Не се поколебах да продължа в медицината

Предизвикателството да работя в България е голямо и дано човешкият ресурс бъде по-добре ценен, казва Петя Минева

България – свято име за всеки, който е роден тук, и всеки, който е избрал да живее тук. Земята, напоена с кръвта на предците ни, за да живеем сега в мир и любов с всички други държави на планетата земя. Най-прекрасното място на света, което ни дава сили за живот, развитие и успехи. 

Като дете не знаех точно как искам да се развивам професионално.

След гимназията започнах работа в изчислителен център

Визитка  Име: Петя Минева Минева Възраст: 57 години Образование: професинонален Бакалавар по „Здравни Грижи" Месторабота: ДГ №90 „Веса Паспалеева", гр. София Стаж: 35 години Квалификация: 1-ви и 2-ри сертификат от БАПЗГ Хобита: разходки из природата, поезия и художествено-приложни дейности Девиз: „Да направим каквото трябва, пък да става каквото ще става"

и помагах на майка ми за разходите в домакинството. Работата ми харесваше, но нямах усещането за пълноценно реализиране на това, което нося като заложби и умения. Изпитах необходимост да се развивам и да бъда полезна с знания и дейности на близките си, на приятелите, на всички, с които общувам и до които животът ме докосва. След като завърших образованието си като медицинска сестра в „Медицинска академия” гр. София, започнах работа в база „Детска нефрология и гастроентерология”. После се омъжих и родих две прекрасни момчета. За мен беще предизвикателство да работя по професията в училищен стоматологичен кабинет, да отглеждам децата си и да им помагам за правилното изграждане на ценностната им система. 

Записах се за изпити за полувисше образование в Медицински Университет „Йорданка Филаретова” и

успях да покажа на синовете си как се учи за шестици.

При кръстници за зъболекари и майка акушерка, професионалната ориентация ме отведе по естествен път в областа на медицината. Със статут на разведена и съпруг, който не се интересуваше от какво живеят децата ни, аз останах безработна по време на здравната реформа. Училищата останаха със занижено здравно обслужване. Масово учениците останаха без здравна профилактика и здравна просвета. Аз останах сама, с две деца на които намаше кой да сложи хляб на масата.

Предизвикателството да остана в професията беще голямо. Много колежки заминаха за други страни дори с риск за живота си, или започнаха работа в друга сфера на реализация.

Но аз не се поколебах да продължа в медицината.

С парите от трудовата борса и пари изкарани от различни услуги при колежги, познати и частни медицински кабинети. Успявах да поддържам добър стандарт за моето семейство и да разширявам професионалните си умения, придобиваики нови квалификации в областа. Така започнах и работа в детска градина, предоставена ми от бюрото по труда. Директорът на детското заведение прояви разбиране към моето желание да се развивам професионално, давайки ми възможността да запиша обучението си като професионален бакалавар по „здравни грижи”. Продължавайки да работя в същото детско заведение и след завършването на професионалното ми обучение имах възможност да посещавам множество курсове за след дипломна квалификация към БАПЗГ.

Предизвикателството да работя в България е голямо и

дано човешкия ресурс бъде по добре оценяван.

Сега съм на 57 години, станах баба. Когато мога, успявам да се погрижа и за стария си болен баща. Потърся ли лекарска помощ, получавам освен най-доброто като обслужване, съпричастност и подкрепа от колегите. Когато ходя на събрания на БАПЗГ виждам най-чистата, най-всеодайната и най-силната група от хора, които са изпълнени с доброта, нежност и любов към живота.