по следите на здравната реформа

Не съм оптимист за здравеопазването

14-05-2024 07:01
С химикала се вадят повече пари, отколкото със слушалката и скалпела, цялата работа се изроди, защото няма контрол, казва проф. Генчо НачевНе съм оптимист за здравеопазването
Clinica.bg

press@clinica.bg

Здравната реформа в България се превърна в перманентен процес. Защо продължава 33 години, кой седи в центъра й, какви са резултатите, пречи ли някой на случването й. Отговор на тези въпроси ще потърсим заедно с проф. Генчо Начев в рубриката на clinica.bg „По следите на здравната реформа". Цялото видео интервю може да видите тук.

- Проф. Начев, вие заставате начело на здравната каса през 2002 г., какво заварихте тогава, как изглеждаше тя?

- Това беше една прохождаща институция, на която възлагахме много, защото чрез нея се унищожаваше модела „Семашко" и се минаваше към „Бисмарк", разликата е ясна. Промяната вече беше започнала, идеята беше на д-р Илко Семерджиев, той беше първият директор на НЗОК, след това беше д-р Бойко Пенков. те бяха направили основите, а при нас започнаха да се оформят първите КП. Започнахме с малък брой, на следващата година той се увеличи. За да бъде що годе реална цената (защото никога не сме калкулирали вътре труда, тъй като нямаше пари), искахме от съответните специалности да дадат какво е нужно за една операция на херния, апандесит и т.н., така че калкулираме една средна за времето си цена. Разбира се, имаше много трудности. Тогава фирмата „3М" държеше австралийския групер за ДСГ, уговорих ги да го дадат на България, отидохме при министъра на здравеопазването - Славчо Богоев, и те ни го подариха. Въз основа на него, три момчета и три момичета от касата създадоха български относителни тегла. Когато направихме изчисления, разходите се оказаха с около 50% повече за онова време. Отидох при министъра на финансите – Милен Велчев, и той каза, че не е възможно въвеждането да стане сега. Действието се развива 2004 г., бяхме подготвили и кодировчици за 30 болници, планът беше да се види как вървят нещата в тях, а през това време още кодировчици да се подготвят за нови болници. Защото всички си мислят, че да въведем ДСГ е като да „боднеш пръчка, пиеш вино", но не става така, трябва подготовка. В края на краищата нищо не стана.

- Имаше ли приемственост между екипите на д-р Семерджиев, д-р Пенков и вашият?

- Мисля, че да, въпреки че може да е имало някакви различия във вижданията. Имаше няколко проекта по „Св. банка", които бяха започнати от тях и бяха много ценни, а ние ги завършихме.

- Какви други идеи имахте за развитието на НЗОК, освен въвеждането на ДСГ, мислехте ли върху въвеждане на селективното договаряне?

- Обсъждали са се много неща, но нищо не можеше да се въведе. Обсъждали сме селективно договаряне, участието в договарянето не само на БЛС, но и на директори на болници, когато става дума за болнична помощ, обсъждали сме диференцирано заплащане в зависимост от нивото на болниците, имало е „за" и „против", но нищо от това не може да стане без участието на БЛС, защото е свързано с НРД, така че доста са трудни нещата. Хубавото тогава беше, че касата наистина беше обществена, защото имаше Общо събрание, в което влизаха много представители на обществеността, не само на държавата. И това ОС излъчваше един УС, директори и заместници. Но с аргумента, че държавата дава много повече пари, касата постепенно се одържави.

- БЛС ли беше основната спирачка в здравната реформа или пръст имат политическите партии?

- Не мога да кажа, че БЛС е бил основната спирачка, по-скоро изпълнителната власт винаги се е страхувала от такава реформа. За да се направи истинска реформа, има непопулярни действия, а знаем, че популизмът е много характерен за политическите сили. Ако се направи такава реформа, тя е свързана с негативизъм по отношение на имиджа. В рамките на две-три години хората щяха да разберат ползите, но първоначалните промени са с негативен характер. Затова винаги съм казвал, че не е възможно да се направи реформа в здравния сектор, ако няма политически консенсус, ако не седнат политическите сили да се разберат помежду си и на базата на експертните мнения да се каже – да, това е пътят, и той ще се запази без значение кой идва на власт. А ние сега какво правим - национална здравна стратегия за 2020, сега за 2030, същите неща са в нея – много добри пожелания, но в крайна сметка България е на първо място по смъртност и на последно по продължителност на живота. Трагедия. Ние сме и на първо място по участие с лични средства в здравеопазването, никъде няма такъв висок процент. А това е второто, което искахме да направим още преди години – да има символично съучастие на гражданите и се бяхме договорили с БЛС – горе долу от 5 до 20 лева. То щеше да има много възпитателен характер, защото българинът като разбере, че си бърка в джоба започва да мисли как живее дали е здравословно, второто, което е – контролът щеше да се завиши, защото щеше да знаеш дали не са те надписали някъде. Но тогава пак политическите сили – беше преди изброите 2005 г., не се съгласиха.

- Защото станахме държавата с най-много болници и легла на глава от населението?

- Защото държавата не изпълнява функциите си. Няма държава, в която здравеопазването да е чист пазар, затова се казва, че то е квазипазар. Никъде в цивилизования свят не може да отидеш на това поле и да направиш болница – можеш, но ти си поемаш отговорността, никой здравен фонд не сключва договор с нея. Ако искаш да влезеш в системата, има орган, който казва – има НЗК и няма възможност да направите такова нещо, ако искате да инвестирате, може да построите детска болница в Севера Франция. При нас измислихме здравна карта на база легла, а не нужди, но тя не съществува, защото е с пожелателен характер.

- Едва ли обаче това е било намерението в началото на реформата през 2000 г.?

- Основната идея беше да се смени модела „Семашко", защото „Бисмарк" е по-добър, но за бедна страна може би не трябваше да се почва точно по този начин. Тръгна се и с общо-практикуващите лекари, а те не са традиция за България. В България е било традиция да има поликлиника, за българина е важно да знае, че има 24 часа една лампичка, която свети и ако той има проблем, ще отиде там. С личните лекари това нямаше как да се получи, защото те не могат да са налични 24 часа 365 дни в годината. Тоест всяко нещо, което започва, не можем да кажем, че ще е ефективно на 100%, но не можем и да го отричаме. В процеса на развитието му има неща, които могат да се променят и трябва, за да е по-успешно. Имам чувството, че в хода, нещата започнах да не се случват не така, както бяха замислени – например одържавяването на касата, а одържави ли се касата, ръководството става напълно зависимо от политическата сила на власт. Вероятно това е едното, което спъва промените. Второто – казахме много болници, ами много са, защото няма регулаторен механизъм и има много лични интереси. Най-напред болници започнаха да се откриват в специалности, които са по-добре платени, след това започна с химикала да се вадят повече пари, отколкото със слушалката и скалпела, цялата работа се изроди, защото няма контрол. Касата обаче не може да осъществи контрола, тя само може да види дали са спазени атрибутите в КП, но не и дали има показания да се извърши или не тази дейност, а да извършиш нещо, което не е показано само и само, за да вземеш едни пари е престъпление. Знаем, че се отчита нещо, което не е извършено или нещо, което не е показано. Първото само източва пари, а второто е опасно и за пациента. Нищо не се направи в тази посока.

- Кой беше моментът, в който нещата започнаха да излизат извън контрол?

- Не мога да кажа, но сякаш до 2005 г. вървеше това, което се очакваше, макар и с много трудности. Далече съм от мисълта, че хората в ръководството на касата и МЗ са били перфектни, но най-малкото имаше ежедневна връзка между тях, задължително един път в седмицата се събирахме и се стиковаха нещата. След това, поне отвън погледнато, имаше разнобой между МЗ, НЗОК и парламента. Не може три институции, които трябва да теглят в една посока, да са като орел, рак и щука. Но има и много голям личен интерес, защото в системата се въртят много пари.

- Смятате ли, че този личен интерес е облечен и в политически доспехи?

- Той не може да не е облечен, защото няма как да се реализира личният интерес, ако няма покровителство отгоре.

- От самото начало ли беше така?

- Не, защото тогава нямаше частни болници. Проф. Атанас Щерев направи една, но с много трудности и в сфера, в която имаше нужда – ин витро. Това беше положителен пример, но след това частните болници започнаха да никнат като гъби, изискванията бяха занижени , а когато контролът и изискванията ги няма, не можеш да очакваш нищо добро.

- Мислите ли, че в момента има политическа партия, която да не обслужва нечий личен интерес в здравеопазването?

- Говорим за политическа партия като едно лице, но тя е конгломерат от много хора. Мога да кажа, че във всяка политическа сила сигурно има личности с някакъв интерес в областта на здравеопазването и те не са само доктори.

- В този смисъл оптимист ли сте, че ще дойде момент, когато нещата ще започнат да вървят в правилната посока?

- Аз съм реалист към оптимист, но не и тук. Защото, за да се промени нещо, трябва да ти е ясно какво е то. След всички политически борби не виждам как може да се случи, експертните мнения с всеки изминат ден се оставят на все по-задна линия.

- Високата смъртност и ужасяващият кадрови дефицит няма ли да накарат политиците да размислят?

- Досега трябваше да са мислили за това. Един министър, който не разбира от медицина дава разрешение а 4 нови кардиохиругии, след като в България има 10, а по европейския стандарт трябва да има межди 5 и 6 на база население и площ. Не е питано научното дружество по кардиохирургия, нито борда в БЛС, затова казвам, че не съм оптимист.

- Защо изпуснахме медицинските си сестри, кой беше виновен?

- Нямаше политика, ние вървим след събития. Сещаме се, че са ценен кадър, когато вече ги няма или след като са намелели толкова много, че се налага да нарушаваме изискванията на стандартите за персонал и оборудване.

- Сам казвате, че вече се нарушават стандартите, но защо държавата не го забелязва – има ли държава?

- Най-простият отговор е, че няма държава, но това заключение не помага. Пак тръгваме от броя на болниците, няма нищо лошо да са частни, но нека се каже – имаме нужда от толкова болници и трябва да останат тези и тези, или да се направи реорганизация, да се обединят. В София има 6 кардиохируиргии, в Берлин и Виена са по 2. Какво пречи да се обединят болниците в карето на Медицинска академия, където има 9 болници, 9 съвета на директорите, защо! Направихме предложение, имаше разработка – нищо.

- Какво ни чака без промени?

- Бъдещето няма да е хубаво и това засяга всички, дори и младите, които идват след нас. Първо смъртността няма да падне, защото това няма как да стане от само себе си. Ще дам един пример с инвазивната кардиология, които направиха програма да хващат пациентите до първите 2 часа и намалиха смъртността за първите 10 години, след това тя не пада повече и пак е по-висока от тази в ЕС. Тоест, трябва да има програма и да се мисли за днеска, утре и вдругиден, не само за утре.

- Какво бихте казали на хората, от които зависи промяната в лицето на политическите сили?

- Да седнат помежду си и да се разберат за курса, да вземат мнението на експертите и да разпишат една линия, по която трябва да се развива здравеопазването независимо кой е на власт.


"По следите на здравната реформа" с проф. Генчо Начев

Няма държава, в която здравеопазването да е чист пазар, никъде в цивилизования свят не може да отидеш на това поле и да направиш болница, казва той
Парите движат здравеопазването

Парите движат здравеопазването

И в това няма нищо лошо, ако се използват, както трябва, особено, когато са обществени средства, смята проф. Атанас Щерев

НЗОК ще стане и застраховател

НЗОК ще стане и застраховател

Касата ще е равнопоставена на здравните фондове при новия модел, каза министър Ананиев
Районни колегии подкрепиха БЛС за новия модел

Районни колегии подкрепиха БЛС за новия модел

Лекари от София, Хасково и Кюстендил изразиха съгласие с опасенията на съсловната организия за предложената реформа
Ситуацията с новия модел е параграф 22

Ситуацията с новия модел е параграф 22

Здравният министър Кирил Ананиев представи официално визията си за новия здравноосигуретелен модел. Той предвижда демонополизация на НЗОК, която ще се конкурира с частни фондове. Kaкви проблеми би решил новият модел, какви са рисковете и алтернативите, попитахме Аркади Шарков, здравен експерт в ЕКИП.
Да не се променя здравноосигурителния модел

Да не се променя здравноосигурителния модел

Необходима е реформа в организацията на системата, 3% няма да стигнат за издръжка на фондовете, казва д-р Неделчо Тотев
Модел за богати държави

Модел за богати държави

Убеден съм, че ние нямаме условия и възможности да реализираме този модел, каза проф. д-р Григор Димитров
Без повече ресурс системата няма да се справи

Без повече ресурс системата няма да се справи

Облагането с по-високи данъци на стоки, които доказано вредят на здравето, е един от възможните източници на допълнителни средства, казва Деян Денев
Това е социален модел

Това е социален модел

Трябва дисциплина всички хора да си плащат вноската, казва Георги Колев
Идеята за застрахователен модел е притеснителна

Идеята за застрахователен модел е притеснителна

Съмнителен е ефектът за системата, трябва плавно да се върви към покачване на здравната вноска, казва д-р Камен Данов
1 2 3 4 5 ... 14 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Според вас в страната има ли нужда от още болници за активно лечение?

Май 2024 Предишен Следващ