Има бъдеще, когато го търсиш
.jpg)
В живота на всеки човек има най-важни и съкровени неща. Това са семейството, бащиният дом и родината. Ние всички имаме родно кътче в сърцата си. В днешно време всеки броди из чужди земи, за да се прехранва и издържа семейството си. Колкото по-далеч и колкото повече време по света прекарваме,
толкова по-голяма е носталгията.
Защо вместо да тъжим, не помогнем на нашата родина и да й вдъхнем отново живот? Ние новото, младо поколение можем да разсеем негативизма и да накараме нашето общество да гледа по-оптимистично на света.
Още в ранна детска възраст всички си мечтаем какви искаме да бъдем. Първоначално момчетата искат да бъдат супергерои, след това полицаи, пожарникари и космонавти. Разбира се, момичетата искат да са принцеси, модели и всичко свързано с красота и мода. С всяка измината година тази мечта се променя. Аз още от малка мечтаех да помагам на хората. Имах кукли и мечета, които вечно лекувах и превързвах. След време моята баба се разболя, имаше нужда от грижи, но аз не знаех как да й помогна. Минаха няколко години и аз изгубих своята баба. И тогава тази мечта се превърна в цел.
ВИЗИТКА
Име: Назмие Заферова Самиева Възраст: 20 години Образование: Студент II курс, специалност „мед. сестра", Филиал Шумен към МУ Варна Чужди езици: Английски и турски език Девиз: „Бъди оптимист" |
Аз реших, че искам да помагам на хората,
когато са слаби и имат нужда от грижи и подкрепа. Днес аз имам възможността, след много учене и усилия, да достигна целта си. Както и благодарение на нашите професори и асистенти, които се стараят да ни подготвят като отлични професионалисти по здравни грижи. Те полагат огромни усилия да ни научат да спасяваме човешки животи, а може би дори и техния живот някой ден. Би било несправедливо от наша страна да ги изоставим и да работим по чужди земи. Така, както те полагат грижи и усилия за нас, така и ние трябва да върнем услугата. Аз лично съм против живота извън родната страна. За мен е важно да съм близо до моето семейство, до родителите и приятелите ми. Естествено всеки се стреми към нещо, всеки има свои цели, но по пътя към целта някои се оплитат и
позволяват парите да ги завладеят.
Всъщност да отидеш в чужбина е лесното решение, там реализацията е по-лесна. Предизвикателството е да успееш да се реализираш в България. Трудно е, но ако си достатъчно борбен и амбициозен, резултатът ще е налице. Мисля, че когато човек се отнася сериозно към възложените му задължения, когато работи съвестно, успява.
Другото предизвикателство са пациентите, те са изтормозени и нервни, но ние винаги трябва да ги посрещнем, обгрижим и изпратим с усмивка. Ние трябва да бъдем начало на веригата „предай нататък“. Да дадем добро, усмивка и подкрепа на нашите пациенти, а те да я предадат нататък, докато не достигне до всеки наш родственик. Нашата родина има нужда от млади хора, ние трябва да променим средата тук към по-добро и заедно да изградим общество, с което да се гордеем.
Когато си добър и приветлив към някого
и неговата нагласа се променя. Освен благодарността в очите на пациентите и техните близки за оказаната помощ, ще видим и желание да се предаде доброто и да продължи веригата. Наистина да се работи в България е предизвикателство, но пък именно на това ни учат във Филиал Шумен, да се справяме с предизвикателствата.
В България няма бъдеще за този, който не го търси. Трябва да сме оптимисти и да вярваме, както и да не забравяме корените си. Искам да бъда част от веригата „предай нататък“, да променя България към по-добро. Аз ще остана в моята родина и ще приема това предизвикателство.

Шест приза в конкурса за есе на БАПЗГ и clinica.bg
Благодарим на всички участници за високото доверие и пожелаваме успех на специалистите по здравни грижи в борбата им за достоен живот

Останете да работите в България

За революция стига и една медицинска сестра

Най-смели са сестрите, които остават

Знам коя съм и защо съм тук

Устояваме и отстояваме правото си на живот

Да бъдеш „сестра“ на всички хора

Не се поколебах да продължа в медицината

Не решаваме проблемите си с емигриране
