедията - специалност, в която се изисква и физическа издръжливост. Така тренировките дават своя принос в дългосрочен план. „В академичното гребане

изключително важен е синхронът между хората.

Те може да са много различни по характер, но лодката, в която са, се движи в една посока и правиш всичко възможно, за да бъдеш най-бърз и да стигнеш първи", казва той. Още един урок, този път по екипност, който се отплаща и във времето напред. И все пак по-късно спортът отстъпва. Той е бил част от пътя, но никога не е измествал интереса към лекарската професия. Дилема не е имало, посоката е била ясна. „Винаги съм знаел, че ще се занимавам с медицина. Щом влязох в университета, спортът остана на заден план" , разказа още проф. Балтов. Той започва да катери своята стълбичка съвсем от първо стъпало. Докато учи, започва работа като санитар в Клиниката по изгаряния в „Пирогов". Не липсват обаче и изпитания, а социално-икономическата ситуация оказва своето влияние, особено по време на тежката зима на 90-те години и купонната система. В такива ситуации най-важно е просто да не се отказваш.

„Дъщеря ми беше на 1 годинка, когато се редяхме 

на опашки за хляб и мляко. Тогава започнах да помагам в частния ресторант на баща ми. И се появи едно леко колебание дали да продължа да се занимавам с медицина. Изкарваха се много пари тогава в този бранш и се запитах за какво учих 6 години", разказва проф. Балтов. Но сякаш колебанието по време на прехода е неизбежно. „Ние сме може би поколението, което не е нито демократично, нито тоталитарно. Видяхме от всичко", казва още той. Съмнението дали да продължи с медицината обаче се разсейва с помощта на верните приятели и разбира се - воля. „Имах добър колега в лицето на проф. Неделчо Цачев, който в момента е шеф на травматологията във ВМА. Бяхме в една група и ме питаше - няма ли да почваш да работиш вече, какво става? Един ден ми каза - „Ела да видиш дали ще ти хареса" и ме заведе на 9-ия етаж в „Пирогов". Началник на Клиниката беше д-р Димитър Полендаков, с когото поговорихме на дълго и широко. Пробвай, ако ти хареса, ми каза той. И на мен взе, че ми хареса толкова, че да ходя всеки ден, независимо, че работех и в ресторанта", спомня си още проф. Балтов.

Така започва да специализира ортопедия и травматология,

а след 3 години печели конкурс за научен сътрудник, след което вече няма никакви отклонения от посоката. Определя ортопедията и травматологията като мъжка, силова специалност, за която се изисква физическа сила и издръжливост, които е придобил в академичното гребане и баскетбола. „Спортът ме насочи към травматологията и ортопедията и не съм съжалявал нито един ден, че съм станал ортопед-травматолог. Винаги съм смятал, че нашата специалност е една от най-красивите. Идва пациент, правиш операция, лекуваш и има видим резултат след 2-3 месеца. А знаеш какво е било преди. И пациентите са доволни и това, че можеш да им помогнеш и помощта е видима, носи още по-голямо удовлетворение", споделя проф. Балтов. С болката обаче не се свиква, категоричен е той. „Когато има тежки случаи с фатален край, ние винаги ги помним, макар и да не го показваме, но те остават следа в нас. Всеки в такива случаи си мислиш какво е би могло да се направи още, какво е пропуснато.

И това остава като една светеща лампичка в съзнанието

и когато имаш подобен случай ти казва – внимавай, може да има усложнение", споделя още шефа на „Пирогов". И все пак отново изтъква, че ортопедията и травматологията е изключително благодарна специалност и тези случаи са много по-редки, отколкото в хирургията или в неврохирургията, където се извършват уникални операции, но резултатите невинаги са така добри. Най-голямата му болка в момента е, че порай свръхинформираността на хората, медицината сякаш „олеква". Прекомерната информация направи хората по-нечувствителни към тяхното здраве и техните лечители, а второ мнение редовно се „взима" от Гугъл и Фейсбук. Но прочетеното в Уикипедия не е медицина, а само малък поглед към нея. „Докторите и изобщо всички в сферата на здравеопазването не сме учили за 2 часа. Това отнема години, а за да си добър специалист не по-малко от 15 години", добави още директорът на „Пирогов". В тази връзка прави и паралел с по-близкото миналото,

когато лекарската професия е била издигната на пиедестал,

дори и без задължително да имаш титла. „Това е накарало доста хора да изберат лекарската професия и то не от комерсиална гледна точка, а заради това, че помагаш на хората", казва още проф. Балтов. Но категорично не разбира сантимента към „онова по-далечно минало". „Тогава хората уж работеха, а държавата уж им плащаше. А сега тези, които работят получават добри възнаграждения, а пациентите са доволни", добавя още той.

На въпроса – „Как почива", казва, че не почива. „Въпрос на навик и нервна система е да живееш без почивка. Когато е под напрежение, човек свиква да дава много от себе си. Удовлетвореността от работата дава сили, а когато я няма, изпадаш в депресия. Но това не ми се е случвало", каза още директорът на „Пирогов". И все пак макар и да не почива, обича да пътува, особено по екзотични места. През годините работата му дава възможност да посещава различни конгреси и така има възможност да посети повече от 40 държави. Нещо, което по-рано е било мечта за него в онези времена, когато границите са били затворени. Сега мечтае да види отново Нова Зеландия, Перу и Малдивските острови. Определя се като средновярващ. „Има неща, които нямат обяснение. Неслучайно се казва, че Горе има Някой, Който гледа и напътства. Смятам, че това е вярно", споделя още проф. Балтов. Личната му мечта е здраве за близките, за децата му, които много обича. „Голяма радост е, когато мога да им отделя по 30 минути дневно. Не винаги се случва. Иначе другата ми мечта е „Пирогов" да бъде изцяло обновена болница и да покажем, че тези промени не са били случайни и е имало защо да бъдат направени", сподели още проф. Балтов.


От пеенето до аутопсионната зала

От пеенето до аутопсионната зала

Д-р Стефани Шкетиева избира за своя съдба съдебната медицина, запленили я описаните случаи от проф. Стойчо Раданов
Зъболекарят от България, който превзе света

Зъболекарят от България, който превзе света

Новоизбраният президент на Световната дентална федерация д-р Николай Шарков встъпва в длъжност след 2 години, каквато е англосаксонската система
Лекарят изобретател

Лекарят изобретател

За мен смисълът на живота е да бъдеш добър човек, да помагаш и да не се озлобяваш, казва д-р Йордан Спирдонов

Да ти дойде доктор на крака в село

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекар и парамедик обхождат като доброволци самотни старци, сънародници в Англия купуват ЕГК, глюкомери храна за хората
Лекарят, който отказа да е депутат

Лекарят, който отказа да е депутат

В работата си акад. Григор Горчев залага на екипността, в семейството на толерантността и взаимните отстъпки
Най-младият член-кореспондент на БАН

Най-младият член-кореспондент на БАН

Проф. Николай Габровски има над 5000 операции зад гърба си, изключителен опит и голямо желание пак да кара колело
Венчана за науката

Венчана за науката

Проф. Радка Аргирова – човекът, който разконспирира мистерията на ХИВ, стана обект на интерес дори от Държавна сигурност
Пантата, който избра да е хирург

Пантата, който избра да е хирург

След култовата роля във филма „Войната на таралежите" и снимки с Ламбо, д-р Борил Петров не съжалява за отказа си да стане актьор
Доктор Миро

Доктор Миро

Д-р Мирослав Ангелов афишира, че е ром, за да амбицира повече девойки и младежи от етноса да поемат по пътя на науката
Мечта за сърце

Мечта за сърце

Трябва да има донорска карта, с която всеки човек да упоменава, ако иска да дари органите си, за да се избегне говоренето с близките, казва Марияна Резова
1 2 3 4 5 ... 22 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Според вас в страната има ли нужда от още болници за активно лечение?

Май 2024 Предишен Следващ