Това е социален модел

При това масово недоволство в сектор здравеопазване – и от лекари, и от сестри, и от обществото, няма как да останем със сегашната система. Трябва предложение за нова и вече го имаме. Ако някой иска да представи по-добро, нека заповяда. Критици много. Но, ако има такива, които да дадат реални предложения с анализ как те ще повлияят за по-ефективно лечение, възможността е отворена.

 

Една от основната причина за недоволство

 

от системата у нас са цените на клиничните пътеки. Средствата за лекуване или долекуване често не достигат, заради, късната диагностика и постъпване в болница и тогава вече стойността на пътеката е недостатъчна и създава напрежение, задлъжнялост и т.н.. Ако ние имаме ранна диагностика, навременно откриване на болестта, лечението ще бъде евтино и за пациента и за системата. И тогава ще останат пари за апаратура, лаборатории и т.н. Това е разковничето.

 

Колкото по-бързо разберем, че фокусът на

 

разходването на средства трябва да бъде насочен към профилактиката и откриване на заболяването в начален стадий, толкова по-бързо и по-евтино ще може да се справим с недостигащия бюджет за здравеопазване. Ще направя едно сравнение с Германия. Там здравната вноска е 14.6% от дохода- 7.3% плаща работодателя и 7.3% работникът. Това е почти двойно, сравнено с 8%-ната вноска у нас и то върху доходи в Германия, не върху нашите.

 

В Германия при население от 80 милиона, неосигурените са

 

само 100 хил., а у нас са 700-800 хил. Нормално ли е 1.7 българи да издържат изцяло системата, защото само толкова плащат 8% здравна вноска. 2.5 млн. държавни служители, пенсионери и деца плащат намалена здравна вноска и то на минималния осигурителен доход. В кое друго общество 20% от населението издържа цялото. Изводът е, че в България няма дисциплинираност при плащането на здравната вноска, няма отговорност на пациента в лечебния процес и всичко това събрано на куп води до лоши резултати.

Смятам, че предложеният здравноосигурителен модел дава възможност

 

сегашните неофициални плащания да станат официални.

 

В момента, когато средствата не достигат, се доплаща. Следователно, за да станат здравните услуги изцяло безплатни, се прави допълнително здравно осигуряване и тогава застрахователят поема съответните разходи за лечение. Тук говорим за нов тип система, която да дисциплинира всички да си плащат вноската, да превъзпита хората, че вместо да събират бели пари за черни дни, по-добре да ги внесат доброволно в застрахователен фонд. Там ще са техните пари, които ще могат да изразходват за своето заболяване.

 

Хубавото е, че моделът е солидарен, защото от тези,

 

които имат по-стабилни финансови възможности ще се отчислява повече, но ако на някой с по-малко средства му се наложи да ползва тази помощ, тя ще бъде безплатна. Следователно това е дълбоко социален модел. Който не може да плаща голяма вноска, да получат подобаваща се здравна помощ.

Има риск някои уязвими групи да бъдат ощетени, но точно обратното е целта. Целта е уязвимите слоеве да имат възможността да получат максимално лечение. Това пак повтарям може да се получи само по един единствен начин като се дисциплинира целия сектор.

 

Първо всички неплащащи да си плащат вноските

 

и да се изравнят сумите за държавните служители, а който получава по-добра заплата, плаща повече, за да може да се подсигурят точно тези уязвими слоеве, които не могат да си плащат. Ние само по този начин можем да се погрижим за тях.

За основен и допълнителен пакет не бива да говорим, докато обществото не се успокои, че няма да има ощетени заболявания, защото всички трябва да се третират еднакво. Не бива да разделяме пакета на по-важни и по-маловажни диагнози. Това е грешка. Ако някой човек е с псориазис, а друг има заболяване на бъбреците, това значи ли, че ние не уважаваме болестта на единия.

 

Трябва да се стремим към справедливост,

 

а тя повелява нито едно заболяване да не бъде изключено, но да има надграждане. Основното покритие на лечението го имаме и сега. Ако някой иска да му се поемат пет скенери, допълнителни импланти, може да си направи застраховане. Има един ключов въпрос. Къде в здравната система участват цялото правителство и цялото общество? Никъде.

 

Очаква се МЗ да извърши изцяло тази здравна реформа,

 

а това е голяма грешка. Къде е образованието във възпитанието за опазване на здравето? Децата трябва да учат за здравословното хранене, за заболяванията и техните причини, как да се предпазват, да оказват първа помощ и т.н. В някои държави никое дете не може да завърши образование, без да е обучено как да разкрива ранни симптоми на инсулт и инфаркт, защото тогава бързо ще уведоми бърза помощ и ще може да помогне на човека. Трябва да учим децата, че е по-добре да опазваш здравето, вместо да лекуваш болести. Не знаят ли това, то тогава ние пращаме неподготвени хора в обществото.

 

На второ място-къде е ролята на работодателя.

 

Работодателят, който иска да си върне работника, може да помогне в оздравителния процес. След това, НОИ е най-големият платец след НЗОК. Дават се толкова пари за болнични, но не и за лечение, за възстановяване, рехабилитация или профилактика. А защо не на тези работници, които имат потенциал за възстановяване, вместо да се дават дълги болнични, да се помогне за интензивното възстановяване. Така тези хора ще се върнат в обществото и ще носят приходи, а не разходи. Този човек ще се възстанови, няма да има 90% ТЕЛК, а 40% или 30% , нека да го върнем относително здрав, а защо не и напълно здрав в семейството. Всички тези обществени реформи трябва да се включат в процеса. Стига сме мислили на парче.