У нас

Между 10 000 и 15 000 умират от болести на мръсния въздух

08-12-2022 17:02

Необходими са активни действия за опазване на чистота му, смятат лекари и депутати

Между 10 000 и 15 000 умират от болести на мръсния въздух

Clinica.bg

press@clinica.bg

Между 10 000 и 15 000 умират всяка година у нас в резултат на заболявания, свързани със замърсяването на въздуха, стана ясно по време на дискусия по темата в парламента. Лекари и депутати се обединиха около тезата, че са необходими активни действия за опазване на чистота му.

Дискусията „Чист въздух за здраве" проведе в НС по инициатива на Сдружение „Въздух за здраве" и лекарската мрежа към него.

Според СЗО, България е с третата най-висока

смъртност в света (на 100 000 души) вследствие на замърсяването на въздуха. Организацията оценява, че замърсяването на въздуха стопява сума, която се равнява на близо 30% от БВП на страната, поради намалената производителност и разходите за лечение.

Целта на форума е да се поставят на обсъждане

съществуващите проблеми и предизвикателства, както и да се потърсят възможностите за своевременното запълване на нормативната празнота в действащото законодателство по отношение на качеството на въздуха, подчерта председателят на здравната комисия в парламента доц. Антон Тонев. Той заяви, че замърсяването на въздуха е един от основните рискови фактори за развитие на хронични заболявания, включително и исхемична болест на сърцето, инсулти и кардиологични заболявания, които са водещи в структурата на заболеваемостта в България, каза Антон Тонев. Освен това, по думите му, е необходимо да се въведат дългосрочни и последователни политики за чист въздух, като те са насочени към общественото здраве.

Оказва се, че замърсяването е отговорно за намаляване на

интелектуалните способности, както и за намаляване на растежа при децата. Тези констатации пък направи заместник-председателят на здравната комисия председател на Сдружение „Въздух за здраве" д-р Александър Симидчиев. Той посочи, че България е на 8 място по брой загинали в Европа в резултат точно на болести, свързани с мръсния въздух, но не по брой на населението. „Когато се изчислява на глава от населението, не сме на второ място", уточни той.

Лошото качество на въздуха, който дишаме е целогодишен проблем,

като опасните му пикове са през есента и зимата. Измерванията показват, че гражданите в страната дишат въздух, който СЗО определя като вреден за здравето. 97.2% от българите са изложени на наднормени средногодишни нива на фини прахови частици и на високи пикови концентрации на азотен диоксид и серен диоксид. „Въздухът е отговорен за 50% от личното ни здраве и около 25 на сто от здравето на планетата ни", заяви още д-р Симидчиев.

Пряката зависимост между замърсеният въздух и сърдечносъдовите

заболявания бе представена от водещия кардиохирург проф. Иво Петров. По думите му точно той е водеща причина за ритъмни нарушения, сърдечна недостатъчност и други кардиологични проблеми. "Мръсният въздух е абсолютно независим фактор от другите рискови фактори за увеличаване на честотата и смъртността от сърдечносъдови заболявания и макар и невидим, ние всеки ден сме изложени на неговото въздействие", каза проф. Петров.

По време на форума бе представено проведено

през тази година проучване сред пациенти за информираността за мръсния въздух. Повече от половината (52.4%) запитани заявяват, че не са добре запознати с последиците от влошеното качество на въздуха, а други 55% се определят като силно засегнати от този проблем. Много голяма част от българите (83%) заявяват готовност, да положат усилия за подобряването на качеството на въздуха, ако знаят какво да направят. За 87 на сто от анкетираните институцията, която трябва приоритетно да се ангажира с решаването на проблема, е Министерството на здравеопазването.

Пропуските в действащата законодателна база,

които са свързани с липсата на връзка между опазването на чистотата на въздуха и здравето представи адвокат Станислав Малчев - юридическият експерт на Сдружение „Въздух за здраве". По думите му поблемът се задълбочава с редица в подзаконовите нормативни актове, тъй като в тях няма регламент за превенция на заболяванията, свързани със замърсения въздух, а в плановете и стратегиите на институциите се използват стари данни. Според него е необходимо провеждането на национални кампании, насочени към опазване на здравето и чистотата на въздуха, както и съвместното разработване на проекти на нормативни актове от Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите, в партньорство с гражданските организации и академичната общност.

От лекарската мрежа „Въздух за здраве"

настояват в Националната здравна стратегия 2021-2030 г. качеството на въздуха да бъде включено като висок рисков фактор за здравето, както и да се актуализират данните за замърсяването на въздуха. Поради високата смъртност от хронични неинфекциозни заболявания, причинени от замърсения въздух, е необходимо чистотата на околната среда пък да се включи като ключов фактор и в Националната програма за превенция на хроничните заболявания. Лекарите бяха категорични, че обществото се нуждае и от информационни кампании, свързани с влиянието на мръсния въздух върху здравето. Според тях, е нужно и повишаване на експертизата на екипите на регионалните здравни инспекции, които имат съществена роля в контрола и оценката на здравното въздействие на този проблем.

Представителят в бюрото на СЗО у нас доц. Михаил Околийски пък

посочи още един проблем, който от близо година допринася за замърсяванията."Военният конфликт близо до България, в Украйна, ще донесе последствия за здравето не само на украинските, но и на българските граждани по отношение на въздуха. Вече се вижда и влошаване на качеството на морската вода в Черно море. Затова трябва да има по-добър мониторинг.", заяви той.

Председателят на здравната комисия доц. Антон Тонев увери, че предложенията ще бъдат систематизирани и по тях ще се работи.

Още по темата