Равносметката като двигател на промяната

Превръщаме се в т.н. „човек нащрек", работата и личният живот трябва да вървят ръка за ръка, казва проф. Захарина Савова

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

Като цяло специалистите отчитат все по-високи нива на стрес и тревожност сред хората. Свръхизискванията на света влияят пряко върху емоционалното ни здраве и баланс, които кореспондират директно с психиката ни. Превръщаме се в т.н. „човек нащрек", коментира проф. Савова. Именно затова е и много важно да намираме време за поглед към себе си.

Празничните дни, през които сме сред близките

ни предразполагат към равносметка.

Именно, защото ежедневието, през което вече бързаме за нещо ни спестява възможността да се замислим за някои реалности. „Когато човек работи много забравя за себе си, какво иска, какво му се случва и прескача от ден в ден", коментира проф. Захарина Савова. Има няколко въпроса, които е добре да си зададем, когато поглеждаме вътре в себе.

На първо място какво ни прави щастливи в този момент, в този конкретен етап от живота ни. Тук ключово е да не прекарваме собственото си усещане за радост или щастие през погледа на света, на другите. Често това, което прави щастлив един човек далеч не е идентично с приятелите му, колегите му, близките и изобщо околните.

На второ място-какво всъщност искам.

И отново е много важно да сме честни пред себе си, да не смесваме собствени си цели и копнежи с това, което ни налага семейството, обществото, приятелите или просто другите. Т. е. да стигнем до тази осъзнатост в много тясна връзка със собственото си аз. „Ако стигнем до истината и не се страхуваме да си я признаем и приемем и тръгнем по пътя да постигаме собствени си цели и стремежи, само тoгава можем да бъдем истински щастливи и удовлетворени", каза проф. Савова.

Третият въпрос е какво ни пречи

да постигнем мечтите, желанията, копнежите си. Често искаме нещо, но не можем да си го позволим, страхуваме се, има препятствия или има някакви други причини „отговорни" за неслучилото се. Оказва се, че понякога дори не можем и да мечтаем. „С хората, които се срещам често прилагам една игра, която се нарича „вълшебното хапче". Провокирам ги да представят как би изглеждал мечтания за тях ден, след като го изпият и се събудят на сутринта- кои искат да бъдат, какво искат да работят, с кой искат да се разхождат, с кой да споделят обяда си, какво да бъде кафето, което пият и т.н.

Оказва се, че на хората им е трудно и да мечтаят,

да влезнат в тези детайли", каза още проф. Савова и добави, че с помощта на това „упражнение" човек може да достигне до интересни и неочаквани прозрения. Равносметката неминуемо не минава без поглед през различните сфери от живота ни-интимна, приятелска, професионална, полето на личностното израстване. Тук трябва да се запитаме къде какво ни липсва, къде инвестирам повече време и къде има празно пространство.

Не бих могла да кажа дали професионалната или личната равносметка е по-болезнена или по-трудна. И двете са важни, а и при всеки човек е различно. Когато обаче нещо куца в едното, това се отразява на другото", категорична е проф. Савова.

Работата и животът извън нея

трябва да вървят ръка за ръка. За съжаление равносметката понякога показва, че някои хора заместват липсата на близост или на пълноценна такава с абнормни постижения в работата. Работохолизмът понякога е компенсация на дефицити в личен план. Това не означава задължително да си без партньор, може да имаш такъв, но връзката да не е пълноценна. Най-лесната и елементарна проверка за това дали има баланс между личния живот и работата е да си дадем сметка колко време, енергия, ентусиазъм отделяме на едното и на другото, как се усещаме на чисто телесно ниво.

Балансът между двете се постига

по различен начин и е индивидуално. Зависи от множество фактори като специфика на работата, какви са отговорностите, ангажиментите. Независимо от всички странични обстоятелства, когато работим повече от 8 часа дневно и 5 дни седмично, личното ни време „страда", а личният живот е не просто връзка с любимия човек, а грижа за самия себе си. „Времето, което инвестираме е най-лесния начин да си докажем кое, колко присъства в нашия живот", категорична е проф. Захариева.

Важна е и степента на отдаденост-дали,

когато сме на кино или на парти, поглеждаме служебния си мейл. Това показва, че не сме напълно отдадени на преживяването.

Болезнен момент от равносметката понякога е чувството на повтаряемост. На прага на новата година се улавяме, че мечтите, целите, желанията са същите каквито и на предната и по-предната година. Т.е. остава усещането за липса на желаната промяна, за провал, че отново не си стигнал, там където искаш. Всъщност в този болезнен момент има и нещо полезно, защото другият вариант е да се самозалъгваме и просто да посрещнем новата година с едно щракване на пръстите.

„Ако човек има повтаряща се неудовлетореност,

поставя си едни и същи цели, които иска да му се случат, а те не се случат, тогава трябва да си зададе въпросът какво трябва да променя. Може би е избрал грешния път или някъде бърка. Често не си даваме сметка, че имаме едно повтарящо се поведение и се чудим защо не ни се случват нещата. А всъщност трябва да видим къде бъркаме и да се опитаме нещо да променим", обясни проф. Захариева. В повечето случаи обаче човек не може сам да бъде обективен за всичко това, затова е добре да поиска мнение от приятел или специалист, обясни още тя.

А надеждата за промяна, затова че си осъзнал грешките си и имаш план да тръгнеш по нов път, всъщност е основание да посрещнем с оптимизъм следващата година. Защото всичко това ни дава надежда, че ни чака нещо различно, че ще се опитаме да живеем по друг начин, може би по-правилният.