Искам думата

Учените да кажат за климатичните промени

20-07-2023 13:30
Настояваме БАН и НИМХ да оповестят публично своето становище за човешкото въздействие върху тях, казват общественици от редица секториУчените да кажат за климатичните промени
Clinica.bg

press@clinica.bg
През последните дни климатът и екстремно високите температури е изпитание не само у нас, но и по света. Общественици от различни сектори, включително и здравеопазването излязоха с отворено писмо, в което искат становище за климата и риска от промените в него. Писмото е адресирано до министъра на околната среда и водите Юлиаян Попов, директора на НИМХ проф. Таня Маринова, председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски и др.

Уважаеми г-н Попов,

Уважаема г-жо Маринова,

Уважаеми г-н Ревалски,

Уважаема г-жо Бъчварова,

Уважаеми Госпожи и Господа,

 

Като представители на организации, чиято роля е да насочват общественото внимание към необходимите мерки за реагиране на изменението на климата, се обръщаме към вас с настояване да оповестите официални текущи становища на БАН и НИМХ относно човешкото въздействие върху климата и спешността на необходимите мерки за ограничаване на последствията от климатичните промени.

В международните среди сред институциите с компетенции, сходни с тези на БАН, НИМХ и академичните среди, съществува научен консенсус по отношение на климатичните промени още от 90-те години на миналия век. Според последния доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC) научните изследвания недвусмислено показват, че човешката дейност през последните 150-200 години е основен фактор за климатичните промени, които в много голяма степен вече са заплаха за човешкото благополучие. Според IPCC следващите няколко години са критични1 за  ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C и предотвратяването на най-тежките последствия от изменението на 

климата.

 

В допълнение, последният Конгрес 

 

на Световната метеорологична организация, в която НИМХ представлява България, прие план за периода 2024-2027, насочен именно към подобряване устойчивостта на всички държави към климатичните промени, недостига на вода и екстремните метеорологични условия – чрез системи за ранно предупреждение и подобрен мониторинг, който да помогне за изпълнението на Парижкото споразумение и адаптацията към климатичните промени. В този контекст в българските медии все по-често се появяват изказвания на представители на научната общност, включително от НИМХ и БАН, които поставят под въпрос климатичните промени и/или степента на човешката роля в тях. Освен противоречиви сигнали към обществеността, такива изказвания не допринасят за практическо осъществяване на ефективна национална политика за реагиране на климатичните промени. В глобален мащаб научните институции и техните представители играят важна роля за правилно информиране на гражданите и изграждане на диалог по темата.

 

С оглед на това, че:

 

1) България е кандидат за домакин на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата през 2024 г. (COP29) – най-значимото климатично събитие в света.

2) Последният официален документ на НИМХ със становище по темата за климатичните промени е от 2010 г.2

3) Анализът и оценката на риска и уязвимостта на секторите в българската икономика към климатичните промени не са актуализирани от 2014 г.3 Това възпрепятства представителите на бизнеса, които желаят да направят оценка на икономическата уязвимост към промените в климата, съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/2139 НА КОМИСИЯТА от 4 юни 2021 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета.

4) Национална Стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие не са актуализирани от 2019 г.

5) Основните анализи, които България ползва през последните години, са изготвени от

външни консултанти като Световната банка5,

 

Настояваме БАН и НИМХ да оповестят 

 

публично своето становище за човешкото въздействие върху климатичните промени. Именно научната общност може да

измести тази важна тема от сферата на политическата полемика към прагматични и системни действия, базирани на резултати от научни изследвания. Използваме възможността да се обърнем и към Министъра на околната среда и водите за този проблем. Като принципал на НИМХ, Министърът може да инициира изменение на Устройствения правилник6 (УП) на НИМХ, за да засили ролята на климатичните политики, заложени в чл. 4, т. 1 и т. 2.

По силата на чл. 5 от УП вярваме, че НИМХ трябва да ангажира и останалите научни и академични среди в изготвянето на такава актуална национална позиция за климатичните промени и антропогенния фактор в нея, която да служи

за задълбочаване на работата както на научната общност и университетите, така и на медиите и цялата българска общественост. Не на последно място, апелираме Министърът на околната среда и водите, вземайки предвид своята роля и отговорност по силата на Закона за водите, чл. 171, т. 8, да подсигури необходимия бюджет за финансирането на съответните научни дейности и анализи.

Вярваме, че политиките за климата следва да обединяват представителите на всички ключови институции, научни и академични звена, граждански организации, медии и др., за да може България да превърне предизвикателствата от климатичните промени във възможност за българското общество и икономика.

Оставаме на линия при нужда за провеждане на работна среща и очакваме вашите становища възможно най-скоро, с оглед на нуждата и институциите, и хората у нас да бъдат подготвени за справяне с негативните ефекти на климатичните промени.


д-р Александър Ангелов, управител на Център за творческо обучение и съучредител на

Wind of Change

д-р Александър Симидчиев, пулмолог, депутат, съучредител на Сдружение "Въздух за

здраве"

Андрей Ралев, член на Управителния съвет на Сдружение за дива природа "Балкани"

Антоанета Йотова, физик-метеоролог със специализация по климатология

Апостол Дянков, ръководител на програма "Климат и енергия", WWF-България

Борислав Сандов, експерт по зелени политики, ПП "Зелено движение"

Ваня Рътарова, изпълнителен директор, Българско дружество за защита на птиците

Вера Петканчин, директор "Оперативни дейности" в Junior Achievement - България,

автор на обучителни програми за младежи по темите климатични промени, справедлив

енергиен преход и зелено предприемачество

Вера Стаевска, председател на УС на Сдружение за изследователски практики,

ръководител екип "Зелени закони"

Вихрен Митев, директор на Фондация "Екологичен манифест - МанЕко"

Георги Стефанов, независим експерт „Климат и енергетика"

Д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност

"ЕнЕфект"

Евгений Кънев, макроикономист и финансист

Любомира Колчева, директор на Фондация "Екообщност"

Магдалена Малеева, съучредител на "Горичка"

Мартин Заимов, учредител на "Генератор София"

Меглена Антонова, директор на "Грийнпийс - България"

Павел Антонов, съучредител на "БлуЛинк" - Мрежа за гражданско действие

Пламена Маринова, основател на "Климатека"

Радостина Славкова, координатор в екип "Енергия и климат" и "Млади За Земята" на

екологично сдружение "За Земята"

Саша Безуханова, основател на Move.bg

Румен Карамихалев, икономист, Ovako, директор за Източна Европа

Румяна Иванова, изпълнителен директор на Българска фондация "Биоразнообразие"

Светлана Жекова, международен експерт по политиките за околна среда и изменение на

климата

Симона Стилиянова, съосновател и управляващ партньор на "Основа", основател на

Zero waste Sofia

Стойчо Наков, основател и собственик на Eco Switch и Station zero

Юрий Корнилев, консервационен биолог, докторант към БАН


По-строги глоби при замърсяване на околната среда

По-строги глоби при замърсяване на околната среда

Предвидено е увеличение с 50%, а в някои случаи и до 100%, гласят промени в Наредба, които кабинетът одобри
Чистият въздух е право на всеки

Чистият въздух е право на всеки

Поддържайте автомобила си в добро състояние, за да избегнете вредни емисиим казва д-р Назик Шабан
Мръсният въздух е рисков за здравето

Мръсният въздух е рисков за здравето

Хората трябва да бъдат стимулирани да използват градския транспорт, велосипеди, особено когато отиват на работа, казва д-р Олга Славчева
Безопасният въздух е право на всеки

Безопасният въздух е право на всеки

Мечтая за времето, когато неравенствата при опазване на здравето на белите дробове ще изчезнат, казва Наталия Маева

Пациенти искат мерки за по-чист въздух

Пациенти искат мерки за по-чист въздух

Редица неправителствени организации се обединиха, за да настояват за ограничаване на автотранспорта и повече велоалеи в София
Между 10 000 и 15 000 умират от болести на мръсния въздух

Между 10 000 и 15 000 умират от болести на мръсния въздух

Необходими са активни действия за опазване на чистота му, смятат лекари и депутати
ЕК с по-строги правила за качеството на въздуха

ЕК с по-строги правила за качеството на въздуха

Сред мерките е намаляване на пределно допустима стойност за фини прахови частици с повече от 50% през 2030 г.
Съдът на ЕС ни осъди за мръсния въздух

Съдът на ЕС ни осъди за мръсния въздух

Решението е първо и е за системно замърсяване със серен диоксид, възможно е и второ дело, ако не променим ситуацията
Чистият въздух в София спестява над 7,33 млрд.

Чистият въздух в София спестява над 7,33 млрд.

Това може да стане дори с намаляването на замърсеността му само с 4% на годишна база в рамките на четири години
Трети сме по смъртност от мръсен въздух

Трети сме по смъртност от мръсен въздух

Преди България са Северна Корея и Босна и Херцеговина, показват данните на СЗО
1 2 3 4 5 ... 8 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Какво очаквате от новия здравен министър?

Април 2024 Предишен Следващ