лица

Духовният лечител на българите в Страсбург

08-05-2020 07:00
Мечтая, един ден да имаме тук хубава българска църква, в която да служа, каза отец ГеоргиДуховният лечител на българите в Страсбург
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Да лекуваш душите на хората не е лесна работа. Това най- добре го знае отец Георги, българският свещеник в Страсбург. Той е на средна възраст, но е видял и много мъка и много радост в очите на сънародниците ни зад граница. Да бъде свещеник за него е не само призвание, а дълг към една родова традиция, която той с удоволствие продължава.
Родът на отец Георги е легендарен. Той започва от малкото добруджанско село Жегларци, където дядо му Георги Пейчев е бил свещеник. Дядото е имал е шест деца, трима сина и три дъщери. И тримата му синове са станали свещеници, като него. Най- големият от синовете е бащата на отец Георги. 

 

Елин Пелин е родното място на

българският свещеник в Страсбург. Като ученик две години е учил в спортното училище в Етрополе. След това отива в Семинарията. Една година учи в училището в Черепиш, а после в София. „Първата година мои съученици бяха днешните владици в България, дядо Николай и дядо Сионий", казва отец Георги. След казармата се записва да учи в Богословския факултет. Тогава среща Деница, любовта на живота си. Това се случва на един събор в Габра, разказва отец Георги. Любовта им била хубава, но Деница е приета да учи във Франция. Той пък трябвало да продължи образованието си у нас. В началото връзката е само телефонна любов. Но идва миг, когато Георги решава, че трябва промяна, така че с Деница да заедно. За да се случи това един от двамата е трябвало да направи голямата крачка. Прави я Георги, към Франция. „Казах на баща ми, че тръгвам при Деница. Той не ме спря, само сподели, че нямаме достатъчно пари за пътуването. За да ми помогне продаде прасета, които гледахме, разказва свещеника и с усмивка добавя, ако искаш вярвай, но като отидохме на пазара дойде един човек и купи всичките прасета накуп. С тези пари Георги заминава при Деница.

Малкото средства са свършили бързо

във Франция. Тогава разбира, че е трудно да се реализира, защото не знае езика. В тези първи трудни моменти е съжалил, че не е послушал съветите на преподавателя си по френски господин Тенев, да заляга здраво над френския. „Ето, че са неведоми пътищата Господни. Преди да съм казал хоп, аз скочих. Дойдох в страна, без да говоря езика й. Господин Тенев почина и днес съжалявам, че не успях да го видя приживе, за да му кажа, че вече говоря и френски", с тъга добавя отец Георги. В началото е работел е всичко, от миене на чинии, през строителството до любимото си хоби автомонтьорството. Днес, 20 години по-късно, живота продължава да не е лек. За да издържа семейството си работи в един склад за плодове и зеленчуци, макар че е свещеник. Има син и малка дъщеричка. „ Като дойдох тук аз не бях свещеник. Черкувахме се в гръцката църква. Идваше свещеник от Париж, отец Петър, приятел на баща ми. Пътуваше изцяло на свои разноски. Той ни обедини и ни събра българите в Страсбург, а аз му помагах в службите.


Отец Георги разказва с лека тъга,

че винаги си е представял да помага в служението на баща си. Да бъде свещеник в България. Дядо му, обаче му е имал друга теория. „ Дядо Боже има нужда от свещеници и навънк. Защото много народ избяга от България, а тези хора също имат потребност от духовен лечител", прошепва мъдрите думи отец Георги. Тогава ми разказва, че свещениците във Франция, не са като в България. „ Повечето хората тук идват от нужда, вярвайки че църквата е богата и ще им помогне. Нещата, обаче не стоят така. Баща ми, който вече е възрастен, като селски свещеник е десет пъти по-добре финансово от мен. Аз ако не работя нещо друго със заплатата си на свещеник не мога да издържам семейството си . Знаех, че ще е трудно, но това е призванието ми. За свещеник във Франция ме ръкоположи Западно и средноевропейския митрополит Антоний. Той оказа голяма подкрепа и за намиране на помещение, в което да правим за собствено служение", уточнява отчето.

В Страсбург ние нямаме църква

около 3 години служихме само в събота и неделя. И то в гръцката църква. Тук във Франция не е като в България, храмовете да са отворени през цялата седмица, добавя той. Така разбирам, че с помощта на румънския свещеник и на митрополит Антоний, българите в Страсбург са получили помещение от католически пансион, в което да правят службите си . „След тяхната литургия, ние ползваме помещението за нашата. Не ни искаха наем, плащахме само разходите за ток. А помещението е хубаво и голямо, в нето има и една стаичка, в която си държим нашите работи, иконите, свещниците, евангелието, кандилата, потир-чаша, книги и други вещи. Тях прибирам в едни шкаф на колела, за да е по-лесно да го придвижваме до помещението, в което се извършва службата. После всичко се прибира обратно в шкафа и той заема своето място в стаичката, до следващата служба. Отец Георги разказва, че в града руснаците са изградили голяма и хубава църква. Като го слушам си мисля, че в разказа за руската църква има и възхищение, но и много мъка. Защото нашият народ си няма такъв хубав храм, в който да посреща празниците и да се моли в делниците.

Отец Георги казва, че сънародниците ни

по-често влизат в храма при нужда. Търсят упование, тогава когато няма друга надежда."Тялото е материя, тя ще си отиде, духът е този който ще отиде пред Бога, а душата е тази която ще бъде съдена", казва свещеникът. И напомня, че човек трябва да търси и да намира доброто в човека. Да бъде търпелив и да е доволен от това, което има. Тези уроци е научил от дядо си. Питам го дали има случай, който го е трогнал по човешки в работата му като свещеник. А той ми разказва през сълзи за едно приятелство с дядо Тошко възрастен българин, останал сам в старчески дом, след като жена му починала." Ходех често да го виждам, а той беше доволен само да поседи някой при него. Свиреше много хубаво на пиано. Случи се така, че дъщеря му почина. На 30 януари беше последния ден, в който той можеше да отиде да я види, преди да я кремират. На този ден ние със жена ми имахме годишнина от сватбата, а той рожден ден. Отидохме да го вземем и да го закараме да се сбогува с дъщеря си. Когато пристигнах и го видях толкова съсипан, ми беше невъзможно да прочета молитвите. Дядо Тошко почина наскоро след това, на 86 годишна възраст, от коранавирус. Отидох самичък да го изпратя и да го погреба", каза отец Георги.

Питам го за какво мечтае

А той ми казва, да имаме наша собствена българска църква, хубава като руската. Да не се налага да бутаме шкафа на колела, за да служим." Искам да стана сутринта, да отключа църковните двери. Да влезна вътре и да чета. А когато дойде някой да си поговорим с него и да знам, че лекувам душата му. Вечер да заключа църквата и да се прибера вкъщи", казва свещеника.


От пеенето до аутопсионната зала

От пеенето до аутопсионната зала

Д-р Стефани Шкетиева избира за своя съдба съдебната медицина, запленили я описаните случаи от проф. Стойчо Раданов
Зъболекарят от България, който превзе света

Зъболекарят от България, който превзе света

Новоизбраният президент на Световната дентална федерация д-р Николай Шарков встъпва в длъжност след 2 години, каквато е англосаксонската система
Лекарят изобретател

Лекарят изобретател

За мен смисълът на живота е да бъдеш добър човек, да помагаш и да не се озлобяваш, казва д-р Йордан Спирдонов

Да ти дойде доктор на крака в село

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекар и парамедик обхождат като доброволци самотни старци, сънародници в Англия купуват ЕГК, глюкомери храна за хората
Лекарят, който отказа да е депутат

Лекарят, който отказа да е депутат

В работата си акад. Григор Горчев залага на екипността, в семейството на толерантността и взаимните отстъпки
Най-младият член-кореспондент на БАН

Най-младият член-кореспондент на БАН

Проф. Николай Габровски има над 5000 операции зад гърба си, изключителен опит и голямо желание пак да кара колело
Венчана за науката

Венчана за науката

Проф. Радка Аргирова – човекът, който разконспирира мистерията на ХИВ, стана обект на интерес дори от Държавна сигурност
Пантата, който избра да е хирург

Пантата, който избра да е хирург

След култовата роля във филма „Войната на таралежите" и снимки с Ламбо, д-р Борил Петров не съжалява за отказа си да стане актьор
Доктор Миро

Доктор Миро

Д-р Мирослав Ангелов афишира, че е ром, за да амбицира повече девойки и младежи от етноса да поемат по пътя на науката
Мечта за сърце

Мечта за сърце

Трябва да има донорска карта, с която всеки човек да упоменава, ако иска да дари органите си, за да се избегне говоренето с близките, казва Марияна Резова
1 2 3 4 5 ... 22 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Според вас в страната има ли нужда от още болници за активно лечение?

Май 2024 Предишен Следващ