Неврохирургът с душа на поет

Умният човек работи това, което обича да прави, споделя д-р Славомир Кондов

Ваня
Гъркова
vaniagarkova@abv.bg

„Първо най-общо се насочих към хирургията и спешната медицина тъй като там нещата са по-динамични, повече импонират на моята натура. В „Пирогов" бях санитар и се учех главно от неврохирурзите и коремните хирурзи. Вече след 4 курс започнах да ходя като доброволец- влизах, асистирах за операции, помагах за болните, миех се като операционна сестра, като асистент", обяснява д-р Кондов. Трудовият му път след студентската скамейка започнал в град Бяла, Русенско. „Тогава всеки сам трябваше да си търси работа. В София такава по това време се намираше изключително трудно, само ако някой се обади за теб, но за мен нямаше кой, тъй като и двамата ми родители са химици, а не лекари. Нямах чичовци и вуйчовци владики или шефове на болници, нямах познати в Главното мюфтийство, Светия синод и политическите партии", спомня си още той. След това д-р Кондов става част от екипа на проф. Габровски в „Пирогов", а по-късно преминава различни специализации в Швейцария, Франция, Норвегия, Германия и Испания. После колелото на живота го завърта и в продължение на 9 години е началник отделението по неврохирургия в Токуда болница, след което се мести в УМБАЛ "Света Анна".

Изключително трудно е, поне в хирургическите специалности, да завършиш и тепърва да почнеш да се учиш, разказва неврохирургът, който предава опита си и на студентите. Не крие, че е много взискателен към тях и понякога дори ги обижда, но го прави, за да се научат да спасяват човешки животи. „Човек трябва да намира и отделя средства, да търси спонсори и да е в крачка с това какво се случва по света, освен това да чете много. Аз и на моите деца и на специализантите често повтарям, че четенето за мозъка е същото като лицевите опори за мускулите. Колкото повече правиш лицеви опори, мускулите стават по-силни, колкото повече четеш, мозъкът също е по-силен и работи по-добре", казва той.

През 2009 г. д-р Кондов въвежда първата ултразвуково базирана невронавигация в България. „С доц. Габровски, както и с младия проф. Габровски, с д-р Емил Кръстев и д-р Поптодоров започнахме рутинно да използваме интраоперативна ултразвукова диагностика при мозъчни операции. През 2006 година специализирах ултразвуково базирана нервонавигация в Норвегия. Успях да убедя японските собственици на „Токуда" да купят специална апаратура , а норвежците от своя страна ни дадоха една демоверсия на апарата през 2009-а. Година по-късно въведохме техниката в болницата и проведохме курсове, с които обучихме още лекари. Няколко месеца след нас, запалени от идеята, същият апарат купиха във ВМА, по-късно и проф. Енчев във Варна, в „Света Марина". В момента има три ултразвуково базирани невронавигации в България, които работят много добре", коментира той.

Ежедневието на неврохирурга е изпълнено с множество сложни и рисковани ситуации. „Смъртните случаи, усложненията, тях ги помним винаги. Те не се забравят. Преди няколко години оперирах едно много красиво момиче, участничка от „Сървайвър", със злокачествен тумор. Контролните изследвания показваха, че той е тотално изваден. Година по-късно тя имаше други усложнения- метастази в други органи на тялото от въпросния тумор. Това се случва изключително рядко. Просто така загина. Борихме се много, но загубихме един красив млад човек", разказва лекарят от „Света Анна", който наскоро спаси и мъж с нараняване в главата, което рядко се оживява.
Писането на стихове е едно от хобитата, за които неврохирургът намира време. До момента има две стихосбирки- „Колко болка може да има в една прашинка" и „Камъните в моята душа закарах аз на водопой". „По принцип много чета поезия и други неща. Стихове ми идват в главата постоянно, но не винаги имам време да ги записвам. Вечер понякога взимам химикалката и като се съберат по 20 правя по една малка книжка на година", казва лекарят, който често редактира статии на медицинска тематика за списание „Neurosurgical Revew". „Когато някой предостави публикация, главният редактор дава на няколко специалиста от различни точки на света да редактират. Той ги избира по различни критерии. Трябва да се определи дали материалът е медицински издържан, стилистично, статистически, дали терминологията е правилна. Ние сме като рецензенти, това става анонимно. Като пускаш статия, ти никога не знаеш кой те проверява. Аз поправям такива на американци, на индийски, на пакистански колеги. „International Journal of Surgery and Medicine" пък е първото българско международно списание, което се списва изцяло на английски. Има го в електронен вариант. Там съм в редакционната колегия и мога да избирам кой колега по света може да редактира публикациите", разказва д-р Кондов.

„Един неврохирург трябва постоянно да се усъвършенства, да открива, чете и научава новости и то не само в професията, но и във всичко. Нашата професия е свързана с математиката, с физиката, с компютрите, ако щете и с музиката. Трябва постоянно да се интересуваш и много да четеш и тази постоянна информация да я канализираш в това, което е полезно за пациентите", продължава неврохирургът, който често слуша музика в операционната. „Обичам джаз, имам голяма колекция грамофонни плочи, съвременна поп музика, харесвам много Pink Floyd. Последният месец двата интересни албума за мен са на Джеф Бек, който е страхотен китарист, както и този на Red hot chilly papers", обяснява лекарят.

Бойните спортове са другото хоби на доктора. Разказва, че към тях го влече още от ученическите години. „Гледахме на старите видеа Брус Лий се опитвахме да го имитираме. Иначе после систематично малко преди казармата започнах да тренирам шотокан, след което в казармата служих в специалните части, в разузнаването и там допълнително тренирах. После като студент тренирах много активно. От втори курс до шести бях председател на спортния клуб „Медик" и председател на студентския спортен съвет „Академик". Представлявах българските студенти на универсиадата в „Шефилд" 90-та година", добавя той. Не крие, че с годините не спортува толкова често като преди, но държи трите му деца да го правят и обича да ги води на карате.

Лекарят, освен за всичко останало, работи и за признание, но то не е самоцелно като в спорта, а еманация на труда на много хора, които стоят зад мен казва д-р Славомир Кондов по повод последната му награда. Така един по-голям брой пациенти и въобще обществото са вторачени в теб, което постоянно те кара да се усъвършенстваш и да бъдеш по-добър в работата си, да бъдеш предимно човек, заключва той.