Бъди промяната, която искаш да видиш в света

Знам, че някой трябва да остане, защото въпреки всичко българските пациенти ще са ми по-мили, казва Маргарита Николова

Той е автор на „Тайната" и един от умовете на нашето време, занимаващ се с дълбочината на квантовата физика, неврологията, поведенческите модели и възможностите на човешкия мозък. Неговите думи не са нещо непознато за нас, но със сигурност са често неосъзнати и лесно забравяни.

Преди 28 години направих избор и няколко крачки, които лесно ме примамиха да продължавам и до днес да искам да бъда част от света на медицината и онази магия на осъзната помощ към другия и още по-осъзната жертва към теб самия. Професията на медицинска сестра в България беше и все още е едно от най-непредсказуемите, вълнуващи, разочароващи, понякога отчайващи и емоционално възнаграждаващи преживявания на моя живот. Ако можех да избирам отново, бих се върнала пак там, на онзи праг, преди 28 години.

Всеки обича Родината си 

България е малка страна, но с богата история и култура.. Ние сме галеници на съдбата - имаме колорита на всички сезони, величествена природа и малко упорит, но сърцат народ. 

ВИЗИТКА Име: Маргарита Боянова Николова Възраст: 49 години Образование: Висше Месторабота: УМБАЛ „Александровска", Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия Трудов стаж: 28 години Професионална квалификация: Медицинска сестра Чужди езици: Ползва френски и руски език Девиз: „Вярвай в себе си"

България е дала и продължава да дава на света брилянтни умове и достойни и значими постижения. Много хора напуснаха страната ни и отказаха да гледат назад. Други се връщат само, за да заминат отново. Със сигурност за това допринесе икономическата криза, ограничените възможности за реализация и ниското заплащане на високо квалифицираните кадри от всички професии. Образованието е другата причина за отлив на млади хора, въпреки че страната ни разполага с университети и преподаватели, които дават много добри знания на студентите си. Част от децата ни, обаче, често избират да ги получат другаде. Оказва се, че понякога трябват повече сили да се задържиш тук, да се изучиш тук и да се реализираш тук, отколкото да събереш куфар багаж, да се разделиш с близките и да заминеш на някъде. Причините за това са много и понякога неизброими. Жалко и тъжно се чувстваме, когато започнем да се усещаме безсилни и без изход. Но професията ни учи, че изход няма само от смъртта. От къде тогава да започнем да променяме и кой край на преждата да захванем? Редовно си задавах този въпрос преди да се запитам, къде ще се приберат тези деца, ако решат да се върнат. Какво ще е останало от цялата крепост и ще имат ли стая за сън. Тогава си даваш сметка, че силата, която имаш в себе си, трябва да дадеш за смисъла на другите, тъй като голият егоизъм ще те доведе само до разруха и липса, както на средства, така и на емоции, душевност и смисъл на един човешки живот.

България е нашата Родина, тук са нашия дом, семейство, приятели и близки.

Тук е нашият живот 

Всеки има право да избере къде и как да гради бъдещето си. Хубаво е човек да посетил достатъчно места по света, да го познава добре, но да не забравя откъде е тръгнал. Да работиш извън България само защото ти плащат по-добре не е справедливо. Защо други държави да разполагат с интелекта и възможностите на невероятни специалисти? Защо да не дадем пример за отговорност, с това че ще бъдем от хората, които влагат частица от себе си за просперитета на държавата. Кариера в България не е за всеки. Тук е много по- трудно и са необходими повече качества, ако искаш да се реализираш и да следваш мечтите си. Предизвикателствата плашат, но човек трябва да ги преодолява и да увлича повече хора след себе си. Трябват страст, желание и отдаденост.

Махатма Ганди е казал: "Бъди промяната, която искаш да видиш в света" и „Човек е толкова велик, колкото е работил за добруването на своя ближен" .Мисля, че за да видиш промяната в България, тя трябва да започне вътре в нея. Тук има много „семена в зародиш", но някой трябва да им помогне да покълнат. Моите ближни са тук, моето добруване тряба да е за тях, ако искам промяна, трябва да съм готова да работя за нея и да не спирам да вярвам, че ще дойде и този вятър, за който всички мечтаем и работим.

Ако имаш потребност да помагаш на хората,

с тази професия ще получиш удовлетворение, което в крайна сметка, заедно с благодарността и усещането, че днес си изкарал честно хляба си, ще ти даде спокойствие и добър сън. За да си медицинска сестра и да посрещаш болките, нуждите и нерядко недобронамереността на хората, ти трябва сърце- трябва да си усмихнат, любезен, да умееш да изслушваш, да успокояваш и да бъдеш съпричастен, въпреки твоите собствени проблеми, болки и необходимости. Тях ги криеш в джоба на цветната си туника и преминаваш през деня. Просто защото така трябва.

Съжалявам, че в последно време професията ми не е добре платена, неглижира се въпросът за ролята на медицинската сестра в лечебния процес и не се обръща внимание на недостига на сестри. Съжалявам, че сме малко, че нуждите са много и стресът огромен, което понякога ни променя в стремежа ни да бъдем всичко и навсякъде. А на добрият лекар му трябва добър екип и изходът от заболяването ще е благоприятен, ако се полагат качествени грижи, ако има добър микроклимат и сплотен екип. Съжалявам, че не винаги силите ми стигат.

Защо останах и защо оставам,

когато ми подвикват „Сестричке", „Миличка", „Моме", когато нерядко ме обиждат и гледат с лоши очи, когато чакам следващата си заплата с нетърпение, защото предишната е на края си. Защото знам, че някой трябва да остане, защото въпреки всичко българските пациенти ще са ми винаги по-мили, родната земя, по която стъпвам, винаги по-красива и мечтата за една по-добра държава, винаги най-силна.
Искам да работя в България, защото се надявам, че с всяка следваща година, реализацията ще е по-успешна, а възнаграждението все по-достойно. Искам да остана тук, защото"камакът си тежи на мястото". Искам да остана тук, защото хората имат нужда от мен.