Роден като Гошко, вече е Салим

В дните около най-хубавите празници ще ви разкажем историите на онези малки ангелчета, подпомогнати от Българската Коледа

Гергана
Добрева
kapry@abv.bg

Тогава близки подават сигнал до Закрила на детето,

а социалните работници откриват Гошко чак в едно Силистренско село и то при напълно непознати за него хора. След което го завеждат в Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания в Исперих. Мястото напълно отговаря на неговите потребности. Детето има заболяване, което се изразява в липса на един специфичен хормон - този на растежа, обяснява г-жа Арифова. Служителите на Дома откриват лекарката, под грижите на която е бил, още преди да бъде настанен в институцията. 

Така прекъснатото му лечение бива продължено.

Всеки ден на детето се инжектира необходимото лекарство с недостигащия хормон. „Той е изключително дете. Прекалено умно и в същото време хиперактивно" - описва го директорката. По думите й след като биологичният му баща го открива и започва да се среща с него Гошко закопнява за живот в истински дом. Тази мечта, го превръща в беглец. Една нощ дежурният в Дома вижда празното легло на детето и разбира, че Гошко е избягал. Откриват го на път за бащиния му дом. Връщат го отново в иституцията, но не за дълго, защото съдбата е решила друго - мечтата на детето да стане реалност.

Майката се прибира от Германия, среща се с бащата

на детето и двамата решават да заровят томахавката в името на Гошко. Наемат адвокат, който да придвижи делата. Бащата припознава момчето и на Гошко издават нов акт за раждане, вече с името Салим. В превод то значи здрав, точно какъвто всички му пожелават да бъде. Случилото се прави Гошо много щастлив. Най-доволен от развоя на ситуацията, обаче е дядо му, по бащина линия. Той е и единственият човек, който не е прекъсвал контактите с момчето, докато всички други са го изоставили. Макар, че е възрастен и беден, той всяка събота е идвал с влака, за да прекара деня с внучето си. Разхождал го е из града, а вечер когато срещите свършвали хващал обратния влак и се прибирал в селото си.

Вече почти година Гошко живее с баща си и майка си

в село Самуил, Разградска област. Учи в основното училище „Васил Априлов" в Исперих, а след часовете продължава да посещава Дневния център за деца и младежи с увреждания. За Коледа г-жа Арифова пожелава на Гошо здраве и много топлина сред любящи го родители. А ние - много протегнати ръце с помощ, както за него, така и всички останали деца в нужда!