Младите се учат от нас, които сме в България

Повечето хора в България смятат работата извън родината за по-примамлива. Те се надяват на по-лесен и добър живот. Живот, който предоставя по-разнообразен избор и светло бъдеще. Въпреки раздялата с любимите хора, доста наши сънародници се осланят на подобен живот и напускат познатата им среда в търсене на най-доброто. Това не винаги е непременно така. Човек с достатъчно голяма амбиция би постигал всичко, независимо къде се намира. Възникват въпросите - от какво зависи качеството на живот при хората, как бихме могли да запазим новото поколение в България и
защо работата в родината ни звучи като предизвикателство.
Визитка![]() Име: Красимира Петрова Караджова-Тодорова Възраст: 47г. Образование: магистър "Управление на здравни грижи" Месторабота: МБАЛ "Д-р Димитър Павлович" - гр.Свищов, старша и главна медицинска сестра Квалификации: работа с компютри и компютърни мрежи; сертификат за работа с хемодиализни апарати, удостоверение за завършен анестезиологичен курс Чужди езици: Английски език |
След завършване на средно образование доста млади хора решават да продължат образованието си в чужбина и впоследствие да се установят там. Това не винаги е най-правилният избор. Въпреки множеството примамливи оферти и гаранции за добро бъдеще, животът извън границата не винаги е благоприятен. Хората се залъгват, че там се изкарват големи суми с малко работа. В чужбина един българин работи двойно, тройно повече и поради това изкарва двойно, тройно повече. Ние сме свикнали да се оплакваме от работата, условията на работното ни място и заплащането.
Но дали осъзнаваме, че в чужбина се примиряваме с недостатъците.
Защо не се примирим и в родината ни, защо не й помогнем да расте, както растат и другите държави в Европа. Необходимо е първо да се вгледаме в себе си, да намерим нашите грешки и недостатъци и чак след това да търсим проблемите в управлението на държавата. Защото тях би ги имало, докато не променим самите нас като общност. Следователно качеството на живот в една държава е такова, каквото самото общество създаде и след това съумее да го запази. Новото поколение трябва да бъде насърчавано от хора като нас, които сме направили своя избор да останем в родината. На тях трябва да им бъде показано, че въпреки трудностите и множеството предизвикателства, човек би могъл да просперира в родината.
Моята история е следната: Медицинска сестра съм от 26 години и
през цялото това време съм работила само в България.
След като завърших средното си образование, бях насърчена от родителите ми да уча медицина. Това беше един от най-правилните избори в живота ми и никога не бих съжалила, че съм го направила. Тази професия е наистина едно голямо предизвикателство не само на работното място, а и през следването. Първото и най-важно условие, за да си медик, е да имаш желание, желание да помагаш на други хора, да даряваш част от себе си на пациентите. Следващото е да си запознат с кандидатстването и следването. В България винаги е било трудно приемането във медицинско висше учебно заведение. Кандидатства се с изпити, на които се очакват високи резултати. След приемните изпити идва и самото следване, което трае различно в зависимост от специалността, която всеки си е избрал. С завършването на тази специалност човек не е напълно подготвен, за да започне престижна работа. Студентът има знания, но не и опит, тогава разчита само на множеството прочетени книги и наученото от лекциите през годините. Започва се с практика, която трае различно и има както плюсове, така и минуси. Така и аз започнах работа на по-нисък пост, както е при всички професии, докато натрупам опит. Практиката ми помогна да свикна с работата и да събера професионален опит, а след това дойде и изкачването по стълбичката, докато достигнах днешното си положение-старша и главна медицинска сестра.
Всичко ценно се постига с много труд и под на челото,
четене от най-различни източници и събиране на опит. Затова мога да твърдя, че работата в България наистина е едно предизвикателство и бих насърчила повече хора да се впускат към него. Смело мога да кажа, че светло бъдеще и реализация има и в България, само трябва сами да осъзнаем какво и как трябва да ги постигнем. Ще спомена един цитат на Екзарх Йосиф I “Стреми се и работи да бъдеш необходим за обществото.” Чрез стремежите си ние бихме могли да покоряваме върхове, като подобрим днешното състояние на родината. Удовлетворена съм от предизвикателствата, които предприемам всеки ден и се надявам повече млади колеги да приемат поне едно - “предизвикателството да работя в България”.

Шест приза в конкурса за есе на БАПЗГ и clinica.bg
Благодарим на всички участници за високото доверие и пожелаваме успех на специалистите по здравни грижи в борбата им за достоен живот

Останете да работите в България

За революция стига и една медицинска сестра

Най-смели са сестрите, които остават

Знам коя съм и защо съм тук

Устояваме и отстояваме правото си на живот

Да бъдеш „сестра“ на всички хора

Не се поколебах да продължа в медицината

Не решаваме проблемите си с емигриране
